Closed

Прибрах се в черпуката си . Отново.

Баба ми почина на 26.12.2011 … поредното погребение тази година.Загледах се в белия , блещукащ сняг , който беше навалял по паметниците, блещукането му под слънчевите лъчи ме очарова .  Това прави ли ме извратена ? Видях я деня преди това, когато и отидох на гости за да честитя Коледата . Когато си тръгвах ми каза, че ме обича( за пръв път от както се помня) Колко позната ситуация , същото се случи когато преди 6 години чух тези думи от майка ми , и след седмица изгубих и нея.

По време на церемонията исках да изглеждам добре и преглъщаш сълзите и хълцанията си тихо… Единсвеното , което постигнах бе ,че почти се задуших …  Всички са се паникьосали , защото мълча. Мълча цял ден . Не ми се говори. А те сякаш не разбират… и не спират да ме питат как съм . Кълна се , ако още някой ме пита този въпрос ще ….

Влезнах си в черупката . Извадих я из под леглото , малко прашясала но въпреки това здрава . Мушнах се отново в нея , където е сигурно и топло , и нямам намерение да излизам никога вече от нея… Тя ще ме пази .  Баба я няма.

Широко затворени очи

1:41 градът е заспал , баща ми също , сигурно и съседите ми спят, а мен сън не ме хваща. Затварям си очите , и си повтарям на ум " Светът е по-хубав със затворени очи" , но нещо не мога да си повярвам . Пуша нервно цигара и поскърцването на стола ми , което преди ми действаше успокояващо ми опъва нервите още повече....
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня  с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб  )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
 Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е  за теб . ;)

Пазете се от „Обичам те”

Винаги съм бил от типа хора, които вярват в любовта. В днешно време всеки обича всичко ,обича някого, включва и изключва като бутон любовта си . Лошо е думата любов да се използва за родител, по същия начин по който се използва за гадже, или например чипс. 

Това ,което искам да кажа е, че напоследък забелязвам че хората казват  "Обичам те " на  случаен принцип.  "Обичам те"  е много специално нещо…. Ако можем да кажем в какъв размер на  "Обичам те" обичаме някого, според мен целия смисъл на тази дума  отива на кино… И какво точно значи „Обичам те много” или „Обичам те по-малко” ? Щом обичаш , значи обичаш , любовта не е единица , която може да се измери.

 Приятели, любовници и гаджета изискват време, за да бъдат увековечени в сърцето ти. Трябва да се внимава, когато се използва тази дума . Но не  бъдете и  прекалено внимателни! Понякога изпитваме нужда да го кажем , но почти във всички случаи осъзнаваме , че е рано.

 "Обичам те"  е жестока присъда, защото понякога е доста очевидно, че, въпреки ,че всеки обича да го чува  ,не винаги е  любов.  "Обичам те"  понякога звучи и като "Обичам те" .И ако сте оптимист, като мен може да звучи като "Обичам те ... все още". 

„Когато му дойде времето”- също звучи добре.

Трябва да се сме по-внимателни когато обещаваме любов….

Enjoy the silence

Стоя и гледам с празен поглед вперен в прозореца , а последната ми цигара догаря в пепелника....

Защо по дяволите имам рамка за снимка на рафта над бюрото ми , която е празна.До преди няколко месеца там имаше моя снимка, но вече дори не си спомням причината поради която я махнах ..може би съм я дала на някой?!

Вглеждам се в библиотеката и осъзнавам , че съм прочела всичките книги на нея, някои от тях по два или повече пъти. Наистина ли имам толкова свободно време за да прочета всичко това ?! ( Не споменавам книгите , от  шкафа в хола, и тези в другата спалня )

Поглеждам на дясно и виждам гардероба си, а на него колажа със снимки , който К. ми направи за 18-тия рожден ден .

На вратата има малка коледна лепенка , която стои там сигурно повече от 8-9 години. Това ще е единственото коледно украшение , което ще допусна до стаята си тази година....

На бюрото до лаптопа ми има два огромни купа с тефтерите и дневниците ми. Не мога да повярвам , че е възможно да съм изписала толкова много... Явно наистина имам прекалено много свободна време...

Бледо розовите ми тапети с всичките зайчета , мишлета и лисици ме гледат от всичките три стени , четвъртата е закрита от голяма секция.

Стола ми не спира да скърца при всяко мое най-малко движение (От доста време Л. ми повтаря да го смажа...)

Тишината ме изнервя, но и в същото време ми създава комфорт. От дълго време не е било така , обикновено включвам телевизора на музикален канал за фон.

Чувствам се странно .

Оказа се , че имам още цигари ... Щракането на запалката направо ме стресна , очевидно е доста тихо .

Главата ми е разбъркана , мислите ми са хаотични , емоциите ми също. Ту наляво- ту на дясно. Иска ми се да бях зодия Везни , щях да имам оправдание за постоянното ми колебание в настроенията,  чувствата , емоциите ми.

Тишината ми носи някаква извратена наслада. Ако можех да чуя мислите си наистина те също биха били тихи. За пръв път от толкова много време , постоянните мисли , които ме връхлитат за какви ли не неща , постоянните нови и нови мечти , които добавям в списъка си , въпросите ...дори тананикането на разни песни на ум ги няма ... Тихо е. Спокойно е.

Или просто толкова много ми се спи вече , че мозъка ми отказва .

Хубаво е. 

Ако любовта идваше с инструкции за употреба....

От няколко дни ми се върти една мисъл в главата "Ако любовта идваше с инструкции за употреба" ....
Мисля , мисля и пак не мога да измисля . Ако когато се влюбим ни пада от някъде малка книжка с указания , какво ли би писало в нея ...
1. Никога не признавай чувствата си първи , изчакай другия да го направи.
2.Когато те поканят на кафе , не приемай от първия път, защото така е по-готино, разбираш ли ? - Трябва да се правиш на тежък.
3. Правилото е старо и ясно - След първата среща изчакай три дни преди да се обадиш , за следваща.
4.Ако срещата е минала много добре, ти е разрешен само един смс , след нея.... от сорта на "Благодаря , за приятната вечер" Нито дума повече , или по-малко .
5.Не показвай на човека до теб , че имаш нужда от него , това ще се разтълкува все едно си мекотело без собствен живот ,и той е единственото нещо , около което се върти света ти. Никой не обича лепките.
6.И другата крайност не е за препоръчване ... Не трябва да си прекалено независими , това ще накара човека до теб , да се смята за ненужен , и ще бъде удар върху мъжкото му достойнство.
7.В никакъв случай не изказвай мнение , по каквито и да е важни , общочовешки или политически въпроси.Това са неща , от които само мъжете разбират.
8.Изчакай той да звънне пръв. Обратното на това ,ще му покаже , че го харесваш ... Кой иска да знае , че е харесван?!
9.Премервай всяко свое изречение ,не използвай прекалено сложни думи , защото ако си прекалено умна , това ще го уплаши .
10.И накрая, но не и на последно място . Винаги ,винаги , се съгласявай с него ! Независимо от въпроса, мъжът винаги е прав. Винаги.
Написаното по-горе го синтезирах от един разговор между две момичета, на който станах свидетел случайно.
Сега вече от мен. В любовта няма правила . В срещите също. Ако всеки играе роля или разни игрички ще стане голямо мазало. Най-доброто правило в любовта(според мен) е: БЪДИ СЕБЕ СИ ! Ако някой не може да те оцени , затова че си открит и истински човек , той губи. Сърцето е указанието и пътеводителя в любовта , не някакви си плоски , малоумни правила....

Дано утре се събудя с усмивка ...

Мислиш си,че не ти пука за нещо или някой ,докато една сутрин не се събуждаш след ужасен кошмар...стиснал си юргана си силно , сякаш се държиш за него за упора. Малка капчица пот се стича по челото ти , пулса ти е над нормалния , а дишането учестено  , много учестено....

Отпускаш юргана от здравата си хватка , но нещо в теб е изключително тревожно... не трябва човек , да започва деня си по такъв начин...

Денят е минал ,  и отново идва време за лягане . Уви ужасното чувство от лошия сън , все още не е напуснало съзнанието ти. Дано утре се събудя с усмивка ...

Днес ще пиша по вечната тема , за мъжете и жените , и за това жените какви параноички сме понякога.
Ето например В. Красива , интелигентна , много много параноична . Запознава се с мъж в някакво кафе , разменят си телефоните , след около седмица си уреждат среща и всичко между тях тръгва уж по вода. В. не спираше да анализира и разчеква всяка негова дума , от "здрасти-то" до "довиждането" ... Слушах безкрайното и говорене за него и не спирах да се чудя " защо ти е връзка , в която не си спокоен " Въпроси от рода на :
"Защо още не се е обадил ?"
"Защо не ми отговори на смс?"
"Защо още не е на линия в скайп?"
"Какво ли иска от мен ? Дали са му сериозни намеренията "
"Лъже ли ме ?"...  и т.н.
Въпроси ,въпроси и пак въпроси не спираха да се изливат от нейната уста .
Аз съм човек , който обича да анализира , но в този случай нямах какво да добавя по темата . Очевидно В. имаше отчайваща нужда от един съвземащ шамар ... Сега се обръщам към всички..
МОМИЧЕТА, ако един мъж не може да ви накара да се чувствате спокойни , сигурни и да забравите всичките си страхове просто не е за вас. За какво ви е връзка , в която ще сте през цялото време в напрежение, дали той не ви лъже , дали не е с вас  само заради секса и т.н.
Всеки човек си има страхове . При едни е страх от обвързване , при други страх от изневяра , лъжа, предателство ...Никой не иска да е сам, но нужно ли е само и само за да не си сам , да забравиш за собственото си спокойствие ? Не мисля...
Номера е да обичаш, без това да ти пречи да живееш !
Сега края на историята на В.
Очевидно освен , че жените понякога сме параноични , понякога имаме доста силна интуиция . Оказа се , че всички притеснения и паранои не са били безпричинни . Човека бил изпипан лъжец, и освен че успя да завърти главата на В. за една седмица , е успял да направи същото и с още две невинни душички . Оказа се, че когато не е вдигал телефона си не е бил на бизнес срещи , а на любовни . Та-да ... изненада... поредния комплексиран тъпанар (повече няма да го коментирам)
Извода е . Намираш човек , който те кара да се чувстваш спокойна и уравновесена .Слушайте сърцето си (колкото и клиширано да е това) В повечето случаи сърцето не лъже . Всички казват "няма свястни мъже" Напротив има !

Не обичам да съм център на внимание.
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония  ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам  и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...

Понякога се смея на глупостта на хората друг път пък ме хваща жал .
Не знам кое от двете е правилно ... но напоследък зачестява сблъсъка ми със простотията във всичките и възможни нюанси и разцветки. От неблагодарните приятели , които все ти искат някакъв вид услуга и после пак не са доволни , макар че ти си свършил нещата за които са те помолили на 100 %.  , преминаваме през нацупената касиерка в магазина  , която те гледа така сякаш си и изял таратора с китайски клечки, и финишираме с изключително нахалния психо-съсед , който не спира да те дебне и причаква, само и само за да си изпроси едно незаслужено, и измолено с унижение, и срам кафе.
Омръзна ми да тича след мен, и когато и където и да ида , всеки път като се обърна да го виждам наоколо.
На път към магазина днес  го видях да се появява от ъгъла , сякаш съдбата усети че ми беше прекалено спокоен деня и реши да ми вдигне леко нервите изпращайки ми нахалния , мазен и невъзпитан психопат. Ухили се нагло и вървейки към мен не отлепи поглед дори за секунда. Беше прекалено късно да се направя , че не го виждам....
След около 30 сек. разговор , от сорта на "Къде отивам и за какво отивам там " вече ми идваше да му извия малкото недъгаво вратле като на пиле.
Дишай дълбоко -повтарях си ...
Напоследък чувам доста често репликата " Хората обичат да се унижават " ...Е ТОЗИ Е ВОЖДА ИМ ....
Като всяка жена бих се поласкала от внимание и интерес от страна на другия пол , но както винаги съм казвала всичко трябва да е премерено . Всяка една емоция , която се опиташ да натрапиш на човека отсреща , го кара да се отврати от теб ... А на мен ми се натрапва вече повече от месец.
И после иди питай , защо някои жени са станали кучки . Ми как няма да са . Ако всеки ден получаваш подобно отношение от всеки мъж , който срещнеш по улицата , или ти е съсед , или ти е колега ,и ти ще станеш кучка . И аз съм кучка , но само когато ме провокират да бъда такава. А този индивид , не само че вади кучката от мен , по-лошо той вади на яве желанието ми да завра малката му глупава главичка в едно друго място.
И не , не съм коравосърдечна кучка , може би ако знаех , че емоциите показани ми от негова страна са истински щях да бъда доста по-мила с него ... Но факта , че всичко е само за да си задоволи болното мъжко его , ме кара да побеснея, и да искам да се кача два етажа нагоре , да разбия нечия врата, и после нечие парно с нечия глава ...
Но съм възпитана , не обичам агресията, а и аз самата нямам физическата сила да го направя . Може би ще наема някой...

Спомни си...

Спомни си как си давал...
Не , по-скоро забрави.. за пламъка угаснал .
А няма ли и той да изгори.

Спомни си някой хубав филм
и музика добра и стара.
Картина с триизмерен стил,
и не чакай повече награда .

Спомни си спомените чужди,
изживени с твоята сълза.
Спомни си дори мечти изстинали,
несбъднати в твоята съдба.

Спомни си мигове ненужни.
Спомни си как крещял си ти на глас.
И греховете незаслужени,
и билките родени в страст и гняв.

Спомни си битки неспечелени , но
не искай най-последната война.
Поискай малките неща спечелени ,
и спокойствие във вечната игра...

Всички малки момиченца като малки сме вярвали в приказки , и сме фантазирали за принц, който ще ни отведе в своя замък яздейки своя бял кон.Мечтали сме за русалки , еднорози, феи и джуджета. Лежали сме в леглото със затворени очи и сме били убедени , че всичко това е истина. Дядо Коледа и Феята на зъбките бяха толкова близо , че можехме почти да ги усетим.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден  отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.

Вярвам в розовото. Вярвам , че смехът е най-добрия начин да гориш калории . Вярвам в целувките , многото целувки . Вярвам , че трябва да останеш силен ,тогава когато изглежда ,че всичко върви на зле. Вярвам ,че щастливите момичета са най-красиви. Вярвам ,че винаги ще има утре , и вярвам в чудеса.
Одри Хепбърн

След снощното ми осъзнаване се събудих с главоболие и изтръпнала ръка и болки във врата ...
Лудата ми съседка , която по незнайни причини всяка божа сутрин тропа по тръбите на парното ,и от близо два месеца всяка сутрин се будя с подскок от думкането, отново не пропусна да си изпълни репертоара .... бях на крачка да се кача до тях, и да дрънна главата в парното .
Вместо това станах от леглото с най-киселата физиономия , която имам ... избухнала коса , сякаш съм била на война цяла вечер и настроение под най-лошото , което човек може да има рано сутрин . Както винаги си сипах задължителната чаша с горчиво кафе . Не обичам да пия кафето със захар , именно в горчивината му аз намирам сладост . Но за пръв път от както пия кафе си сложих захар ... явно тази сутрин всичко е наобратно. Или може би всичко започна  да си идва на мястото .
Странно е когато човек получи прозрение . Сякаш тавана ти пада на главата и слънцето нахлува в стаята . В моя случай след прозрението повърнах ... Човека който обичах преди две години, този заради когато бях готова на всичко ,всъщност никога не ме е обичал ....
Питате се как разбрах ... ами прочетох си хронологията на съобщенията , онова съобщение с което той сложи край . И БОЖЕ  , това е "най-милото" зарязване , което някой може да получи , а края му е просто убийствен "Well se'ya" Уникален завършек на изключително плоско , плиткоумно съобщение без никакъв адекватен смисъл . И знаете ли олекна ми. Олекна ми , защото най-накрая осъзнах, че не аз съм била виновна за изхода на връзката ни. Ама разбира се , аз го обичах до болка , болеше от липсата му ,и не само емоционална болка , имаше дупка в гърдите ми , когато не беше до мен.. физическа болка . Колко нощи съм плакала докато заспя , само защото ми липсваше... А ТОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ .
Ел каза , "Но НЕ можеш да отречеш , че те харесваше"  ГЛУПОСТИ!!!! Когато харесваш един човек , ти не му казваш "Обичам те повече от всичко" , или " Сърцето ми е твое , ти си моя живот"  само за да си начешеш болното мъжко его и да виждат две влюбени очи гледащи само теб...Когато харесваш един човек , не прелиташ хиляди километри само за едната авантюра ... а той точно това е направил...
А аз глупачката заслепена от любовта си към него , го оправдавах за всичко и за начина, по който сложи край . Заслепена от лъжите , заслепена от любовта .
Олекна ми , защото най-накрая спрях да обвинявам себе си за загубата му. Цели две години , аз мислех и премислях къде съм сгрешила обвинявах за всичко себе си , не можех да продължа напред , а повярвайте ми опитвах се,ИСКАХ .... Но не можах... Е ВЕЧЕ МОГА . С ПОГЛЕД ГЛЕДАЩ САМО НАПРЕД, МОГА ДА ПРОДЪЛЖА БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА СЕ ВЪРНА НАЗАД, БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА ПОГЛЕДНА НАЗАД С НОСТАЛГИЯ...
Другата страна на нещата : Сега се обвинявам , защо ми бяха нужни цели две години да разбера, че всъщност всичко е било игра. Сърцето ми е било играчка в ръцете му...Обвинявам се , че го мислех за единствения човек , който някога ме е обичал , и съм грешала ... както винаги ....
Вярно е , че цялата тази история доказа на мен на каква любов съм способна, но знаете ли ... МАЙНАТА и на любовта ... Майната му и на него.
През живота си никога не съм мразела никой . Първо ,защото никой не е заслужавал да го мразя , и второ защото просто не мога . Ел ми каза "Мрази го , в правото си " Но не мога . И не защото някога съм го обичала , а защото просто съм такъв човек .... Глупачка ....
И осъзнавайки , че всъщност никой не ме е обичал .... сега ми е някак си по-добре...Дори не знам защо това ме кара да се чувствам по-добре. Олекна ми. НАЙ-НАКРАЯ СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ МИ ОЛЕКНА....!

Ух , спокойна съм .
Малката кризичка на личността ми приключи , но отново съм на прага на момент в който нуждата да започна отначало се засилва....
И за пореден път започна разчистването на всякакви френд листи , скайп абонати , телефонни указатели и т.н.
Имах нужда от промяна , и я получих . Сега вече не съм сигурна , дали наистина съм я искала . И промяната ми е вътрешна. Чувствам се силна , и същевременно толкова слаба.
Напоследък мисля доста за любов... И мислих  , мислих  и накрая пак нищо не измислих.
Аз имам ли нужда от любов? Имам ли нужда да виждам две влюбени очи , които гледат към мен?Имам ли нужда от подкрепа  , защита , любов ...
Силен човек съм , доказала съм го и на себе , и на света ... Поне така си мисля .
И се чудя ... имам ли нужда от любов. Та любовта те прави толкова слаб...
Вече толкова съм свикнала да бъда сама , и да съм силна , просто защото нямах друг избор, че мисълта да се покажа слаба пред някой направо ме вцепенява...
Дори мисълта да се покажа слаба пред приятелите ме вцепенява.
Човек трябва да внимава какво си пожелава. Пожелах си да изпитам някаква емоция , каквато и да е , бях се уплашила че сърцето ми е станало прекалено безчувствено ... но сгреших.
Чувствам , че пърхам ,вътрешно , и не... не съм влюбена .. но има чувство в мен , усещане , че някак си нещата започнаха да се нареждат , че предстои нещо хубаво... И не знам от какво е породено това чувство .
Животът ми толкова ме е извратил , че когато се чувствам добре, в еуфория , щастлива даже ... започвам да се паникьосвам , още повече , че не знам щастието ми на какво се дължи ... И дори ме е страх да разбера....

Любов толкова съм различна от преди …

Любов ,мога ли да бъда обичана?

Любов, наистина ли може да съм обичана ?

Любов ,ако някога ме откриеш , ще ме изпиташ ли дали съм достойна ?

Любов, моя някаква , такава мечтана…

Би ли спряла точно тук до мен ?

Любов ,аз съм толкова различна от преди…

Любов ,къде ли чакаш ?

В тъмни задимени стаи , чувам как ми припяваш…

Любов ако някога ме откриеш , моля те да ме изпиташ , аз съм толкова различна от преди…

Така или иначе някой ден ще бъдеш моя , любов…

Любов,  този път не ще ме объркаш..

Готова съм, любов, да ме отведеш с теб ..

Моя любов знам ,че ще ми разкриеш думите, които никога не ми каза …

Днес ще пиша за глупости, но някак  чувството ми за справедливост и нормални човешки отношения не може да замълчи.

Онзи ден отивам да си плащам сметката за телефон като всеки нормален човек, заставам си съвсем културно на опашката и си чакам реда. Когато две дами на привидно средна възраст облечени доста стилно се направиха на хитри, и се прередиха, заставайки пред мен. Аз съвсем културно им казах , че всички чакаме на опашка, и че това не е края и . А те като две свраки , ме нападнаха как може да съм толкова некултурна и невъзпитана...

Така .. 

1. Аз им говорех на "Вие" , а  двете госпожи без да се замислят употребяваха обръщение към мен " Ти " . 

2.Едната ме посочи с пръст! (Извинявайте вие къде сте расли ?! Мен мама и тати от малка ме учиха , че не е възпитано да се сочи с пръст! )

Стоях и гледах вцепенена с отворена уста , как двете "госпожи" наливаха , колко невъзпитана съм била ,че цялото младо поколение било такова ... И чашата на търпението ми кипна  , не съм от типа хора , които се редят на опашки само за да имат с кой да се скарат или да си поговорят , имам си личен живот все пак . Но тези две невъзпитани , изключително груби "дами" ме изкараха извън релси . Имах чувството , че ще започна да бълвам огън и жупел. 

Но разбира се , нали съм човек , който държи на добрия тон ,не казах нищо а само стоях и ги слушах как вече застанали на края на опашката продължаваха да обсъждат "младото поколение"...

И сега ме е яд. Винаги се случва така . След някаква подобна случка , сядам в къщи и се ядосвам на себе си , защо съм си замълчала . 

Първо аз не пререждам хората по опашки ,не защото обичам да вися като сопол (с извинение) , а защото е невъзпитано и лошо. 

Второ тия двете "лейдита" съм сигурна , че имат дъщери и даже може би и внучки , и съм сигурна ,че и те са такива простачки като тях .

Трето ,именно те , като представители на както те се изразиха " тяхното поколение" трябваше да покажат малко уважение и възпитание, за да дават пример  . Но нееееее!

После за какво младо поколение , ще говорим . Та именно ето такива като тях , които не са си възпитавали децата , именно техните деца са от този тип "младо поколение ", което те така настървено обсъждаха и дори обиждаха . Именно техните деца , гледайки от ранна крехка възраст как невъзпитано и грубо се държат родителите им , ще се превърнат в поредната доза простаци на обществото. За какво възпитание говорим изобщо?! 

Усещам, че навлизам в някакъв кофти период...
Дали е от есента ? Не знам .
Знам само , че не ми е добре.
От няколко месеца насам водя доста спокоен живот. Да не кажа свръх спокоен. Няма драма, няма притеснения ,няма нищо.
Замених нощните клубове с четене на любимите ми книги , със здрав сън и домашни задължения. Не че преди домашните задължения не ми влизаха в графика, или не отделях поне по час на ден за четене ... но сега всичко е някак по-спокойно, монотонно...
Не съм нещастна , не съм и щастлива...когато ме попитат как съм най-добрия отговор който ми идва на ум е "Никак"... И не , че ми липсва постоянното излизане , и обикаляне по барове , постоянното бързане за някъде и постоянните притеснения за работата ми.
Връщам се една година назад . Спомням си за бившата ми работа . Работа , която сега ми липсва адски много. И не , не е заради заплатата която взимах , парите никога не са ми били приоритет ... Липсва ми чувството , което изпитвах когато всяка сутрин събуждайки се си мислих как не ми се ходи на работа, но в момента  в който влезнех в офиса , денят ми ставаше някак по смислен . Липсват ми колегите , всичките до един ...
Тази работа ми помогна да преодолея един от най-тежките моменти в живота си. Преди нея бях едно мекотело , без желание за живот , без желание да стана от леглото изобщо ..
Запознавайки се с всичките ми бивши вече колеги, си казах " Не съм дошла тук , за да завързвам приятелства, тук съм за да работя" И стана точно обратното ... Завързах приятелства , обикнах ги всички до един , неусетно те се превърнаха в мое ежедневие. Споделях с тях и сълзи и усмивки.Споделих с тях повече от година , от своя живот... Запознах се със страхотни хора, създадох страхотни приятелства ... Постоянното излизане и недоспиване , никак не ми пречеше , защото си казвах " Аз живея , млада съм сега ми е времето" Толкова наивно мислеща , че всичко ми е наред , а не беше . Цялото постоянно купонясване беше с цел да забравя колко самотна бях...
И сега обръщайки се назад към това време осъзнавам как работата ми там ме промени изцяло...
Може би е за добро, станах по-силна , уверена в себе си , защото до преди това увереността ми никаква я нямаше. И сега си отива от време на време ....
Но ето на прага съм на още един кофти период ... не знам от какво е провокиран .
Не ми е самотно , нито ми е пълно.
Не съм нещастна , нито пък съм щастлива.
Иска ми се да започна да изпитва нещо... ужасена съм от страх , че сърцето ми е замръзнало ...Изстинало завинаги.
Въпреки това в мен я има надеждата , че всичко това е просто моментно състояние. Ето например снощи гледайки някакъв драматичен филм усетих как една сълза се търколи по бузата ми... Значи може би не съм толкова безчувствена за колкото се смятам....

Щастлив край ?
Не благодаря! Края никога не е щастлив...той е най-тъжното нещо.
Предпочитам щастливо начало и красива среда ... И ако може никакъв край ...

Преди много години ,там на края на света имало една малко бяло цвете .То живеело сам само, сгушено сред гъстите храсти на вълшебната гора. Било съвсем самичко и беззащитно.  Постоянно нападано от злите бурени. Един ден то решило , че трябва да има с какво да се отбранява , и му поникнали бодли .

-Аз имам вече бодли, мога да се защитавам от бурените –казало си то самоуверено. 

Но то съвсем не било в безопасност. Ден след ден бурените и плевелите го нападали … когато един ден , цветето останало почти без листенца.. Само бодлите му били непокътнати.  Но то имало толкова желание и сила за живот , както никое друго цвете на света , и така цветчетата му пораснали отново. Но били черни.  Бурените някак се уплашили от черното цвете , и престанали да го нападат , и  то заживяло отново само и необезпокоявано от никой.

Докато един ден до него не паднало едно малко семенце.Семенцето пораснало и се превърнало в малко дърво. Цветенцето се грижело за него всеки ден. Със страшния си вид то отблъсквало всички бурени и плевели , които искали да навредят на дръвчето. Когато дръвчето пораснало достатъчно , че с цветето да бъдат равностойни , те започнали да се грижат един за друг взаимно. Цветето със своите черни листа плашело бурените , а дръвчето със своето силно тяло пазело цветето от вятър, а с малките си клончета му давало подслон и го пазело от дъжда. Един ден дръвчето признало на цветето , че е влюбено в него.

-Но аз съм грозно черно цвете –отговорило то. –Защо ме обичаш ?

-Защото си черно, и си единствено по рода си  . Това те прави моето уникално цвете . Цветето , за което бих умрял.-отговорило дръвчето

И тя заживели щастливо. Но както винаги става , щастието им било за кратко.

Разнежено от любовта си към дървото, цветето отново станало бяло, нежно и беззащитно. Бодлите му вече не били остри , а приличали повече на листенца. Минало време и дървото ставало все по-голямо и по-високо. Когато вече едвам можели да се видят и чуят , те си казали сбогом .Дървото продължавало да расте все по-нависоко към небесата , а цветенцето сякаш ставало все по-малко.

Те не можели да се видят , нито да се чуят , но знаели че, са все още един до друг, само това им давало утеха . Дървото никога не спирало да пази своето цвете от дъжд , вятър и студ. Настъпила есента и то , малко по малко започнало да губи своите листенца , те падали безжизнени и пожълтели до малкото цветенце , сякаш опитвайки се да го обградят .

Но цветенцето било неуко и си помислило , че дървото вече не го обича, че листата му изпадали , защото му омръзнало да прави подслон на цветето...  Разгневено и наранено то пак станало черно , бодлите му отново пораснали , даже били по-остри от преди. Цветето останало само. Толкова само . Жилите му се пропили от гняв и нещастие , всичките му листенца изсъхнали и се превърнали в големи бодли . Заслепено от самотата си ставало все по-бодливо и черно , когато един ден вече нямало и помен от красотата му. Превърнало се във зъл бурен. Увило се около дървото и го задушило със своите бодли. Така те застинали във вечна прегръдка , там измежду храстите на вълшебната гора….

И както капчицата вода спускайки се по своя път оставя следа от себе си , така и аз вървейки по своя оставям частици от мен....
Оставих парчета от себе си . Усмивки , сълзи , приятелства, любов...
И както някой е казал "Една капчица вода намери своя път към морето ! Може би това приключение щеше да стигне до океана" ... може би  и аз намерих своя път към морето ?! Може би , ще стигна и до океана .... 

Знам само ,че ще стигна някъде . Имам толкова мечти за постигане , толкова неща за казване , толкова любов за даване ... толкова усмивки за подаряване .... :)

Ако мога да спася едно сърце от разбиване, значи не живея напразно....

Напоследък зарязах романите и дългите разкази и се отдадох на четенето на поезия.
Предполагам това е някакъв отчаян зов на душата ми , за малко романтика. Не че в любовните романи  няма романтика ,но някак си в стиховете тя е  много по концентрирана , описана кратко и ясно. Излива се в теб само с няколко изречения ,с няколко реда ...
Напоследък загубих романтичната си страна ...
Вече не потръпвам при мисълта за любовта ...
Вече не ми идва да заплача, на някой тъжен стих , тъжен филм , или драматична книга....
Изгубих се... отново ..
Превърнах се в нещо , което не харесвам..
Или просто вече пораснах  , и не приемам всяко малко влюбване , всяка тъжна книга, всяка тъжна песен толкова на вътре.
А съм само на 21 години, не искам още да пораствам ... Искам завинаги да запазя детското в себе си .Познавам хора , които не са съумели да го запазят, и повярвайте ми ...грозна гледка . Постоянно сериозни , забравили как да се усмихват ...
Не искам да се превърна в такъв човек . Та аз съм момичето което обича да се разхожда под дъжда, да се цели със снежни топки , да прави снежни човеци , да ходи босо по плажа, да зяпа звездите и Луната ... да мечтае...
Аз съм момичето , което никога не спира да мечтае...
Крехко, ранимо и почти винаги усмихнато. ...

Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно и това -кой ги харесва.

Ето такава любов искам ....
Любов която трае завинаги...
Истинска ....

Днес паля свещ и отново се моля ,в моя живот пак да се повтори ....
I'm looking for love.
So desperate for love........

Съжалявам хората , които не могат да видят красивата страна на живота . Съжалявам ги , че всяка сутрин пият кафето си автоматично четейки сутрешния вестник . Съжалявам ги , че отиват на работа винаги по един и същ път, всеки ден . Съжалявам ги , че стоят в автобуса винаги на едно и също място и гледат с празен поглед през прозореца. Съжалявам ги , че се усмихват по навик. Дори обичат по навик.
Съжалявам ги ,че след работа се прибират изтощени в къщи, разменят си две-три думи със семейството си относно битови въпроси ,и също така по навик си лягат да спят всяка вечер в един и същи час.
Може би , сега ще се намери някой който да ми каже "Ами какво да правят хората , работят , борят се за оцеляване , нормално е " Но аз не съм съгласна . Всеки ходи на работа, всеки иска да изкарва пари за да гледа семейството си , да му осигури един по-добър живот. Но защо в стремежа си да се развиваме професионално , трябва да се превръщаме в бледи сенки на самите себе си , и да правим всичко по навик.
Истината е , че повечето хора вече са забравили как да гледат на света от по-добрата му старана , да виждат красотата му в малките неща . Било то в малкото цветенце пробило си път измежду плочките пред блока  , само и само за да зърне слънцето ... или пиленцето , на дървото  под прозореца , което всяка сутрин те поздравява с песен...

"Аз вярвам в теорията на единствения куршум .

Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, 
но има само един куршум , на който е гравирано името ти .
И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум,
раната никога не заздравява"
Майкъл Конъли

А на мен изобщо не ми се иска да вярвам в това....

Надявам се това да е последния ми мрачен пост , но предвид случващото се тези дни нямаше как да не напиша още нещо депресирано .
Л. е най-добрата ми приятелка от както бях трети клас. Беше до мен във всички трудни моменти , които имах . Когато майка ми почина , когато брат ми почина - тя беше там, до мен . Нямаше как да не застана до нея и когато , на нея се случи това ужасно нещо да загуби близък . Баща и си отиде от този свят , толкова ненадейно , и толкова рано. Не успя да я види , как завършва висше образование, нито имаше възможност някой ден да даде ръката и , на бъдещия и съпруг.
И мен ме ужасява мисълта , че не знам както точно да и помогна. Опитвам се да си спомня какво ми беше на мен, но единственото което ми идва на акъла , е че каквото и да ти казват хората , близките и приятелите ти в този момент, няма значение... Предполагам , че факта че съм до нея и дава поне малко сила да продължи . Обичам я повече от сестра , и колкото и трудно да ми беше застанах до нея . Там на гробището , където си каза последно сбогом с баща си.
Стоях там под ръка с моя баща ми , и я гледах как едва се сдържа да не се срине. И точно тогава се случи нещо . Беше студено, мрачно и валеше ...времето очевидно беше в тон с настроението на всички . И там на гробището , измежду всички плачещи и страдащи хора видях пеперуда. Тя сякаш се беше изгубила и летеше в кръг около Л. , майка и , и брат ти. Пеперудата сякаш се опитваше да ги защити , да облекчи болката им.
Точно в този момент се замислих , как дори в толкова мрачен и тъжен ден за всички ни, имаше едно красиво същество , което сякаш се беше изгубило , но въпреки това стоеше толкова на място там.
Предполагам , тя беше там да ни покаже , че колкото и лоши неща да се случват на този свят , едно такова малко чудо на природата ни показа , колко красота има всъщност около нас ....

Времето днес ме провокира за тежки мисли и размисли.
Удивително е как имаш толкова много приятели, почти никога не оставаш сам , а в същото време си толкова самотен ... Усмихваш се по навик , смееш се по навик, правиш се на щастлив по навик... само защото не искаш околните да разберат каква развалина си. И уж всички тези твои приятели , те разбират и обичат ,но те е срам да си признаеш , че не си добре , само защото ще те вземат за депресирано мекотело , каквото май всъщност си.
Започнах да водя този блог , за да разкажа тъжната история на разбитото ми сърце . По-късно осъзнах , че няма смисъл , с това не бих променила нещата , нито пък би ме накарало да се чувствам по-добре.  А аз май съм по-добре , предполагам. Не знам дали е заради времето , не знам дали е защото мразя това време от годината (навява лоши спомени) , не знам причината . Само знам , че не съм добре.
Погледа ми е празен . Усмивката ми е изкуствена . Не плача външно , но вътре в мен вали дъжд, и то пороен.
Ето сега гледам през прозореца и виждам , че слънцето се опитва да се покаже измежду всички облаци , и си мисля , че то винаги изгрява. Каквото и да става , новия ден винаги настъпва. Каквото и да се случи на човек , той винаги продължава, защото така е устроен , така казват...
ДА,  продължих . ДА, беше трудно. Но се изправих , продължих напред въпреки всичко . Жалкото е, че не знам  , къде отивам . Нито пък знам коя съм вече, и в какво се превърнах . В мен няма емоции. Няма тръпка . Няма любов. Всичко е празно. Както обичам да казвам " Празна изоставена къща" Това съм аз. И очевидно никой не е достатъчно смел за да се престраши да влезне в нея и да я ремонтира. Може би така е най-добре. Може би след следващото земетресения къщата , ще се срути нацяло и вече никой няма дори да помни , че в онзи двор , до онова старо дърво , някога е имало малка спретната къщурка , от която преди се чуваше смях,глъч, хубава музика... Сега е празна , тъмна и самотна . Къща обитавана от призраци , които никога няма да си отидат. Това съм аз -призрачната къща до голямото дърво...

Ще ми мине ли гневът, към онзи превъртял откачалник , който ми обещаваше , че ще се бори за мен и щял да обърне Земята само и само да ме спечели , а още след първия удар на камък ,забрави че съществувам . И не се ядосвам , защото съм искала да бъда с него , а защото за пореден път се убедих мъжете какви тъпаци са.
Ми много , че искам някой да се бори за мен.
Много ясно че искам човека до мен да се е потрудил за да ме има.
Много ясно че го заслужавам .
Много ясно , че това не е най-важното , но когато един човек иска наистина да е теб , той ще се бори . Колкото и пъти да му отказваш , ще продължава- ако наистина иска да бъде с теб , няма да се откаже. Може би всички имаме по един такъв приятел. Поне аз имам . Той обожава едно момиче повече от две години. Бори се за нея . Никога не спира да опитва и съм сигурна че рано или късно, или тя ще отвърне на чувствата му , или той ще се откаже да опитва да я спечели( то май само това са вариантите). Сега ще ми кажете " тоя пък , какъв е балък , да тича след някаква фуста 2 години". Е да може да е балък , но знае че иска да е с нея . И съм сигурна , че всяка една си мечтае за такъв балък . Дори и аз .
Много им е удобно на мъжете да получават всичко на готово. Жените са лесни ,мъжете се курвари . И с една дума , никой в днешно време вече не е наясно какво е наистина да искаш някой ,и да се бориш за него.
Ще пробваш с една-няма да ти върже , после преминаваш към втора- и тя не ти връзва и така нататък , докато някоя ти върже , а повярвай ми няма да ти се наложи много пъти да пробваш , просто защото днешните момичета са лесни ...
И на мен ми омръзна !
ОМРЪЗНА МИ!!!!!!!!!
Ако някой иска да е с мен , ще се потруди да ме спечели. Под спечелване нямам предвид скъпи , подаръци , скъпи ресторанти и прочие... Всички знаете какво имам предвид.
ИСКАШ ДА СИ С МЕН-ПОЛАГАШ УСИЛИЯ ДА МЕ ИМАШ!! Това е положението!!!!

Емоциите ми се менят толкова драстично всеки ден , че както се казва не мога да си хвана спатиите.
В един момент се чувствам на върха на щастието , и се усмихвам дори без причина , и изведнъж съм вцепенена , само на секунди от пълното разрушение .
Именно за това нямам човек до себе си . Аз съм ту дива , вечно усмихната с дяволито пламъче в очите си , ту привидно спокойна , а всъщност разрушена. И все още не се е родил човек , на тази земя , който да може да усети какво е времето вътре в мен.
Може би някои жени не могат да бъдат опитомени..Те имат нужда да препускат свободни, докато не намерят някой толкова див за да препускат с него..

Изгубени възможности , изгубени предизвикателства , чувства които не можем да върнем … Това е част от живота. Но в главите ни има малка стаичка , в която пазим всички тези спомени. Стаичка, която прилича на библиотека . И за да разберем как работи нашето сърце трябва да продължаваме да добавяме нови книги в библиотеката си. Трябва да подновяваме старите, да проветряваме помещението , и да сменим водата във вазите с цветя . С няколко думи… винаги ще живеем в личните си библиотеки, и трябва да се грижим за комфорта си в тях …

Той е като неразгадаем пъзел, всеки път когато реша , че съм близо до разгадаването му , намирам друга част от пъзела , която не си е на мястото . Но предполагам ,той е просто такъв. Пъзел с липсващо парче , невъзможен за подреждане ….тогава защо продължавам да опитвам? Може би защото се надявам някой ден , аз да се превърна в това липсващото парче..

Вече преминах на друга честота ...
До сега беше " искам някой да е влюбен в мен , искам някой да ме обича"
Вече е : " искам да се влюбя в някой , искам да обичам някой"
Искам да има за кого да си мисля преди да заспя . Да има за кой да си помисля веднага щом отворя очите си сутрин. Да има за кой да драсна един ред , ейй така в блога си.
Напоследък съм леко отчаяна от себе си , и нещата които пиша в тук. Добре , че приятелите ми не четат блога. Повечето дори не знаят, че съществува този блог, а останалите "уж добрите" някак не ги вълнува , че си губя времето да пиша врели-некипели тук. И може би са прави. Хората пишат когато имат какво да кажат ,моята муза я няма... Не искам да се превърна в поредната мухла ,която не стига , че има блог , ами и няма какво интересно нещо да напише в него ...
Затова , докато в живота ми не започнат да се случват някакви интересни неща , които си заслужават да бъдат написани тук , няма да ви занимавам ежедневието със себе си . А и книга ме чака.. постоянното ми раздвояване между , книгата и блога вече си каза думата. За сега избирам книгата , блога ще чака....
До скоро, малка изследователке ...

Don't you remember ...?

Кога ще те видя отново?
Тръгна си без "сбогом" , не бе казана и една дума ..
Без последна целувка , за да напомня за това ,което имахме ...
Нямах представа за това , което предстоеше...
Знам , че имах капризно сърце и горчивина, подозрително око и тежест в главата си...
Но не помниш ли?...
Не помниш ли?...
Причината заради , която ме обичаше преди ...
Скъпи, моля те спомни за мен поне още веднъж...
Кога беше посления път, когато си помисли за мен?
Или напълно си ме заличил , от спомените си.
Често мисля за това къде сгреших,и колкото повече го правя толкова по-малко знам...
Но не помниш ли?...
Спомни си причината заради , която ме обичаше преди ...
Моля те спомни си за мен , поне още веднъж..
Дадох ти време , и се надявах да откриеш липсващото парче,което да те върне пак при мен..
ЗАщо не помниш?
Не помниш ли?
Дали ще те видя отново ?...

Свободата на духа не се изразява в палячовщина...

Днес някъде прочетох следната мисъл " Свободата на духа не се изразява в палячовщина".
Замислих се за себе си . Само защото съм весела, рядко съм сериозна (освен ако не трябва да бъда) Винаги се усмихвам . Емоционална до болка съм. Не съм злобна . НЕ мога да бъда лицемерна . Винаги съм открита в отношенията си с хората . Не се страхувам да призная пред себе си и света , това което съм .Свободолюбив и отпуснат човек съм . Смея се и то много . Обичам да се забавлявам , и зная как да го правя. Почти винаги съм център на купона. Хората обичат да говорят с мен , защото ги изслушвам , разбирам и почти винаги давам адекватни съвети . Винаги търся доброто у хората. И най-вече винаги съм това което съм , ВИНАГИ .
Осъзнавам как хората не ме приемат на сериозно , само защото съм такава ...истинска . Нося на майтап . Мога да бъда приятел и на мъжете и на момичетата . Мога да бъда ту дама , ту най-големия пич в мъжката компания. Много пъти съм чувала определението "пич" за себе си .В повечето случаи съм даже по-голям мъж от някои мъже (мисля че на доста дами им се е случвало, предвид днешните мъже )
И след като бях "предупредена" да не се държа както аз се държа, вече ми кипва чашата с търпението. И казвам на всички , които до вчера са били обградени от изискани маниери , не сте намерили правилния човек на който да си прилагате номерата от селски вечеринки . Всички сме наясно от къде сте тръгнали повечето ...
Както мога да бъда най-големия пич в мъжката компания , да се забавлявам с мъжете , да пия бира с тях , да гледам мачове и да обсъждам мацките заедно с тях . Така мога да бъда и най-истинската жена на този свят . Неподправена ,целенасочена , изискана , знаеща какво иска , себе-уважаваща се , жена в пълния смисъл на думата .
Има и трети вариант : Кучка не зачитаща никой и нищо освен себе си .Ледена кралица,която винаги гледа лошо . МАЙНАТА ВИ ,СМЕШНИЦИ!!! Аз съм това , което съм . Който не може да ме оцени такава може само да съжалява. Колкото и глупаво да звучи казано от самата мен : Можете само да си мечтаете за толкова искрен човек като мен. Да се надявате някъде да видите по-искрена усмивка от моята , или по-истински сълзи.
And to all who tried to kill the sweet ,honest and funny girl in me -FUCK YOU ,MOTHERFUCKERS !!! и ТАЗИ ПЕСЕН Е ЗА ВАС : http://www.youtube.com/watch?v=Xw-m4jEY-Ns

Нима всички пътища водят към теб ?!?!?

Крокодила има фейсбук.. разбрах го преди малко , съвсем случайно ... И ми стана тъпо... Не ,че не ме е добавил , или факта, че дори не знаех .. тъпо ми е защото се надявах този човек да остане част от живота ми.. и тъй като в реалния нещата не се получват вече 2 години, се надвах поне ако той има виртуален живот да е част и от моя виртуален живот (звучи адски тъпо, нали?!?)... а така ми липсва напоследък, дори не мога да опиша какво чувствам и какво значи той за мен ... въпреки , че аз бях тази която го отблъсна, и каза че не иска връзка с него... и все още е така , не искам връзка , камо ли с него , не ставам за гадже.. още по-малко за негово гадже.. Но така ми липсва. Липсват ми моментите , когато ме прегръщаше и целуваше , моментите, когато ми казваше къде греша , и какво би било по-правилно да направя (той ме научи на много неща ) липсва ми погледа му , който преди казваше " Ти си центъра на моята Вселена , ти си всичко за мен" .... след това този поглед изчезна , и вече гледаше и останалите , не бях само аз... липсва ми гласа му ... липсва ми мириса на парфюма му (доста често ми се случва , да влизам в магазин и да душа мъжки парфюми , само и само , да намеря Неговия ... естевено и до сега не съм успяла , а така и не го попитах какъв е ) ..липсва ми усмивката му , усмивка , която казваше " Всичко ще бъде наред" ...липсва ми сарказма му , най-вече ми липсва онова момче -Крокодила , което преди една година утешавайки ме от разбитото ми сърце по изгубена любов ми каза " не се притеснявай Цвети , всичко ще бъде наред " аз задавена от сълзи извиках , че нищо няма да е наред и , че вече съм изгубила пътя и правилната посока .. отговора му беше " всички пътища водят към мен " Целуна ме по челото и си тръгна ....

И съм адски бясна , защото този човек ми дава такава невъобразима муза, каквато не се е намерил друг човек на света да ми даде... за него мога да пиша с часове, дни , седмици , месеци .. и пак няма да успея да опиша точно какъв страхотен човек е... И зарди това съм бясна , защото този човек не е в живота ми постоянно , появява се-изчезва , появява се-изчезва ... а точно в моментите , когато ми липсва го няма ... този път го няма , защото аз само го изгоних преди една седмица... но нали казваше , че между нас има телепатична връзка , и винаги усещаме , когато на единия му домъчнее за другия . Е хайде мъчно ми е за теб , лиспваш ми... къде си - няма те !....
( Ще е много тъпо ако кажа , че винаги ще го обичам , дори ме е страх да си го помисля... ПРОСТО НАИСТИНА ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ НЕГО )
15.05.2011

Любовта,щастието,комфорта и хармонията са процеси от вътре на вън !!!!

Личното щастие на човек , не зависи от това какво правят другите за теб , дали си имаш гадже или не ... Любовта,щастието,комфорта и хармонията са процеси от вътре на вън .

Ако, когато се събудиш сутрин си мислиш как това е поредния самотен ден в живота ти ...много ясно, че той ще е такъв !!!

Събуждаш се , ставаш от леглото , слънцето грее,птичките пеят, града тепърва се събужда ,от всякъде ухае на кафе , точно в този момент осъзнаваш , че това е още един прекрасен ден , осъзнаваш, че всеки един ден на тази земя ти е подарен, и трябва да го изживяваш на макс .. вместо да си стоиш намусена , като някоя малка сърдита госпожица , тропайки с краче ,да си мислиш къде е той , къде е той ... еми няма го ... това , че съдбата не ти дава нещо сега ,не значи , че никога няма да го получиш , значи че не си готова. Затова всички госпожички , които постоянно хлипат и се оплакват, седнете си на дупетатата и осъзнайте , че за да бъдете щастливи и обичани , трябва да разберете първо как да обичате себе си , как да бъдете щастливи сами , и чак тогава някой може да ви направи още по-щастливи ..

Сега ви липсва полоивнка . Ок. Намирате я ....уж... Мили жестове, обаждание , смс-и , романтика , прегръдки , целувки... струва ви , че това е всичко ,което някога сте искали , когато един ден се събуждате и отново се чувствате празни... И кво прайм ся... Започвате да търсите нещо , което дори не знаете какво е , и все нещо ви лиспва ... Затова моя съвет е , научете се да сте щастливи и цялостни сами..чак тогава някой би бил способен да ви направи още по-щастливи и най-хубавото от всичко е ,че ще има с кой да споделите това щастие... Пак казвам личната хармония ,развновесие и цялостност са процеси от вътре на вън ... няма кой да ви накара да сте цели , докато само не го повярвате че сте!!!

Просто изповед...

Ето мен отново ме обвзе предишната депресия , че все още съм сама . Чувствам се толкова самотна и нещастна , че дори 5 тона шоколад не биха могли да ми оправят настроението . Вече дори се съмнявам , че съществува правилното момче за мен, казвам правилно , не идеално , защото идеални неща няма , още по-малко пък идеални хора. Искам просто такъв , който е подходящ за мен.
Вече не съм на онова мнение , на което бях в ранна тийнейджърска възраст , че ТОЙ , трябва да е с руса коса и сини очи . Макар , че все още си падам по русоляви :) .
Ясно е , че всеки си има свой собствен тип , неща които го привличат в срещуположния пол . Някои си падат по дълги коси, други по такива без коси , трети по нормални , четвърти по руси , черни ,рижави, слаби, едри,дебели,красиви , грозни , с малък нос, с голям нос,ниски ,високи...възможностите са хиляди . И ако например ти си падаш по : Висок , строен , с плътни устни, голям нос, широки рамене , рижава коса и сини очи мъже, къде по дяволите ще намериш точно такъв ?! Да не казвам ,и че обикновено изискванията не са само към външността , а и към характера . Тогава направо вече си става манджа с грозде .. Ясно е , че в любовта винаги трябва да се правят компромиси , и човека който сме си представяли , че ще имаме до себе си , почти никога няма нищо общо с реалността . Дали ще направиш компромис , с външността , ръста , цвета на косата ,на очите или с някоя част от характера му пак си е компромис.
Понякога това което получаваме е , по-малко от това ,което сме искали , а друг път е дори повече.
Любовта е нещо ,което никой не може да победи . Като дойде и направо те тряска в главата с такава сила , че после месеци наред не можеш да се опомниш и да осъзнаеш какво се случва. И когато се влюбиш , този образ на идеалния партньор в главата ти , който толкова дълго време си оформял и подобрявал вече няма никакво значение за теб .
Грешката на повечето хора , е че се влюбват в образ . И колко пъти съм чувала приказките от мои приятелки , че дори понякога от собствената си уста " Ама той е толкова добър ,нежен и мил с мен . Каза ми че ще правим това и това. Че аз съм всичко ,което той някога е искал " Глупости!!!
Това което съм научила за моите скромни 21 години , че ако един мъж е със сериозни намерения към теб , не би следвало да ти го каже , и да се разкрие пред теб , толкова бързо . Всичко става мълчаливо и от само себе си , нещата просто се случват и нямаш време дори да седнеш и да помислиш , какво се случва и накъде отива връзката ви ... С една дума , не разбираш от къде ти е дошло.
И естествено цялото това словоизлияние е толкова объркано и непоследователно и разсеяно ,колкото съм и аз сега . Както казва баща ми "Вятър ме вее на бяла кобила "
Пиша и зяпам през прозореца . Ехх обичам есента ...

Drama Queen

Драмата ми , нямам муза . Всеки ден си повтарям , че ще пиша в проклетия блог , и всеки ден си намирам оправдание пред себе си да не го правя.
Нямам муза ... Дори в дневника си не съм писала повече от месец. Напоследък нищо не ме вълнува, или ако нещо ми предизвика интереса все едно езика ми е завързан,и се превръщам в заекваща шматка , която не може да върже едно смислелено изречение. Дори книга не мога да седна да прочета , не мога да си задържа вниманието ,над определено нещо за повече от няколко минути . Вече 3 дена гледам един филм , и все още не съм го догледала , все заспивам на него , а на другия ден го пускам от там от където съм заспала ... и така края на този филм все още не ми е ясен ..Да не споменавам и това че пиша книга, и факта че в момента нямам никаква муза и дар слово за да придължа да я пиша ме изнервя максимално. Искам да пиша ....
Щях да разбирам това ми състояние , ако бях влюбена. Обикновено влюбените хора се държат така. Или ако бях твърде заета с работата си . Но не ... Живота ми е спокоен . Радвам се на новия сезон , имам предостатъчно време да седна да напиша някой ред ,но думите са заключени някъде в главата ми и не мога да ги накарам да излезнат. Дори не знам за какво да пиша .
Преди всичко ми даваше муза..от книга, през филм , като се стигне до Крокодила . И въпреки че скоро имах доста интересен разговор с него , пак не ми дойде музата да седна да пиша . Спомням си изречение от дневника ми насочено към него- "този човек ми дава такава невъобразима муза , каквато никой друг не може да ми даде. Само след 20 минутен разговор с него мога да пиша с часове след това. "
И така ..онзи ден говорихме около 2 часа и единственото ,което ми дойде на ум да напиша , беше - "как може да съм такава шматка и да изпусна такъв човек ,като него"
И до там , блокирах . И сега съм блокирала , даже се чудя как написах толкова много редове . Започвам да се чудя , дали няма и есенна умора. Сигурна ме е хванала , няма друго обяснение ....

.........

Направих си проучване в един от многото сайтове за запознанства Romans.bg ..
И знаете ли какво, останах ужасена ...
Първо видях адски много момчета , които познавам лично, или само по физиономия . И всичките до един изглеждащи много добре. И се чудя какво по дяволите търсят те в подобен сайт. Добре изглеждащи, с хубави тела , хубава работа ,образование , пълен пакет от качества ,които биха им били от ползва в намирането на подходяща половинка. А те стоят в сайтове за запознанства, пишат си с непознати момичета с надеждата някоя от тях да се окаже момичето с главно "М" . И на всичките до един профила им гласи , че търсят сериозна връзка. Какво се случва с поколението ни? И на къде отива света , са едни от многото въпроси ,които се загнездиха в съзнанието ми.
Няма да се впускам в размисли и страсти за това как компютрите и интернет завзеха ежедневието ни...
Но не мога да си обясня , защо все повече мъже си правят регистрация в сайтове за запознанства. Жените ли сме виновни?(на този въпрос, мога да дам категоричен отговор ДА) Жените сме виновни. Всички тези ,които се превърнаха в копия на Чалга трошачките на Пайнер, малките лолитки и бръмчалки търсещи само и единствено парите в някой голям батко , накараха истинските и стойностни мъже да търсят щастието си в интернет, и то само защото не могат да им осигурят лукса от скъпи парфюми,скъпи дрехи,скъпи коли , бижута и ВИП сепарета. Жалко е .
Разбирането , че сайтовете за запознанства онлайн са само за кретените и задръстеняците вече няма този смисъл ,който имаше преди.
И жените сме виновни. Все повече жени ще се превръщат в копия на чалга звезди, напомпани със силикон и китосани с няколко тона грим. А милите момчета търсят романтика онлайн....
Замисляли сте се защо има все повече гейове? Еми и аз да бях мъж , и да си легна с някоя, която изглежда перфектно с дългата си до кръста коса , перфектен грим и мини рокличка,и се събудя до Баба Яга , ще предпочета мъжката компания, така поне няма да има изненада на сутринта.
Всички трябва да се замислим . Положението е ужас и мистерия. Малкото останали стойностни момичета трябва да покажат на момчета , че не всичко живо слуша дива чалгия , пие като смок, и се чука неистово с всеки който я почерпи питие. ДА, има и свестни... но по ирония на съдбата същите тези свестни момичета също са сами. Стоейки и чакайки своето свястно момче , и тези от тях които не са много търпеливи започват да смятат , че никой няма да ги забележи заради това ,че са истински и неподправени и се започва трансформацията . Солариуми, скъпи дрехи (задължително в животински десен) , тонове грим , метри изкуствена коса и т.н. докато поредното свястно момиче не се превърне в поредната бръмчалка търсеща само парите и лукса в мъжа до себе си.... А останалите все още стоят и си чакат.... Замислете се!!!!

Прекалено дългото чакане в чакалнята , води до изпускане на влака ....

Тази година малко се разминах с морето , някъде по пътя. Не знам хубаво ли е лошо ли , но определено не се чувствам задоволена от лятото което изкарах . А преди малко попаднах на страхотна оферта за почивка в Слънчев Бряг и си спомних , как се чувствах,когато бях там ... Няма такова място , живота , купона , младостта просто кипят от всякъде на това място. А за почивка и сън там не трябва и дума да става. Обичам това място въпреки, че ми носи колкото хубави толкова и лоши спомени.Именно там се запознах с НЕГО. Именно там никога повече не исках да стъпна , поне до сега , или по-скоро до преди няколко седмици. Обзела ме е носталгия към Sunny beach. Колкото и лудо да звучи от моя страна , искам да ида там отново, защото чувствам , че може би ще срещна някого там (под някого имам предвид, някой специален) Хах, всичко това е лудост. Всички тези усещания ... Но интуицията ми , никога не ме е лъгала , сърцето ми никога не ме е лъгало . Мисля че моят Special guy ще е там някъде , и когато отида ще се срещнем . Аз съм откачалка ... Вече изказах пристрастията си към чужденците , изказах и непоносимостта си към българските мъже . Има само един българин ,който познавам и смятам , че си струва ,но пък с него нещата не ни се получиха...или поне не още. Но колко глупаво от моя страна да смятам , че ако ида отново в Слънчев Бряг този път ще срещна истинската любов . Защо по дяволите искам да си го причиня отново . Не ми ли беше достатъчно... Две връзки от разстояние едната с момче от друг град ,когато бях на 16 години (смея да кажа , че той беше първата ми любов ) Естествено края е ясен , всичко се развали след 6 месечни разговори по телефона и срещи веднъж в седмицата , но беше истинска любов . И болеше . Болеше много след раздялата.
Втората както не веднъж съм споменавала беше връзка Швеция-България . Сценария е ясен . Запознаване в дискотека в Слънчев Бряг . Около 20 часа прекарани заедно , изпълнени с много емоции. И тъй като ,когато разменяхме коардинатите си и двамата бяхме леко замаяни от количеството алкохол , аз бях изпуснала една буква , а той беше забравил една. Заминах си от там , оставяйки го назад . Въпреки че знаех и усещах ,колко истинско е било всичко бях решила да остане един красив спомен . Общата ни снимка стоеше на дисплея на телефона дълго време след това. Тогава се случи , 2 месеца след срещата ни , моя приятелка го открива. Тя през цялото време го беше търсила във Фейсбук, и най-сетне търсенето и дало резултат.
И всичко започна отново. Дълги с часове разговори по телефона ,безброй смс-и ( за които вече съм споменавал , че записвах на тетрадка , защото паметта на телефона ми не можеше да ги побере. ) Съобщения, видео разговори и всичко прилежащо за една връзка от разстояние. След по-малко от два месеца контактуване благодарение на модерните технологии, той отново дойде в България , но този път специално заради мен. 10 дни прекарани заедно , 10 щастливи дни (най-щастливите ми дни в живота ) .След като си замина последва и пръстена изпратен чрез куриерска фирма , казах заветното "ДА" чрез скайп...За жалост не можах да го повторя , но този път пред всичките ни близки и приятели. А исках да го изкрещя на целия свят .... Това ,което той ми даде, никой друг не може да ми даде . Безумно щастие . Луда необуздана , всеотдайна любов ... И както винаги всичко завърши с много сълзи .Само , че силата на болката и тъгата този път не можеха да стъпят на малкото пръстче на всички гадости ,които са ми се случили взети заедно . Беше разрушително,опустоши ме . Всичко,което остана след края беше едно голямо НИЩО. Празна опаковка , празен поглед и очи пресушени от сълзи , и едно липсващо сърце.... За радост на всички се събрах , и отново съм веселото и усмихнато момиче ,което бях поне донякъде)
И сега се чудя . Какво ми става и защо отново искам да се бутам в устата на лъва , след като знам вече , как завършва тази игра. Да не съм обезумяла , че искам да си го причиня отново? Защо искам да ида отново там ? Каква е целта ми? Защо сърцето ми , не спира да копнее за това място? Какво има там ? И защо не спира да ме привлича....? Мда , аз съм луда ... До къде стигнах , да копнея за място ,за което не исках и да чуя ...

И всички тези приказки как след края , когато раната заздравее остават само хубавите спомени са пълни глупости.

Две години , няма рана , няма любов но ето сега режа си краставица за таратор и си мисля,колко луда съм ,и как обичам краставицата да е нарязана на идеални кубчета се сещам за ,човека на който никога не споменавам името, и изведнъж осъзнавам , че кълцам краставицата безпощадно ,че вместо на идеални кубчета стана по-скоро на пюре...Почувствах се като месар в транжорна ...

Някога били ли сте влюбени ?! Ужасно е ,нали? Ставаш толкова уязвим...

Любовта отваря гърдите ти , прави си път към сърцето ти , и така дава шанс , на някой да се настани там и да те разбие. Поставяш стени, въоръжаваш се … само и само да запазиш сърцето си… Тогава се появява онзи някой,който на пръв поглед е като всички останали. Но само той , успява да се внедри в сърцето и в живота ти , без дори да е положил много усилия, без дори ти да си се опитала да опазиш сърцето си. Даваш му парчета от себе си , от сърцето си ,всеки ден,когато един ден осъзнаваш ,че той притежава цялото ти сърце , че притежава теб…изцяло… Принадлежиш му… Тогава един ден осъзнаваш , че живота ти не е само твой вече… Да ,любовта взима жертви… разяжда те от вътре на вън и те оставя да плачеш сама в тъмнината , а думи като „ Нека си останем , само приятели „ Си проправят път към сърцето ти като остри стъкла ,задълбават се все по-дълбоко… И боли, не само във съзнанието ти , не само в въображението ти,не само в сърцето ти , не само в душата ти … Боли те физически… Това е болка , която те разрушава до основи… Мразя любовта…

Напоследък все си мисля за така наречената СРОДНА ДУША и за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ...

Мисля си , че любовта е сляпа и трябва да те познае , където и да те види , независимо дали отиваш да изхвърляш боклука и си с измачкания си стар анцунг с рошава коса и размазан снощен грим. Любовта трябва да е сляпа ... нали?! Поне така казват ... Трябва да те познае независимо дали си 40-50-60 или 70 кг. Трябва да те познае .. независимо дали имаш 3 тона грим на лицето си ,или не . Независимо дали си облечен със скъпи дрехи , или си с възможно най-старата си рокля ,която много обичаш. Любовта трябва да е сляпа ....Трябва да те познае , по очите -те са прозорец към душата ( поне така казват) ...трябва да те познае по това,което е вътре в теб (и под в теб ,нямам предвид вътрешностите ти , тогава нямаше да говорим за любов , а за Джак Изкармвача)

И какво се случва ако всеки един човек има една единствена сродна душа . Първо ако това твърдение е вярно , бих казала само Fuck it.. Та моята сродна душа може да живее например в някое племе в Африка. Аз никога няма да ида там , нито пък аборигена от племето , ще долети до Пловдив. И какво става тогава. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ , ЧЕ ВСЕЛЕНАТА Е УСТРОЕНА ТАКА .

Ето например , аз съм почти сигурна , че срещнах моята така наречена " сродна душа " но я изгубих... и какво сега...

Сега и чакам ,или търся нещо,което може никога да не дойде отново при мен , може дори и да не съществува...

Гледам влюбени двойки и вече дори не им завиждам , вече не копнея и мен някой да ме прегръща и целува по "онзи начин" , не копнея за влюбени очи ,които гледат само мен....

Преди виждайки влюбени отвръщах поглед,отбягвах романтични филми и книги, напълно престанах да слушам любимата си музика и групи , защото те напомняха на него .. и болеше....

В последствие започнах да задържам погледа си върху двойките , гледах ги как се прегръщат и целуват и мечтаех и на мен да ми се случи отново .. да бъда прегърната , целуната, да знам че съм обичана .....Гледах много романтични филми и мечтаех за любов като от филмите ..от приказките... Жадувах за поне капчица любов . За един нежен поглед , за едно нежно докосване.,,,

Сега мисля за всичко това и единственото което изпитвам и имам нужда да кажа е "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА"

Не ме интересува,колко романтика и драма има във филма ,който гледа нито пък в книгата ,която чета...

Не ме вълнува ,когато видя влюбена двойка , дори не ги забелязвам... а преди исках да им изтръгна сърцата и да ги разкъсам на парчета.

Вече не мечтая за нищо,което е свързано с любов или с друг човек.Мечтая само и единствено за себе си , за мечтаната ми работа, за професионалнo и духовно развитие, за усъвършенстването ми като човек и личност.Наречете ме егоист,ако искате ,но това е истината ... По-лесно е да си сам , така никой не може да нарани .

A little bit of happiness

Преди няколко дни получих отзив от едно момиче ,което ми писа ,че е харесало блога ми и го е прочело с голям интерес. И знаете ли какво стана? Това ме накара да се почувствам много добре . Много по-добре от доста време на сам , и отново ме накара да повярвам в мечтата си ,някога да издам книга . :)
Всъщност книгата ми е почти готова . Всъщност историята ,която разказвам в книгата си е същата тази история ,която ме провокира да създам и този блог. Естествено става въпрос за мъж. Никой няма да се учуди от този факт .
Мисля си , че ако някога успея да издам това мое творение , така че то да бъде достъпно за всеки ,който се интересува да чете драмите на една млада госпожица , аз наистина не знам на кого да посветя книгата , не че нямам достойни приятели ,които го заслужават, но някак си не чувствам никой от тях да стои на първата страница. Нали знаете как в началото на почти всяка книга пише "посветено на" ...а аз не знам , на кой името ще стои най-добре на първия лист на творбата ми. Със сигурност няма да е човека и историята ,които ме провокираха да пиша , все пак цялата книга ще е относно него . Той и без това ,никога няма да разбере за тази книга ..освен ако не му я пратя, разбира се ....
Да..книгата ми.. тя вижда доста перипетии по пътя към завършването си , хиляди пъти започвах и спирах да пиша Всеки път ,когато се опитвах да напиша дори един ред , неописуема болка раздираше гърдите ми. Когато започнах да я пиша беше само един лист хартия , с нахвърляни мисли, и тогава се роди идеята да продължа цялата тази история за да разбера къде ще ме отведе... Може би точно и затова го срещнах , за да може да разбера,кое е нещото което ми доставя удоволствие, а именно писането, може и би затова историята и любовта приключиха толкова бързо и ненадейно ,колкото и дойдоха , за да има и книгата ми драматичен край (кой не обича драмата в днешно време ) ... Може би именно затова , моята любов се превърна от красива , истинска и неуязвима в невъзможна, пагубна и погубена , за да може да завърша всичко веднъж завинаги... Хубавото е че вече знам кое правилното нещо,което трябва да направя. Историята започна с тази книга ,и мисля че с нея трябва и да приключи. Така най-накрая ще успея да затворя тази страница от живота си . Когато имам цялата история написана от самото начало, до края , може би най-накрая ще успея да затворя сърцето и ума си ,които не спират да гледат назад , и ще успея да ги отворя за настоящето , за бъдещето... След като прочета финалните думи, ще разбера че наистина вече всичко е приключило и ще успея да продължа напред.Всъщност аз знам , че всичко е приключило и то преди доста време , не крия никаква надежда в себе си . Но очевидно сърцето и подсъзнанието ми не са. От време на време се появяват отново същите кошмари , каквито и преди. Виковете на сън и плача , също не са си отишли. Събуждането потна , растроена и обляна в сълзи вече наистина взе да ми писва, въпреки че това се случва веднъж на месец може би , а преди беше нещо като рутина . Всяка сутрин едно и също - пот , сълзи , разтуптяно сърце и никакво желание за живот. Много пъти в онзи период се замислих дали не трябва да посетя специалист , човек който би ми помогнал да се справя с проблема си,който би ми помогнал да продължа напред,който би ми помогнал да забравя .С две думи , бях наясно , че съм в депресия..... Хубавото беше , че поне разбирах че имам проблем . Но след месеци самота , кошмари , сълзи ...всичко си отмина , времето лекува всичко .. аз ли да не го знам ....
Не знам дали имам талант за писател, нито пък дар слово . А и майната му на таланта , след като всички блогъри станаха писатели...

The one (may be )

Единствения различен измежду всички около мен... от както го познавам общо взето каквито и мъже да са минавали през живота ми не съм могла да си представя живота си с тях след 10 години да кажем.. а с него можех, виждах децата ни , виждах дома ни , всичко ...
Човек ,от който бих могла да науча много, човек ,който се крие под твърдтата си черупка ,а в същността си е силно раним и крехък ....... имаше толкова нежна и невинна обич от мен към него , почти като тази към баща ми , но казвам почти защото иначе би било извратано , любовта ... невинна платонична , неизказана...
И сега седя и си мисля , какво пропуснах?
Къде сбърках?
Пък той май никога не разбра истината , или знаеше какво значи за мен , но явно не беше заинтересован...
Не е важно , той дори няма да прочете това...

Не мога да огрея навсякъде.....

Аз не съм нито добрата фея на зъбките , нито добрата кръщелница ,орисница и там каквото се сетите още!!!

Всеки човек си има глава на раменете, и честно казано , аз не мога да оправя своя собствен животец ,който повярвайте ми , в последно време е като фантастичен трагикомичен с нотки на хорър филм, за да мога да огрея навсякъде и да дам насока на всички ...

Да може би , всичко идва от това, че имам много приятели.. и на всичкото отгоре ..всички до един са коренно различни...

Но подяволите , как да се справя с проблемни връзки, новоозъснал се гей, разбито сърце, хипер объркана личност,която не може да вземе дори най-простото решение- какъв цвят да е четката за зъби... Несигурни, луди, капризни, нахални, мрънкащи, недоволни..и да не говорим , че си имам семейство,което също ме дърпа на хиляда посоки...

И всички в един глас ти приказват , приказват , приказват......... :@:@:@:@

АЗ НЕ СЪМ ВИ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ ,АНГЕЛИТЕ СА НА НЕБЕТО...затова сте на тази Земя,да си взмите решения сами , да си правите собствени грешки, да се справяте сами с проблемите си ,подяволите. И за кво изобщо ме питате за мнение и съвет , като така или иначе не ме слушате. А моите проблеми ,кой ще ги реши ?! Моите сълзи ,кой ще ги избърше. Моите желания ,никой не го ебе за тях( С ИЗВИНЕНИЕ)

Аз не съм най-ярката звезда в небето, аз съм просто една мъничка незначителна звездичка ,която никой дори не вижда,... Та да... ВСЕКИ СИ ИМА ГЛАВА НА РАМЕНЕТЕ ... В-С-Е-К-И!!!! Затова моля ви скъпи приятели ,използвайте си ги ... затова всеки си има по една, да си мисли с нея. Аз също имам една ,едничка за да си мисля нея. Никой не е ощетен от към глава, от към мозък също ..въпроса е дали мозъка е нагънат или не, ако не е ,ваш си е приблема ..НЕ МОЙ!!!!

~Flor

Трябва да вярвам ....

Вярвам , че ще го намеря...

Вярвам , че с него ще е по-хубаво от всеки друг път..

Вярвам , че няма да ми се налага да се правя на такава, каквато не съм за да го впечатля, ще бъда просто себе си...

Вярвам , че все някога ще се срещнем ...

Трябва да знам , че е някъде там за да мога да продължа...

Трябва да знам , че той ще дойде в живота ми , толкова бързо и неочаквано , като падаща звезда...

Трябва да знам , че той също ме чака ..някъде там...

Трябва да знам , че той съществува...

Трябва да знам , че всичко това е истина...

Трябва да знам , за да мога да продължа да вярвам...

New Chapter

Отварям нова страница , започвам нова глава от книгата си ... ще заменя някои стари герои , а други ще премахна изцяло...
Това е живота , хората , приятелите и любовите си отиват .. единственото нещо което остава на всеки един нас , след всичко, е това че имаме себе си ..... не знам дали е тъжно, но е факт...
Освен това , днес имам рожден ден .

Ако утре ме няма дали някой ще го е грижа?

?!

Ако утре ме нямa, дали някой няма да заспи? Знам объркана съм , и искам да бъда друга, някоя която бих харесвала повече ....

Какво ако бях се съвзела , ако бях събрала парчетата?! Какво ако се бях опитала да не си спомням , щеше ли въобще да има значение ? Всички шансове ,които съм изпуснала , има ли значение ако пак опитам,щеше ли въобще да има значение ?

Все още подтискам съжалението отвътре, нямам нищо и не отивам никъде...

Ако и утре живея дали някой ще го е грижа...

My heart is just too dark to care....

Мисля , че просто се изгубих опитвайки се да надвия болката…. Нищо не помогна.. оставих себе си някъде по пътя...Надявайки се , че ще се върна някой ден , за да намеря себе си отново…

Казваш че ме обичаш , но не ме познаваш . Обичаш представата си за мен. Не знаеш нищо за мен. Не знаеш начина по ,който се усмихвам , когато вали , нито усмивката , която давам на слънцето всеки ден.Не знаеш как се усмихвам ,когато съм весела . Не знаеш и как се усмихвам ,когато съм тъжна… ДА дори тогава се усмихвам…

Още една твоя целувка би ме накарала да заплача, защото ти никога няма да ме имаш . Аз никога повече не мога да имам себе си . Изгубих се отдавна . Обичаш ме но , но не знаеш коя съм . Затова просто ме пусни. Няма да те направя щастлив, а ти имаш шанс за своето щастие . Моето щастие ме подмина отдавна , но ти ще имаш шанса си за твоето, не го изпускай .
Каза ми , че аз съм твоето щастие, но грешиш. Аз не мога да те направя щастлив.Колкото и да искаш да те пусна до себе , никога няма да го сторя. Ще те държа далеч завинаги.Между нас има стена , аз сама я издигнах , и само аз мога да я срутя, а няма да го направя.
Сигурно все още мога да обичам , но ме е страх.
Ужасена съм от мисълта , да допусна някой до себе си отново, да си позволя да ме е грижа за него. Просто е по-лесно ,когато си сам …никой не може да те нарани . А обикна ли те , това значи да ти дам право да ме унищожиш и просто да ти се доверя, че няма да го направиш. Не мога, а и не искам да ти го позволя ….
Част от мен е уплашена , друга се бори с това, а третата изчезна завинаги…….

I am the author of my life. The problem is that I can't erase my mistakes ...

Днес се събудих в настроение за тежки мисли и разговори.
Ставане в 8.00 часа- Едвам гледам , душичката ми спи. Буба звъни на вратата с чаша ароматно кафе. Един час прекаран във висене на дивана ,пиейки кафе и гледане на смешни клипчета.
9.00 -Буба тръгна за работа.
Докато вършех нормалните неща като вземене на сутрешен душ,миене на зъби , сушене на коса и т.н. се замислих за това как се чувствам.
Носталгично ми е, и не знам защо. Не е защото съм далеч от дома. Нито пък защото ми липсва нещо ,което съм имала . Отдавна съм се примирала с това,което съм загубила . Вече не усещам липсата . Вече не се усмихвам по навик , и защото така трябва ,а защото искам и защото мога, защото има за какво. Не знам какво е това нещо ,което все още държи усмивката на лицето ми , но важното в , че го има, нали ... важното е че усмихвам , въпреки всичко.
Не се чувтсвам празна, нито пък ми е пълна душата .
Не съм самотна , нито пък обратното.
Не се чувтсвам щастлива, но съм добре. Не съм и нещастна , усмихвам се.
А какво ми е ? Апатия?! Неее ....
Или може би просто всичко си е наред, а това е нещо ново за мен. Почти през целия ми съзнателен живот винаги съм била в двете крайности . Или дълбока депресия , придружена с промишлено количество сълзи и викове от сорта на "Защоооо? Защо все на мен " . Или пък обсебващо , обезумяло щастие... любов... Е , естесвено моментите на щастието не могат да стъпят и на малкия пръст на мъката и тъгата , но поне мога да кажа ,че ги е имало.
А сега какво... Няма нито нещо, за което да се тревожа , нито пък нещо , за което да съм безумно щастлива. А и ако бяхме постянно щастливи , нямаше да се нарича щастие нали , щеше да е просто нещо ..НОРМАЛНО?!
Колкото и кратко да е щастието , то ни учи , че трябва да живеем за мига , че трява да сграбчваме момента , а не да чакаме . Прекалено дългото чакане в чакалнята води до изпускане на влака ...

Отритната но истинска ....

Какво е любовта ? Чувство, изгарящо душите ни, и правещо ни по-добри . Какво е онзи трепет , онази емоция,която ни влудява ? Нима истинската любов е просто мит?!

Аз съм от хората ,които не оставят сърцето си без любов. Аз съм момичето ,което плаче на любовни филми и вярва в обичта. Никога не съм била горда и надменна . Но винаги ,когато се влюбя обаче ми разбиват сърцето…

Казват , че когато искаш нещо много силно то се сбъдва. Поискаш ли го с цялото си сърце , то се сбъдва! ИСКАМ ЛЮБОВ! Нека бъде само капчица , но да е моя . Нека бъде само за миг, но да я изпитам. Само да я усетя , да я докосна …. Не искам нищо друго. Само една истинска целувка , едно истинско „обичам те”, една топла прегръдка- това ми е достатъчно… Тази любов е всичко. Всичко ,което искам с цялото си сърце. Но кой ще се влюби в замечтания ми поглед, в искреността на думите ми? Но аз съм си аз ! Въпреки , че вече започвам да мисля , че нямам шанс ,ако остана такава.

И всичко това , защото съм истинска, а в днешно време да си истински е недостатък , от който трябва да се срамуваш. И никой не те харесва затова…. Никой не те оценява.

Нима това е любовта ? Отговорът е ….ДА!

из старите ми писания , писано преди повече от 5 години... и как всяка една дума все още описва какво искам и за какво копнея , пък дори и след толкова много време ...

Живота такъв, какъвто го виждам аз...

Винаги съм се чудела на това как хората ,когато са щастливи нямат време да помислят за тези ,които не са. Щастлив ли си , намираш красота във всичко , и общо взето не ти остава да мислиш за лошите неща. Забравяш за това, че може да имаш приятели ,които да страдат и да се терзаят за нещо, и просто гледаш личното си щастие. И колко ме боли от факта , че и аз съм постъпвала така с приятелите си, сега го разбирам.

Човекът всъщност е много примитивно и егоистично устроено същество. Мислим си , че сме най-интелигетните и напреднали същества на планетата (някои дори си мислят,че са такива в цялата Вселена) .. Но всъщност не сме ...

Човека е една малка капка в морето , енегргия,която никой не знае къде отива след смъртта.

Не вярвам в това , че има добри и лоши хора.. Всеки е вършел и добри и лоши дела през живота си , просто при някои едното взима връх над другото . И всъщност смятам ,че цялата цел на съществуването ни е да се опитваме да бъдем по-добри към близките, приятелите , природата .. та дори и към себе си . Да извисяваме духа си , да израстваме като личности и характери..

Аз например винаги се отнасям зле със себе си. Дали ще отблъсна човек , който иска да ми покаже , че го е грижа за мен , защото ме е страх, че отново ще бъда наранена . Дали в самотата и отчаянието си ще започна да ровя в стари рани за да ме боли , и поне да знам защо се чувствам зле.

Гадно ми е затова , че за едни щастието е нещастие за други. Боли ме затова , че почти всеки шибан човек на тази Земя се стреми към материалното щастие . Мен не ме интересува дали телефона ми ще струва 5,10 или 500 лева. Не ме вълнува какви коли карат хората , в какви апартаменти живеят ,колко имота притежават, нито колко заплата взимат. Искам просто да живея добре и спокойно. Никога не съм се стремяла към материалните неща, нито пък някой може да привлече вниманието ми с това какво има. Просто съм такава .

Защото телефона ти не може да ти сготви вечеря. Колата ти не може да те прегърне,когато ти е студено или се чувстваш зле. Заплатата ти рано или късно ще свърши , и накрая пак си оставаш сам . Това е положението.

МОето лично щастие зависи само от едно ... От това дали ще направя друг човек щастлив и дали ще бъда обичана ... Сега ще си кажете " Тази шматка , какви ги дрънка ,тва всички го знаем" Колко съм проста само да пиша тук на някакви теми ,които са дъвкани и предъвквани вече милиони пъти ... Това са само клишета и заучени фрази , но за да станат такива , трябва някой дълго да ги е повтарял... замислете се ...

Back in time.....

Искам да се върна две година назад.. точно в този момент , когато си лежах спокойно в хотелската стая и търсех интерсен филм за гледане ... всичко беше толкова просто..
Беше последния ден от почивката ни , и единствено аз бях взела решението да се въздържа от "задължителния" като за последно купон в някоя дискотека.
Взех си отпускаща вана и се проснах на леглото, премяйтаки каналите говорех по телефона с баща ми , когато част от компанията нахлу в стаята ми с гръм и трясък. След около час уговорки се съгласих да излезна с тях , но само за по един коктейл . Естесвено единия коктейл се превърна във втори , а после и в редица шотове.. Тогава го видях за първи път.. Нищо след това не беше същото ...
Затваряйки очи , виждах лицето му. Поемайки дъх усещах аромата му , а когато си легнех вечер чувтсвах ръцете му около себе си . Ставах и лягах с мисълта за него . Той бе моята нощ.. моето слънце , моята Луна (както веднъж ми беше казал "Погледни луната , и когато го направиш мисли за мен , аз ще направя същото") Все още поглеждайки луната аз се сещам за него. Все още лягайки се вечер в леглото се надявам да затворя очи и да го видя, да поема въздух и да го усетя , одеалото ми да се превърне в ръцете му, с които ме обгръщаше преди...
Подари ми незабравими момени изпълнени с любов и щастие, но болката след това беше достатъчно силна за да изтрие всичко ... Научи се да ме познаваш такава каквато всъщност съм... Обикна ме точно толкова , колкото те обичах аз , или почти ... а аз те обичах повече от всичко на този свят , повече от себе си...
Знеш ли, че записвах всеки твой смс в една тетрадка? Паметта на телефона ми се пръскаше от многобройните смс-и, а не можех да си предтсвавя думите да бъдат изтрити завингаи от лицето на земята, точно 1578 смс ... Каква ирония , сега ми се иска ти да бъдеш изтрит от паметта ми ....
Ти продължи напред .. замина си завинги... и прдължи живота си , по старо му , все едно никога не бях съществувала в него.... а какво стана с моя живот ??? Ти си тръгна заедно с него.. Помниш ли какво ми каза веднъж " Пази сърцето ми , защото сега то е твое" А ти опази ли моето..... дадох ти го , защото не исках да стоиш без сърце , нали твоето бепе при мен, все пак кой може да живее без сърце , и затова ти дадох своето... а ти го смачка ,изцеди го и после го захвърли , поне да ми го беше пратил обратно Швеция не е чак толкова далече...
Да днес стават точно две години от както се запознахме , искам да се върна назад и никога да не бях, излизала от тази стая... сега всичко щеше да е толкова по-лесно .. нямаше да има безсънните нощи , нямаше да пресуша очите си ...
Всеки път, в който заплача за теб си казва това беше за последно , нали си има доза сълзи които можеш да пролееш за един мъж .. Е явно не е така , явно моите сълзи за теб никога няма да бъдат пресушени..или поне не докато не намеря някой , който да ме накара да забравя за тях , да ме накара да се усмихна така както се усмихвах на теб.... Колко жалко нали... дори след 2 години да продължавам да плача... е поне аз знам колко те обичах и на какво бях готова за теб , въпроса е ти разбра ли го...?

People always leave ...

Изобщо не ме бива в сбогуванията… да не говорим колко ми е трудно …

Общо взето , съм изгубила всичките си скъпи хора , затова мразя сбогуванията ….

Когато на 14 години видях за последен път майка ми жива тя ми каза „ хайде майче , умната и много те обичам „ беше една лятна ваканция , която прекарвах при баба си… Все едно е знаела , че нещо лошо ще се случи , и се сбогуваше с мен … Това беше първия път в който ми каза обичам те … и последния . Просто никога не съм имала нужда да го казва , защото го знаех… човека , който ме е обичал на-много на този свят …моята майка ...

Когато на 18 години за последен път видях брат си, той ми каза „прекрасна си сестричке , обичам те”.. след 2 месеца останах и без него.Утешава ме мисълта , че двамата с майка ми са там някъде и бдят над мен ....

На 19 години , момчето , което ми даде сила да живея , смелост да се боря и мечтая ,любов ,която ме вдъхновяваше, издигаше, изпълваше,поглъщаше… неизмерима.... ако щете луда любов … Обичах го повече от живота си … повече от всичко и всекиго… Просто си замина и повече не се върна ….

Сега на 20,почти 21 казвам чао на един от най-скъпите ми хора на този свят … Тя утре заминава за Америка , на бригада само за 3 месеца.. а не мен ми е толкова трудно да я пусна . Такава празнина се отовори в гърдите ми , куха и тъпа болка ме изпълва… Толкова ми е трудно да кажа чао … просто ме е страх , наистина ме е страх , когато разбера че някой трябва да ходи някъде за по-дълго време , ме побиват тръпки и косата ми настръхва.....страх ме е да го пусна …. Защото винаги загубвам тези на които каза чао .. затова препочитам думата довиждане….

Довиждане Ели , ще се видим на края на лятото ..пожелавам ти наистина вълшебни моменти .. Обичам те! ~Flory