Ух , спокойна съм .
Малката кризичка на личността ми приключи , но отново съм на прага на момент в който нуждата да започна отначало се засилва....
И за пореден път започна разчистването на всякакви френд листи , скайп абонати , телефонни указатели и т.н.
Имах нужда от промяна , и я получих . Сега вече не съм сигурна , дали наистина съм я искала . И промяната ми е вътрешна. Чувствам се силна , и същевременно толкова слаба.
Напоследък мисля доста за любов... И мислих  , мислих  и накрая пак нищо не измислих.
Аз имам ли нужда от любов? Имам ли нужда да виждам две влюбени очи , които гледат към мен?Имам ли нужда от подкрепа  , защита , любов ...
Силен човек съм , доказала съм го и на себе , и на света ... Поне така си мисля .
И се чудя ... имам ли нужда от любов. Та любовта те прави толкова слаб...
Вече толкова съм свикнала да бъда сама , и да съм силна , просто защото нямах друг избор, че мисълта да се покажа слаба пред някой направо ме вцепенява...
Дори мисълта да се покажа слаба пред приятелите ме вцепенява.
Човек трябва да внимава какво си пожелава. Пожелах си да изпитам някаква емоция , каквато и да е , бях се уплашила че сърцето ми е станало прекалено безчувствено ... но сгреших.
Чувствам , че пърхам ,вътрешно , и не... не съм влюбена .. но има чувство в мен , усещане , че някак си нещата започнаха да се нареждат , че предстои нещо хубаво... И не знам от какво е породено това чувство .
Животът ми толкова ме е извратил , че когато се чувствам добре, в еуфория , щастлива даже ... започвам да се паникьосвам , още повече , че не знам щастието ми на какво се дължи ... И дори ме е страх да разбера....