Когато бях малка и от училище ни водеха на по зелени училища и лагери , всяка вечер със съучениците ми се събирахме в една стая и си разказвахме страшни истории за духове , дама пика и всякакви подобни .
Всички дружно се завивахме под едно одеяло , и започвахме да се надпреварваме кой ще разкаже най-страшната история . Разбира се , всичко приключваше в момента ,в който някой се изплашеше толкова , че започваше да крещи и учителките ни навлизаха с боен вик и походка за да ни се скарат защо все още не сме по леглата .
В момента се намирам в малко различна но въпреки това сходна ситуация .
Обикновено , когато съм сама в къщи гледам да занимавам съзнанието си със всякакви други неща , освен свръхестествени... Но разбира се интереса ми в тази насока и любопитството ми ме отведоха пред телевизора . Позволявам си да чета и гледам неща на тази тема денем , или в случаите, когато не съм сама . Но сега гледам документален филм , за истински случаи с призраци по Дискавъри . И разбира се както винаги се изплаших ....
Тази вечер на съня ми , освен жегата , ще пречи и това предаване , което така настървено настоявам да изгледам... И дори не мога да завия главата си под одеяло на страшните моменти , защото освен от страх има възможност да умра и от жега ...
Довиждане от мен. Ще се видим по светло ....
22 юни 2012 г.
19 юни 2012 г.
Сърцето понякога не разбира .
Сякаш сърцето и тялото ми не разбират , че днес е един от онези дни , в които няма да те видят . Те толкова свикнаха да заспиват в прегръдките ти , и да се будят в тях ...
Как да обясня на сърцето си , че се наложи да изчака до утре ....То е като малко дете, което е изгубило любимото си плюшено мече . Върви му обясни , че рано или късно ще го намери ...
16 юни 2012 г.
...и просто, защото обичам да се будя в ръцете му ще напиша този пост .
Просто защото напоследък няма нищо по-истинско нещо в живота ми от целувките и усмивката му . Просто , защото той е този , който предизвиква най-истинския ми смях .
Просто защото обожавам онези малки целувчици по врата ми ,които ми дава докато спя обърната с гръб към него . Обожавам и онези ,които аз му давам в просъницата си като отговор .
Обожавам, и когато става пръв за да направи кафе , докато аз все още се излежавам , а после се връща в леглото и се гушкаме докато кафетата изстинат .
Обичам да пия студено кафе , особено когато знам кой е виновника да не го изпия топло .
Обичам след като сме прекарали цяла вечер заедно , да ме закара до дома ми и след по-малко от час да му се обадя просто за да го чуя , и отново да има какво да си кажем.
Обичам и идеята ми , че ние никога няма да се превърнем в "онези" двойки , които се чуват само за да си кажат нещо наистина важно , или за да се разберат за нещо.
Обичам дори ,когато ми липсва ... по всяко време . Постоянно .
Обичам и факта че това продължава вече цели 7 месеца .
Просто защото обожавам онези малки целувчици по врата ми ,които ми дава докато спя обърната с гръб към него . Обожавам и онези ,които аз му давам в просъницата си като отговор .
Обожавам, и когато става пръв за да направи кафе , докато аз все още се излежавам , а после се връща в леглото и се гушкаме докато кафетата изстинат .
Обичам да пия студено кафе , особено когато знам кой е виновника да не го изпия топло .
Обичам след като сме прекарали цяла вечер заедно , да ме закара до дома ми и след по-малко от час да му се обадя просто за да го чуя , и отново да има какво да си кажем.
Обичам и идеята ми , че ние никога няма да се превърнем в "онези" двойки , които се чуват само за да си кажат нещо наистина важно , или за да се разберат за нещо.
Обичам дори ,когато ми липсва ... по всяко време . Постоянно .
Обичам и факта че това продължава вече цели 7 месеца .
15 юни 2012 г.
м.е.л.а.н.х.о.л.и.я.
Отново от онези периоди , в които се съмнявам във всичко и всеки , и най-лошото е , че най-много се съмнявам в себе си .
Мълчи ми се , и ми се пуши .. нищо повече . Мисля си за бягство . Както винаги ,когато се намирам пред проблем . Само че този път проблема съм си самата аз. Не мога да избягам от себе си , където и да ида . И това също е проблем . Идва ми да слагам точка след всяка дума.
Просто.защото.искам.да.започна.на.чисто. Без.удивителни.без.въпросителни.
Започвам да се съмнявам че съм създадена за тази планета . Не се чувствам на мястото си тук . Никак на мястото си. Точка.
Вече рядко си спомням моментите ,в които съм се смяла от сърце , с пълно гърло ... и то само защото моментите ,в които плача напоследък взеха връх . И когато ме питат защо съм тъжна , категоричен отговор нямам. Чувствам се прекалено крехка за този свят . Прекалено . Не мога да понеса всичкото лицемерие , лъжа ,злоба . Просто не мога .
20 май 2012 г.
Relationships ....
Много мразя хората да си мислят , че ме познават ! Та дори аз самата не се познавам...
Да си мислят , че знаят какво искам и от какво имам нужда , защото... ти да видиш ТОВА ,КОЕТО ИСКАМ И ТОВА , ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА СА ДВЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА ! И аз много добре знам от какво имам нужда! Друг е въпроса , че не го искам вече ....
Да си мислят , че знаят какво искам и от какво имам нужда , защото... ти да видиш ТОВА ,КОЕТО ИСКАМ И ТОВА , ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА СА ДВЕ СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ НЕЩА ! И аз много добре знам от какво имам нужда! Друг е въпроса , че не го искам вече ....
Това е най-лошото на отношенията между хората . В един момент те просто се изчерпват . И тук нямам предвид любовните взаимоотношения , а връзките като цяло .
Започвам да имам чувството , че всички връзки са със срок на годност ....
Бум !
Напоследък съм се отдала стремглаво на мързела си . Вече се усещам как започвам да използвам зарастващите белези по лицето си като оправдание да не излизам никъде . Дори до магазина. Лошото е , че започна да ми харесва да си стоя по цял ден в нас и най-смисленото нещо , което да правя е да чета книги и да пия чай от ягоди . Вече забравих какво значи социален живот. И честно казано не ми липсва. Това дали е знак че остарявам ? Тази година навършвам 22 , а защо се чувствам като на 42 ? Преждевременно остаряла , навлизаща в криза на средната възраст, и единственото , което искам да правя на този етап е , да ходя на работа да се прибирам скапана , след което веднага да заспивам . А в почивните си дни да се излежавам по цял ден , да подреждам апартамента си , и да си готвя някакви вкусни неща . Направо думи нямам . Може да ме наричате Лелче вече , или направо Бабче.
Уединението ми ме накара да осмисля много неща . Като например :
- Не ми е удобно да имам дълъг маникюр , защото ми е трудно да пиша на клавиатурата на лаптопа .
- Преоткрих любовта си към ябълките , и вече не мога да си представя ден , в който да не изям поне една .
- Ягодовия ми чай свършва по-бързо от обикновено напоследък, и никак не съм доволна .
- Харесва ми баща ми да ми угажда за всичко . Например да отиде до магазина за това или онова . Вместо това, преди пращаше мен .
- Вече дори не се ядосвам за белезите си по лицето . Явно спря да ми пука , защото аз просто не излизам .
И последния , но не на последно място факт .
-Изключително много ми се отдава напоследък да пиша подобни безсмислени публикации тук .
18 май 2012 г.
Торта с орехи и разни таралежи .
Какво правят нормалните хора в 1 часа през нощта преди последния работен ден от седмицата ? Ами ... спят предполагам .
И тъй като не само в това отношение , но и в много други аз никак не съм нормална ,все още се премятам от страна на страна в леглото . После ставам взимам си цигарите и сядам на бюрото. Включвам лаптопа и си пускам музика, докато телевизора ми работи на случаен канал, и се оказва че гледам някакво предаване за татуировки . Идилия .
След това лежерно, почесвайки се (защото все още не ми е минала тъпата варицела ) отивам до хладилника , наливам си таратор и се връщам обратно в стаята си. Заглеждам се в празната рамка за снимка на бюрото ми и се чудя "Защо за бога , все още не съм сложила снимка в нея ?"
Както и да е .
Вече почти десет дни съм в болнични . Очаквах през това време музата да ме завземе и да зарина блога си с разни глупости . Май очакванията ми не се сбъднаха нацяло , или поне не в силата , която очаквах . Важно е обаче , че спестих мрънканията си относоно всичките пъпки , които ми излезнаха поне на хората , които ме четат . За сметка на това всички около мен ги отнесоха в пълната им сила .
То бяха истерии , рев , истерии , рев и пак рев . В крайна сметка не само физическото но и психическото ми състояние започнаха да се нормализират . Защото , който ми каже че варицелата не засягала психиката ще получи някой шамар. Направо е страхотно една сутрин да се събудиш целия в червени петна , които по късно се превръщат в цели ями върху кожата ти ... все едно си се бил цяла вечер с отровен таралеж, който на всичкото отгоре е и черна нинджа.
Сега остава само да дочакам още няколко дни , през които да дам на раните ми да зараснат още малко и да започвам лечение с разни кремчета и отвари против белези . Междувременно , мисля да започна да излизам по малко, защото още няколко дни изолация ще ме докарат до самоубийство . Ще го правя вечер естествено ... в тъмното, в сенките , и когато почти няма хора по улиците ,иначе рискувам или да изпадна в нервен срив от погледите на хората ,или да набия някой .
Това е положението , и докато не ти се случи нещо подобно , няма как да знаеш, че не е учтиво да зяпаш онзи младеж , с който се разминаваш по улицата, а цялото му лице и тяло с в белези или акне например . ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО МУ СЕ Е СЛУЧИЛО! И именно , защото аз знам през какъв ад минах последните дни , не мога да толерирам наглите погледите и подхилквания на малки пикли, , които си просят да им завъртя по една чанта през лицата . ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУЧИ !
И в крайна сметка осъзнавам , че не ми пука особено как изглеждам в очите на хората . Пука ми как изглеждам в неговите очи , а той каза "Обичам те , и ще те обичам със или без белези" Само че дори това не помага особено , защото освен това на мен ми пука как изглеждам и в собствените си очи , а в момента за себе си изглеждам като злия герой от някой комикс или хорър филм . Торта с орехи .
Това беше днешната доза глупости . Лека нощ на мен , приятен Петък на вас !
И тъй като не само в това отношение , но и в много други аз никак не съм нормална ,все още се премятам от страна на страна в леглото . После ставам взимам си цигарите и сядам на бюрото. Включвам лаптопа и си пускам музика, докато телевизора ми работи на случаен канал, и се оказва че гледам някакво предаване за татуировки . Идилия .
След това лежерно, почесвайки се (защото все още не ми е минала тъпата варицела ) отивам до хладилника , наливам си таратор и се връщам обратно в стаята си. Заглеждам се в празната рамка за снимка на бюрото ми и се чудя "Защо за бога , все още не съм сложила снимка в нея ?"
Както и да е .
Вече почти десет дни съм в болнични . Очаквах през това време музата да ме завземе и да зарина блога си с разни глупости . Май очакванията ми не се сбъднаха нацяло , или поне не в силата , която очаквах . Важно е обаче , че спестих мрънканията си относоно всичките пъпки , които ми излезнаха поне на хората , които ме четат . За сметка на това всички около мен ги отнесоха в пълната им сила .
То бяха истерии , рев , истерии , рев и пак рев . В крайна сметка не само физическото но и психическото ми състояние започнаха да се нормализират . Защото , който ми каже че варицелата не засягала психиката ще получи някой шамар. Направо е страхотно една сутрин да се събудиш целия в червени петна , които по късно се превръщат в цели ями върху кожата ти ... все едно си се бил цяла вечер с отровен таралеж, който на всичкото отгоре е и черна нинджа.
Сега остава само да дочакам още няколко дни , през които да дам на раните ми да зараснат още малко и да започвам лечение с разни кремчета и отвари против белези . Междувременно , мисля да започна да излизам по малко, защото още няколко дни изолация ще ме докарат до самоубийство . Ще го правя вечер естествено ... в тъмното, в сенките , и когато почти няма хора по улиците ,иначе рискувам или да изпадна в нервен срив от погледите на хората ,или да набия някой .
Това е положението , и докато не ти се случи нещо подобно , няма как да знаеш, че не е учтиво да зяпаш онзи младеж , с който се разминаваш по улицата, а цялото му лице и тяло с в белези или акне например . ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ КАКВО МУ СЕ Е СЛУЧИЛО! И именно , защото аз знам през какъв ад минах последните дни , не мога да толерирам наглите погледите и подхилквания на малки пикли, , които си просят да им завъртя по една чанта през лицата . ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЛУЧИ !
И в крайна сметка осъзнавам , че не ми пука особено как изглеждам в очите на хората . Пука ми как изглеждам в неговите очи , а той каза "Обичам те , и ще те обичам със или без белези" Само че дори това не помага особено , защото освен това на мен ми пука как изглеждам и в собствените си очи , а в момента за себе си изглеждам като злия герой от някой комикс или хорър филм . Торта с орехи .
Това беше днешната доза глупости . Лека нощ на мен , приятен Петък на вас !
16 май 2012 г.
Каквото си надробиш , това ще сърбаш .
Мисля , че приятелите ми трябва да са наясно , че когато говорят с мен понякога ми дават материал за блога .Днес ще разкажа две истории . И ако лицата , които визирам прочетат всичко това и се познаят - добър ден от мен . Време ви беше да ви спомена в блога .
Ето например днес водя неангажиращ разговор в скайп .
Момичето Х. ( така ще я нарека) ми съобщава , че човека с когото изневеряваше на дългогодишния си приятел преди една година отново й се е обадил и се очаквало да пият кафе скоро . След ,което започват обяснения как го обича още, и как никой след него не я карал да се чувства по такъв начин .
Аз от своя страна мъдро обяснявам , че всеки човек е различен , и че всеки те кара да се чувстваш различно . Но тук главния въпрос е : Щом обичаш някой , който не е човека до теб какво правиш тогава в тази връзка ? Отговора беше: "Защото не вярвам, че ще мога да се почувствам така както с него(любовника) , и съм се пуснала по това ужасно течение на връзката ми "
И к'во чакаш да стане . Чудо ? Кое кара хората да останат заедно , когато вече няма любов и тръпка между тях , когато вече няма какво да си кажат , и когато най-важното не са на по 50-60 години , и имат реален шанс да открият щастието в очите на друг ?
Млади хубави момичета и момчета седят заедно, и взаимно, без дори да осъзнават си пречат на шанса за щастие . Защото видиш ли "свикнала съм с него" не е адекватен отговор . Свикването няма нищо общо с истинската любов .Някои хора просто не са създадени един за друг , но въпреки това продължават да стоят заедно и да се измъчват взаимно . И се чудя от какво е породено това? Познавам поне десетина подобни двойки . Двойки , в които единия от тях се скъсва да изневерява, на другия пък му е все тая и няма грам любов между тях . Защо стоите заедно, бе хора ?
Страх от самота ? Страх от какво ?
Драма , драма и пак драма .
Лъжите водят единствено до още лъжи.
Все пак , коя съм аз да съдя хората , за постъпките им . Всеки е господар на живота си . Но и точно затова всеки трябва да взима в ръце нещата и да се оправя сам . Това е прелюдия към следващата история :
Младо красиво момиче се запознава с млад и не толкова красив господин , който и замайва главата и за периода от една година я докара до емоционална развалина , бременна, зарязана и набита седмици преди сватбата . И независимо от всичките им многобройни раздели,обиди, скандали и един заветен шамар ,тя все му прощаваше. Имало е моменти , в които съм я питала "добре обичаш ли го ? " отговора беше "не знам " . И независимо от всичките многобройни предупреждения от приятелите , от семейството си тя продължаваше да се хвърля в обятията му след всеки скандал, който той и устройваше , след всяка обида ,която й нанасяше . Отдавна не я съжалявам , наречете ме студенокръвна кучка с каменно сърце. Но за една година мен ме заболя езика да повтарям ,че единственото нещо , което той прави е да я разрушава , а тя "едно си баба знае и едно си бае" . И именно заради него остана без приятели .Прекъсна връзка с почти всички хора ,на които им пукаше за нея освен със семейството си ,и мен. Именно затова утре на делото е без човек , който да свидетелства в нейна полза. Аз не мога поради технически причини наречени Варицела , а другата наречена "приятелка" я е страх . Ситуацията е абсурдна , защото дори започна да се говори и за магии. Чудя се да се смея ли да плача ли ?
Младо красиво момиче се запознава с млад и не толкова красив господин , който и замайва главата и за периода от една година я докара до емоционална развалина , бременна, зарязана и набита седмици преди сватбата . И независимо от всичките им многобройни раздели,обиди, скандали и един заветен шамар ,тя все му прощаваше. Имало е моменти , в които съм я питала "добре обичаш ли го ? " отговора беше "не знам " . И независимо от всичките многобройни предупреждения от приятелите , от семейството си тя продължаваше да се хвърля в обятията му след всеки скандал, който той и устройваше , след всяка обида ,която й нанасяше . Отдавна не я съжалявам , наречете ме студенокръвна кучка с каменно сърце. Но за една година мен ме заболя езика да повтарям ,че единственото нещо , което той прави е да я разрушава , а тя "едно си баба знае и едно си бае" . И именно заради него остана без приятели .Прекъсна връзка с почти всички хора ,на които им пукаше за нея освен със семейството си ,и мен. Именно затова утре на делото е без човек , който да свидетелства в нейна полза. Аз не мога поради технически причини наречени Варицела , а другата наречена "приятелка" я е страх . Ситуацията е абсурдна , защото дори започна да се говори и за магии. Чудя се да се смея ли да плача ли ?
Както е казал народа "Каквото си надробиш ,това ще сърбаш"
Аз очевидно съм си надробила варицела , и сега си я сърбам ;)
10 май 2012 г.
Искам да бъда изпратена на самотен остров , на който да мога да си се самосъжалявам на воля .
Да има много ментолов спирт и да духа прохладен ветрец . И за нищо на света да няма огледало , в което да мога да се погледна !Пък когато варицелата ми мине и всички гадни пъпчици зараснат без белези ...може и да реша да се завърна в цивилизацията.
Да има много ментолов спирт и да духа прохладен ветрец . И за нищо на света да няма огледало , в което да мога да се погледна !Пък когато варицелата ми мине и всички гадни пъпчици зараснат без белези ...може и да реша да се завърна в цивилизацията.
9 май 2012 г.
Какво ми донесе пролетта ...
Донесе ми нова работа .
Донесе ми малко ограничено лично време и пространство , но не се оплаквам . Все пак свободното си време прекарвам с него.
Донесе ми също така и много усмивки, целувки , прегръдки и най-вече още повече любов.
Донесе ми надежда, пролетта винаги ми носи надежда.
Донесе ми леки слънчеви зачервявания, и естествено както всяка пролет ми донесе и луничките по лицето . През зимата срамежливо се крият някъде ...
Донесе ми щастие ,в големи дози . По много.
Донесе и гадната настинка с която се преборих вече .
И за капак на всичко ми донесе ВАРИЦЕЛА.
Баща ми както винаги се изказа много мъдро по случая : " На 21 години си станала , детски болести хващаш . Това само потвърждава теорията ми , че още си бебе"
Сега трябва да стоя изолирана в къщи , под домашен арест за да не донеса и аз на някой варицела . Дано хората , с които се разминавах днес по улиците на път за болницата , да са я карали вече ... не че съм света вода ненапита, и ми пука особено дали съм заразила някой или не , защото в крайна сметка и мен някой ме зарази най-безцеремонно . Поне да ми беше казал "Ето заповядай ,една варицела от мен"
Не , никой . Стотиците хора с които се срещнах последните дни (защото работата ми го изисква) бяха толкова мили и любезни , че от къде да предположи човек , че ще ми метнат шарка . И все пак няма да бъда злопаметна . Обичам хората , като цяло . Не обичам варицелата .
О , и още нещо . Убийте ме по-бързо , защото този сърбеж ще ме докара до самоубийствени мисли ...
Мир !!!
Донесе ми малко ограничено лично време и пространство , но не се оплаквам . Все пак свободното си време прекарвам с него.
Донесе ми също така и много усмивки, целувки , прегръдки и най-вече още повече любов.
Донесе ми надежда, пролетта винаги ми носи надежда.
Донесе ми леки слънчеви зачервявания, и естествено както всяка пролет ми донесе и луничките по лицето . През зимата срамежливо се крият някъде ...
Донесе ми щастие ,в големи дози . По много.
Донесе и гадната настинка с която се преборих вече .
И за капак на всичко ми донесе ВАРИЦЕЛА.
Баща ми както винаги се изказа много мъдро по случая : " На 21 години си станала , детски болести хващаш . Това само потвърждава теорията ми , че още си бебе"
Сега трябва да стоя изолирана в къщи , под домашен арест за да не донеса и аз на някой варицела . Дано хората , с които се разминавах днес по улиците на път за болницата , да са я карали вече ... не че съм света вода ненапита, и ми пука особено дали съм заразила някой или не , защото в крайна сметка и мен някой ме зарази най-безцеремонно . Поне да ми беше казал "Ето заповядай ,една варицела от мен"
Не , никой . Стотиците хора с които се срещнах последните дни (защото работата ми го изисква) бяха толкова мили и любезни , че от къде да предположи човек , че ще ми метнат шарка . И все пак няма да бъда злопаметна . Обичам хората , като цяло . Не обичам варицелата .
О , и още нещо . Убийте ме по-бързо , защото този сърбеж ще ме докара до самоубийствени мисли ...
Мир !!!
4 май 2012 г.
"Добро утро " за мен днес значи , ставай ВЕДНАГА събирай си нещата и заминавай на работа с мокра коса докато се гримираш по пътя . Добре че имам огледало в асансьора . За 15-те секунди ,в които той слиза от четвъртия етаж до първия (съвсем сериозно ,засичала съм ги ) , мога да си сложа спирала и гланц !
Само втори ден на работа , а вече съм факир в успиването .
И ако днес попадна на някой намусен дядка , който подвиква нещо грубо след мен , докато вървя хаотично по улицата на път за работа ,кълна се... ще има смъртен случай . После ми кажете че старите хора имали възпитание .
Много е възпитано да крещиш след някой по улицата , само защото този някой пуши цигара на път за работа . Живеем във свободна държава и ще пуша където си искам пък ! Щото мога , и щото искам ! Яд ме е , че загрях малко късно какво се крещи , иначе дядото , който прелетя до мен с колелото щеше да получи някой камък в спицата . Пък дано си падне на главата и се усети , че хората могат да си пушат колкото искат по улицата , на път за работа .
Но днес съм подготвена ! Ще дебна и наблюдавам ! Само ми се покажи , you bitch!
Днес отново яко ме тресе цинизма .
Оп , изкупуват се стари печки , перални и бойлери под терасата ми .
Fuck it , заминавам на работа !
Само втори ден на работа , а вече съм факир в успиването .
И ако днес попадна на някой намусен дядка , който подвиква нещо грубо след мен , докато вървя хаотично по улицата на път за работа ,кълна се... ще има смъртен случай . После ми кажете че старите хора имали възпитание .
Много е възпитано да крещиш след някой по улицата , само защото този някой пуши цигара на път за работа . Живеем във свободна държава и ще пуша където си искам пък ! Щото мога , и щото искам ! Яд ме е , че загрях малко късно какво се крещи , иначе дядото , който прелетя до мен с колелото щеше да получи някой камък в спицата . Пък дано си падне на главата и се усети , че хората могат да си пушат колкото искат по улицата , на път за работа .
Но днес съм подготвена ! Ще дебна и наблюдавам ! Само ми се покажи , you bitch!
Днес отново яко ме тресе цинизма .
Оп , изкупуват се стари печки , перални и бойлери под терасата ми .
Fuck it , заминавам на работа !
22 април 2012 г.
Цветето се събуди от зимния си сън малко тъжно , малко самотно и много много объркано .
Света в , който живееше , разбиранията които имаше то за него и очакванията му бяха разбити на милиони парченца… точно както листата на дърветата се разпръсват по земята , когато есента ги застигне .
Искаше му се да не се бе събуждало . Жестоката зима го беше изтощила , беше го направила много по-слабо . То вече нямаше воля да се бори да оцелее сред тръните и плевелите , които всеки ден го нападаха . Това беше една постоянна битка , която цветето вече не желаеше да води .
То реши просто да се предаде и да чака притихнало последните слънчеви лъчи ,които щеше да види , последните капки дъжд ,които щеше да усети, и последния дъх, който щеше да поеме . Няма битка , няма воля … има само спокойствие ,което то най-накрая очаква да получи …
Света в , който живееше , разбиранията които имаше то за него и очакванията му бяха разбити на милиони парченца… точно както листата на дърветата се разпръсват по земята , когато есента ги застигне .
Искаше му се да не се бе събуждало . Жестоката зима го беше изтощила , беше го направила много по-слабо . То вече нямаше воля да се бори да оцелее сред тръните и плевелите , които всеки ден го нападаха . Това беше една постоянна битка , която цветето вече не желаеше да води .
То реши просто да се предаде и да чака притихнало последните слънчеви лъчи ,които щеше да види , последните капки дъжд ,които щеше да усети, и последния дъх, който щеше да поеме . Няма битка , няма воля … има само спокойствие ,което то най-накрая очаква да получи …
21 април 2012 г.
Mind your own fucking business !
Вече е 3 следобед , а аз все още съм по пижама на дивана и допивам сутрешното си кафе и единственото нещо , което свърших днес бе да си сипя сладолед ,и да гледам празно през прозореца или в лаптопа.
Но да започна по същество . Силното ми чувство за справедливост , усещането ми за добро и лошо , правилно и грешно са съвсем объркани . УМОПОБЪРКАНИ !
Защо по дяволите , познавайки себе си прекрасно , смятам че всички са открити и добри като мен?
Защо продължавам да вярвам на клишето "прави добро и ще получиш добро"???
Защо хората не държат на думата си , защо хората се опитват да те изиграят , манипулират , прецакат и всякаквите му там подобни определения.?????
Защо продължавам да се самозаблуждавам , че всички хора са искрени и честни като мен ?
Защо хората просто не са по-добри и малко по-отговорни към действията си?
Защо е нужно да завиждаш на някого , защо просто не си гледаш в собствената паница и не се опиташ да направиш нещо по-вкусно от този буламач , който сам си си забъркал и без капка логика смееш да наречеш "СВОЙ ЖИВОТ" ?
ЗАЩО ?
Защо максимата "Аз не искам на мен да ми е добре , искам на другите да им зле " е станала ръководна сила в живота на повечето хора ?
Защо вместо да спреш да се оплакваш , мрънкаш сееш сълзи над собствената си злощастна съдба ,не се вземеш в ръце и поне за момент не направиш нещо за да решиш проблемите , които между другото сам си надробил ?
Някой изобщо може ли да ми даде адекватен отговор на тези въпроси , " И защото хората са гадни " не е отговор , това и сама си го знам . Искам някой да ми обясни , защо са гадни ? Защо са лицемерни ? Защо?
И защо по дяволите аз не мога да се примиря с факта "че те просто са си такива" ?
Стратегията , която си бях изградила до сега ,да не ми пука какво правят и казват хората и да не им обръщам особено внимание стига да не ми пречат , вече не действа , защото наистина ми преля канчето както се казва...
И съвсем скоро ще наритам нечия празна паница , на личност , която с цялото си самочувствие смее да нарича това "глава" ...
Имам напъни да псувам неистово . На висок глас. Като тираджия. На околовръстното.
Хората са гадни , и вече ама никак не ги обичам , даже не ги харесвам , даже не мога да ги гледам . ...
А, и мразя да чистя с прахосмукачка .
Но да започна по същество . Силното ми чувство за справедливост , усещането ми за добро и лошо , правилно и грешно са съвсем объркани . УМОПОБЪРКАНИ !
Защо по дяволите , познавайки себе си прекрасно , смятам че всички са открити и добри като мен?
Защо продължавам да вярвам на клишето "прави добро и ще получиш добро"???
Защо хората не държат на думата си , защо хората се опитват да те изиграят , манипулират , прецакат и всякаквите му там подобни определения.?????
Защо продължавам да се самозаблуждавам , че всички хора са искрени и честни като мен ?
Защо хората просто не са по-добри и малко по-отговорни към действията си?
Защо е нужно да завиждаш на някого , защо просто не си гледаш в собствената паница и не се опиташ да направиш нещо по-вкусно от този буламач , който сам си си забъркал и без капка логика смееш да наречеш "СВОЙ ЖИВОТ" ?
ЗАЩО ?
Защо максимата "Аз не искам на мен да ми е добре , искам на другите да им зле " е станала ръководна сила в живота на повечето хора ?
Защо вместо да спреш да се оплакваш , мрънкаш сееш сълзи над собствената си злощастна съдба ,не се вземеш в ръце и поне за момент не направиш нещо за да решиш проблемите , които между другото сам си надробил ?
Някой изобщо може ли да ми даде адекватен отговор на тези въпроси , " И защото хората са гадни " не е отговор , това и сама си го знам . Искам някой да ми обясни , защо са гадни ? Защо са лицемерни ? Защо?
И защо по дяволите аз не мога да се примиря с факта "че те просто са си такива" ?
Стратегията , която си бях изградила до сега ,да не ми пука какво правят и казват хората и да не им обръщам особено внимание стига да не ми пречат , вече не действа , защото наистина ми преля канчето както се казва...
И съвсем скоро ще наритам нечия празна паница , на личност , която с цялото си самочувствие смее да нарича това "глава" ...
Имам напъни да псувам неистово . На висок глас. Като тираджия. На околовръстното.
Хората са гадни , и вече ама никак не ги обичам , даже не ги харесвам , даже не мога да ги гледам . ...
А, и мразя да чистя с прахосмукачка .
18 април 2012 г.
It will rain
Вали . Обичам да вали . Обичам да се разхождам под дъжда ,най-често ми се случва да го правя сама , защото не познавам никой ,който да обича да бъде намокрен ... Затова пък , имам възможността да се усамотя с мислите си , под звука на падащите капки дъжд .. туп-туп-туп..
Обичам миризмата на дъжд , чувството на свежест и чистота ... Обичам и факта , че едва след дъжд можеш да видиш зеления цвят на тревата и дърветата в цялата му прелест ,защото натрупания прах върху листенцата е измит от дъжда .
Обичам и да бъда сама .. и факта че последните няколко дни нямах особена възможност да остана на саме с мислите си наистина ме натовари , до степен в която искам да си изгризя ноктите ,а аз никога не гризя ноктите си ,намирам го за изключително отблъскващо и грозно.
В моменти като този бих искала да имам къщичка на средата на някоя гора , с малко езерце до нея и голяма веранда с люлка , на която да сядам сутрин с чаша горещо кафе и да се отдавам на мислите си . Вътрешния ми свят има нужда от поддръжка , започнал е да прашасва и да се пропуква на места . Също като изоставена къща , на прага на рухване .
Засега единственото усамотение ,което мога да постигна е да стоя в стаята си до прозореца и да се наслаждавам на дъжда от топло и сухо място , защото съм толкова "кекава" както баща ми се изразява , че отново съм на прага тялото ми да се поддаде на поредната настинка . И всичко , защото поради ограниченото ми време последните дни , ми се наложи да излезна с мокра коса . Естествено резултата е неприятна кашлица и хрема .
Обичам миризмата на дъжд , чувството на свежест и чистота ... Обичам и факта , че едва след дъжд можеш да видиш зеления цвят на тревата и дърветата в цялата му прелест ,защото натрупания прах върху листенцата е измит от дъжда .
Обичам и да бъда сама .. и факта че последните няколко дни нямах особена възможност да остана на саме с мислите си наистина ме натовари , до степен в която искам да си изгризя ноктите ,а аз никога не гризя ноктите си ,намирам го за изключително отблъскващо и грозно.
В моменти като този бих искала да имам къщичка на средата на някоя гора , с малко езерце до нея и голяма веранда с люлка , на която да сядам сутрин с чаша горещо кафе и да се отдавам на мислите си . Вътрешния ми свят има нужда от поддръжка , започнал е да прашасва и да се пропуква на места . Също като изоставена къща , на прага на рухване .
Засега единственото усамотение ,което мога да постигна е да стоя в стаята си до прозореца и да се наслаждавам на дъжда от топло и сухо място , защото съм толкова "кекава" както баща ми се изразява , че отново съм на прага тялото ми да се поддаде на поредната настинка . И всичко , защото поради ограниченото ми време последните дни , ми се наложи да излезна с мокра коса . Естествено резултата е неприятна кашлица и хрема .
13 април 2012 г.
Do you like my cookies ?
Сърчицето ми ще ще пръсне ... Само след два дни ще дойде момента "meet the parents" ...
Вече знам , че Той се хареса на моите , даже много... даже може би повече от колкото искам , защото сега ще получавам покани за семейните ни събирания с увещанието доведи и Него. Това се различава малко от идеята ми за добре прекарано време , защото през цялото време ще се налага да гледам ухилените до уши физиономии на братовчедките ми ,които само с поглед казват " Харесваме го , одобрен е" :D Може би след няколко такива събирания нещата ще се уталожат .
Но когато за пръв път представяш гадже пред семейството ти , нещата са наистина напечени ... да не кажа запечени или по-скоро спечени ...
За мое удоволствие , всичко мина по план ... Поне не се притеснявах от това , че не биха го харесала ... Та как не биха го харесали?
Сега наближава момента , когато аз ще трябва да се харесам . Даже направих великденски курабии ,които ще занеса на родителите му ... Курабии за постигането на които събрах две рецепти в една , около час месих тестото защото накрая миксера се "измори" после още час ги правих на формички и нареждах прилежно в тавата ... Завърших с тесто в косата и кухня в окаяно състояние ,заедно с пълна със съдове мивка... Колко всъщност съдове ти трябват за да направиш едни курабии ? ...
Както и да е ... сега естествено в главата ми са загнездени въпроси от рода на " Дали ще ме харесат ?" "Дали съм достатъчно добра за него?" ..и най-важния " ДАЛИ ЩЕ ХАРЕСАТ КУРАБИИТЕ " Но аз се застраховах ! Имам и козунак , който е купен от магазина и със сигурност е вкусен , защото купих два за да може да го опитам предварително ... Курабиите ми също са хубави , но не изключвам факта че за пръв път през живота си правя подобно нещо... И всъщност не съм много наясно как по дяволите трябва да изглеждат, и какъв вкус да имат домашно приготвените курабии ...
По важното сега е , че аз съм изпаднала в ужас ... КАКВО ДА СИ ОБЛЕКА ... Не искам да изглеждам неглиже , нито пък прекалено наконтена ..( да си имам проблемите ) Почти всичко съм измислила от лака на ръцете , до грима и прическата ...
Време е да спра да мисля и да залязвам в леглото . Все пак имам само два дни, в които да се наспя добре , за да може тези гадни черни кръгове под очите ми да се разкарат .
Естествено че ще ме харесат .. мен всички ме харесват ... :)
Вече знам , че Той се хареса на моите , даже много... даже може би повече от колкото искам , защото сега ще получавам покани за семейните ни събирания с увещанието доведи и Него. Това се различава малко от идеята ми за добре прекарано време , защото през цялото време ще се налага да гледам ухилените до уши физиономии на братовчедките ми ,които само с поглед казват " Харесваме го , одобрен е" :D Може би след няколко такива събирания нещата ще се уталожат .
Но когато за пръв път представяш гадже пред семейството ти , нещата са наистина напечени ... да не кажа запечени или по-скоро спечени ...
За мое удоволствие , всичко мина по план ... Поне не се притеснявах от това , че не биха го харесала ... Та как не биха го харесали?
Сега наближава момента , когато аз ще трябва да се харесам . Даже направих великденски курабии ,които ще занеса на родителите му ... Курабии за постигането на които събрах две рецепти в една , около час месих тестото защото накрая миксера се "измори" после още час ги правих на формички и нареждах прилежно в тавата ... Завърших с тесто в косата и кухня в окаяно състояние ,заедно с пълна със съдове мивка... Колко всъщност съдове ти трябват за да направиш едни курабии ? ...
Както и да е ... сега естествено в главата ми са загнездени въпроси от рода на " Дали ще ме харесат ?" "Дали съм достатъчно добра за него?" ..и най-важния " ДАЛИ ЩЕ ХАРЕСАТ КУРАБИИТЕ " Но аз се застраховах ! Имам и козунак , който е купен от магазина и със сигурност е вкусен , защото купих два за да може да го опитам предварително ... Курабиите ми също са хубави , но не изключвам факта че за пръв път през живота си правя подобно нещо... И всъщност не съм много наясно как по дяволите трябва да изглеждат, и какъв вкус да имат домашно приготвените курабии ...
По важното сега е , че аз съм изпаднала в ужас ... КАКВО ДА СИ ОБЛЕКА ... Не искам да изглеждам неглиже , нито пък прекалено наконтена ..( да си имам проблемите ) Почти всичко съм измислила от лака на ръцете , до грима и прическата ...
Време е да спра да мисля и да залязвам в леглото . Все пак имам само два дни, в които да се наспя добре , за да може тези гадни черни кръгове под очите ми да се разкарат .
Естествено че ще ме харесат .. мен всички ме харесват ... :)
10 април 2012 г.
9 април 2012 г.
Тъй като ми писна да чета неща ,плагиатствани от блога ми в разни страници , естествено без да бъде посочен источник направих тази страница . Това е единсвеното място във фейсбук , където нещата които ще бъдат публикувани са авторски от мен. И ако по някваква причина изпитам нужда да споделя мисъл от някой друг блог или писател или поет естествено ще посоча источника .ЗАЩОТО ТАКА СЕ ПРАВИ !
И бих била много благодарна на хората ,които копират неща от блога да посочват източник , а не да ги отбелязват като лично техни - "авторски"... защото е леко дразнещо да виждам цял албум със снимки изкопирани дословно от блога заедно с публикациите от постовете и на всичкото отгоре да пише АВТОРСКО ! Чувствам се зле . Чувствам се обидена .Не мога да бъда поласкана от подобни действия ...
https://www.facebook.com/DnevniktNaMalkataIzsledovatelkaSGolamataLupa
И бих била много благодарна на хората ,които копират неща от блога да посочват източник , а не да ги отбелязват като лично техни - "авторски"... защото е леко дразнещо да виждам цял албум със снимки изкопирани дословно от блога заедно с публикациите от постовете и на всичкото отгоре да пише АВТОРСКО ! Чувствам се зле . Чувствам се обидена .Не мога да бъда поласкана от подобни действия ...
https://www.facebook.com/DnevniktNaMalkataIzsledovatelkaSGolamataLupa
1 април 2012 г.
Всеки има някой който му липсва ... Липса, която не може да бъде запълнена от нищо и никой. Трудно е , когато искаш да продължиш , а толкова много неща те дърпат назад, точно както котвите задържат кораба на една място . Но понякога единственото нещо ,което можем да направим... единственото нещо , което се изисква от нас е да съберем парченцата от разбитите ни сърце , мечти ,очаквания , усмивки .... дори да съберем сълзите и да продължим напред с гордо вдигната глава и да посрещнем живота с отворени очи и сърце .
29 март 2012 г.
Искам да убия съседката от горния етаж .
Подът и е с теракот и очевидно ,привидно възрастната дама обича да ходи на токчета в къщи ...очевидно дори когато не е на токчета обича да ходи тежко като кобила .Очевидно си има и любима табуретка или стол с колелца ,които обича да търкаля наляво надясно из апартамента си почти постоянно .Очевидно трябва да смаже тези колелца , защото ги чувам дори ,когато телевизора и радиото в стаята ми работят.
Очевидно със съседката от по-горния етаж имат някакъв неписан закон ,когато някоя от двете иска да каже нещо на другата...или се подсещат за предстоящия епизод от някой сериал , си правят сигнали с почуквания по парното с тежък предмет...
Сигурна съм , че това почукване се чува по всички етажи .
Сигурна съм , че някой също като мен е ядосан на съседките от горния и по-горния етаж.
Сигурна съм , че някой също като мен крои планове за отмъщение . За сега плана ми е да потърпя още малко , докато дойде момента в който да избухна и не се кача да и дрънна главата в парното .
Сигурна съм , че скандала във входа, който се беше разразил между съседката от горния етаж и съседа от долния онзи ден всъщност е заради тропането по парното .
Сериозно обмислям вариант със заплашителни бележки лепнати на входната и врата . Обмислям и някоя сутрин да стана в 6 часа и да се разтропам с някой чук по парното ...може да се уплаши че е изпуснала серияла. Обмислям и вариянт, в който когато излизам навън вечер да оставя уредбата увеличена на макс с някой хард рок ...може да и хареса да слуша ток и жици цяла вечер. Не знам кое от всичко това ще предприема , но със сигурност няма да оставя нещата така ...
Сигурна съм и , че и аз имам някои дразнещи навици из къщи , които по някакъв начин дразнят някой от съседите ми , но щом до сега никой нищо не е казал , значи положението не е чак толкова зле... а може би и съседката от горния етаж си мисли по същия начин ............
19 март 2012 г.
I belong to you
В деня , в който прочетох първата си любовна история и започнах да си мечтая съм започнала да те търся , дори без да го осъзнавам .
Хората не просто се търсят и намират ... те живеят един в друг , дори преди преди все още да са се срещнали ....
16 март 2012 г.
Потвърждавам : Човек се учи докато е жив
Уча се да спазвам хранителен режим .
Уча се да бъда малко по-организирана.
Уча се да бъда по концентрирана и целенасочена.
Уча се да не заспивам по-късно от 1 часа ,което повярвайте ми е много трудна задача.
Уча се да бъда по-подредена, въпреки че винаги съм имала подредба в хаоса си .
Уча се да не живея в миналото , а сега ...точно в този момент.
Точно в този момент се уча да правя руло каквото майка ми правеше ,когато бях малка . (или по-скоро се мъча)
Уча се да не ми секва дъха всеки път ,когато ми каже някоя мила дума.
Уча се повече да слушам и по-малко да говоря, както веднъж някой ми бе казал "Господ ни е дал две уши и една уста ;) "
Уча се да си изпълнявам задълженията на време , независимо че те и без това са малко напоследък ...все не ми стига времето .
Уча се да пия по максимум едно кафе на ден.
Трябва да се науча и да не пиша такива безсмислени постове !
12 март 2012 г.
Не твърдя ,че знам какво е любовта за хората , но смея да твърдя, че знам какво е за мен.
Любов бе, когато за пръв път ме хвана за ръката ,когато бяхме на гребната база и аз си глътнах граматиката от притеснение .
Любов бе ,когато за пръв път ме целуна , а аз се дръпнах .
Любов бе ,когато на втората ни среща аз изръсих нещо глупаво а той каза „Ще те убия” и ме стисна леко .
Любов бе, и когато аз се усмихнах на тази заплаха от негова страна .
Любов бе , и когато ме заплаши ,че ще ме подпре до кафе машината пред магазина и ще ме остави там цяла вечер ,за да умра от студ .
Любов бе, и когато аз се изсмях на това, вместо да се нацупя като малка сърдита госпожица и да потропам с краче, само за да придавам важности .
Любов бе, когато за пръв път ми каза , че не може да спре да мисли за мен .
Любов бе, и когато аз се почувствах неудобно от тези негови думи и деликатно смених темата .
Любов бе, когато получих първия смс от него и изчаках 10 минути преди да му отговоря за да се правя на тежка …нали….
Любов е ,когато се будим един до друг , а той се кефи на странното ми протягане и звуците ,които издавам когато го правя.
Любов е и, когато аз не се притеснявам да се протягам по моя си начин пред него .
Любов е, и когато заедно си припомним тези неща с усмивка ,макар че са минали едва 4 месеца от както сме заедно.
7 март 2012 г.
Отживелиците са на мода
Пиша любовни писма за мои приятели , с които те да очароват и зарадват половинките си за утрешния ден . Не ги обвинявам, че не могат да съчинят няколко реда мили думи , напротив даже се радвам , че именно при мен потърсиха помощ за това. Обичам романтичните изненади, и винаги се хвърлям с желание и ентусиазъм в подобни неща.
Както не веднъж съм казвала ако някога имам син , ще го науча още от малък, че винаги трябва да изненадва с мили жестове, любовни писания или просто с едно цвете дамата на сърцето си , и то не само по празници , в които това се очаква от него, а ей така без повод.
За всички е ясно , че в днешно време вече почти никой не пише писма на хартия, пък още по-малко и любовни . Но има един човек , който винаги, когато изгубя надежда в мъжката част на населението ми показва , че все още има останали такива мъже ..от онзи тип , които според мен трябва да бъдат наградени с някакъв орден и почетна титла .
Когато някой средностатистически малоумник или фолк дива чуят за подобно нещо като любовно писмо те гледат недоумяващо с празните си очички и присмивайки се биха казали " Каква отживелица " ... ДА АМА НЕ.. и именно този мой приятел , който все още прави мили жестове и романтични изяви, само за да види една усмивка , но едно лице , в което е влюбен , пише любовни писма ( и не се срамува да поиска съвет) , това уважаеми Дами и Господа ,е истински мъж.
Скъпи мъже , трябва ли ви повод като осми март, Свети Валентин , Имен ден , Рожден ден и т.н. за да зарадвате момичето , което обичате? Повечето ще отговорят с "не" , но съм сигурна , че едва малка , миниатюрна част от тях, всъщност го правят и без повод , останалите са само на приказки .
Проблема е, че вие всички имате коне , всички можете да се превърнете в принцове и да ни накарате да се чувстваме като принцеси ,НО ВИ МЪРЗИ ДА ЯЗДИТЕ ТЕЗИ КОНЕ !
5 март 2012 г.
Домашно приготвени солени мъфини и размисли за скапания ден над чаша айрян , какво повече може да иска човек в понеделник вечер.
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...
4 март 2012 г.
Нов сезон-нов блог
Във връзка с идването на новия сезон , вероятността за започването на нова работа, новият цвят на косата ми ,и изобщо всички нови, и не чак толкова нови неща в живота ми реших да променя и шаблона на блога си .Усещането е сякаш съм се преместила в съвсем нов апартамент и всичко е новичко и чистичко .
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...
11 февруари 2012 г.
Обичам чувството , когато си поемеш дълбоко дъх и изведнъж усещаш , че всичко ще бъде наред. Когато нямаш надежда и не виждаш на къде отиваш , изведнъж се появява това чувство ,което не можеш да обясниш , но просто го усещаш. Сякаш света спира да се върти за кратко и всичко се избистря . Имам нужда от такъв момент. Имам нужда от много такива моменти .
4 февруари 2012 г.
аз (тя)
Махни се. Не идвай.
(ела, остани с мен)
Мълчи. Намрази ме.
(кажи, напиши ме)
Изтрий. Забрави ме.
(твоя съм, помни ме)
Никога повече.
(винаги, еври дей)
До скоро. Заради.
(до скоро, въпреки)
За пръв път съжалявам , че blogger няма функцията "Сподели" (или поне аз не знам за нея )
От : http://zashtokakvokak.blogspot.com/ Великолепно е ! :)
Махни се. Не идвай.
(ела, остани с мен)
Мълчи. Намрази ме.
(кажи, напиши ме)
Изтрий. Забрави ме.
(твоя съм, помни ме)
Никога повече.
(винаги, еври дей)
До скоро. Заради.
(до скоро, въпреки)
За пръв път съжалявам , че blogger няма функцията "Сподели" (или поне аз не знам за нея )
От : http://zashtokakvokak.blogspot.com/ Великолепно е ! :)
3 февруари 2012 г.
27 януари 2012 г.
Тя е от онези момичета,които винаги се усмихват и обичат смеха.Почти винаги е усмихната , но не винаги тази усмивка е истинска.Ако паднеш, тя ще е там за да ти подаде ръка.Ако имаш нужда от помощ , подкрепа , съвет ... тя е до теб .Тя е тази ,която винаги казва „Съжалявам”, дори и да няма вина. Ако се чувства тъжна, никога няма да ти го покаже. Тя не обича да говори за проблемите си , и предпочита да затаи дъх притихнала в някой ъгъл на стаята си , изливайки цялата си болка върху листа хартия .Може да бъде прочетена като отворена книга, но и крие толкова много.Тя толкова ранима ,колкото е първото пролетно кокиче , но се прави на силна бодлива роза ...като си мисли че е страшна с бодлите си. Тя е просто момиче. Обича да я наричат красива, но никога не го вярва...
Не винаги е права , но признава грешките си.. Полага усилия за всичко , но не винаги получава, това което заслужава.Тя е момичето , което е изплашено от любовта , защото вече е изгубила прекалено много... Тя е просто момиче…
Не винаги е права , но признава грешките си.. Полага усилия за всичко , но не винаги получава, това което заслужава.Тя е момичето , което е изплашено от любовта , защото вече е изгубила прекалено много... Тя е просто момиче…
23 януари 2012 г.
13 януари 2012 г.
Чувствам се сякаш някой е седнал на гърдите ми, и ме е оставил без дъх… Няма нито една дума, която може да опише чувствата ми.
Не искам това вече, не искам да бъде по този начин.Просто искам да изляза, на улицата и да тичам, тичам, тичам до момента, в който не мога да дишам, до момента в който заболи, или падна на земята. После да стана и куцайки да се прибера , където баба карайки ми се ще промие раните и ще ми направи нещо вкусно за ядене.
Искам да се събудя в онзи ден , в който все още бях дете и както винаги за ваканцията ме бяха изпратили в баба . Искам тази ваканция де не свършва.
Искам пак сутрин да се събуждам точно в момента , в който тя е приготвила кафето и после двете заедно да седнем на балкона и да си говорим с часове.
Искам пак да ми се скара, че се прибирам по-късно от уговорения час.
Или да ме мъмри да си хвана гадже „за да не ме мислела”
Дори всичките и мъмрения ми липсват.
Искам сега да е тук и да ми се скара , че прекарвам прекалено много време пред компютъра .
Искам баба да е тук , а аз отново да съм дете всичко да е пак по старому.
3 януари 2012 г.
Очите, които казват всичко на тези, които могат да слушат.
Тя беше застанала пред огледалото, и гледаше безизразното си лице, на него нямаше и следа от притеснението, и тъгата в нея. Само човек , който наистина я познаваше добре , можеше да погледне в очите й, и да разгадае малка част от това , което се случваше в нея. Тя се страхуваше да бъде сама, изключи светлината и тръгна към леглото си , знаейки че няма никой в него. Чувстваше се странно , сякаш имаше някаква тежест върху нея, която затрудняваше дишането й.
Липсваше й нещо. Не беше миналото…липсваше й настоящето , вече не можеше да го види поглеждайки напред. Липсваше й воля да се движи и да чувства отново.
Имаше усещането , че има огромна дупка в корема си , която се простираше нагоре чак до врата й, и не й даваше да диша спокойно. Сърцето и биеше учестено , заслуша се в ритмичното и бързо тупкане, и за секунда поне забрави за всичко , за целия свят … Сякаш се беше изпарила . Беше станала на сапунени мехурчета , които се пукаха едно по едно . Пук-пук-пук…пук..
"По този начин", каза си тя.Това е начина, по който започва всичко. Всеки край си има начало…и стана от леглото за да се погледне отново в огледалото.
Днес, зимен ден.
Празен ден.
Студен ден.
Сложила съм най-мекия си пуловер и с чаша кафе в ръка , увита в одеало гледам филми на Уди Алън. Мисля, че имах нужда от ден като този.Може би ако валеше , чувството на самота щеше да бъде още по-осезаемо. Един самотен ден , не е чак толкова лошо.
Исках да напиша нещо хубаво и позитивно, слушайки „Лебедово езеро” на Чайковски,нищо не ми се получи. Дори не съм много на ясно какво искам да кажа тук и сега.Сравнително неотдавна, имаше хиляди идеи в главата ми, исках да ги уловя, но не знаех дори как да започна.И днес съм празна.
Имам нужда от прегръдка, прегръдка от някой специален. Някой, който ме кара да се чувствам толкова добре, а не просто по-добре.
28 декември 2011 г.
Closed
Прибрах се в черпуката си . Отново.
Баба ми почина на 26.12.2011 … поредното погребение тази година.Загледах се в белия , блещукащ сняг , който беше навалял по паметниците, блещукането му под слънчевите лъчи ме очарова . Това прави ли ме извратена ? Видях я деня преди това, когато и отидох на гости за да честитя Коледата . Когато си тръгвах ми каза, че ме обича( за пръв път от както се помня) Колко позната ситуация , същото се случи когато преди 6 години чух тези думи от майка ми , и след седмица изгубих и нея.
По време на церемонията исках да изглеждам добре и преглъщаш сълзите и хълцанията си тихо… Единсвеното , което постигнах бе ,че почти се задуших … Всички са се паникьосали , защото мълча. Мълча цял ден . Не ми се говори. А те сякаш не разбират… и не спират да ме питат как съм . Кълна се , ако още някой ме пита този въпрос ще ….
Влезнах си в черупката . Извадих я из под леглото , малко прашясала но въпреки това здрава . Мушнах се отново в нея , където е сигурно и топло , и нямам намерение да излизам никога вече от нея… Тя ще ме пази . Баба я няма.
19 декември 2011 г.
Широко затворени очи
1:41 градът е заспал , баща ми също , сигурно и съседите ми спят, а мен сън не ме хваща. Затварям си очите , и си повтарям на ум " Светът е по-хубав със затворени очи" , но нещо не мога да си повярвам . Пуша нервно цигара и поскърцването на стола ми , което преди ми действаше успокояващо ми опъва нервите още повече....
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е за теб . ;)
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е за теб . ;)
14 декември 2011 г.
Пазете се от „Обичам те”
Винаги съм бил от типа хора, които вярват в любовта. В днешно време всеки обича всичко ,обича някого, включва и изключва като бутон любовта си . Лошо е думата любов да се използва за родител, по същия начин по който се използва за гадже, или например чипс.
Това ,което искам да кажа е, че напоследък забелязвам че хората казват "Обичам те " на случаен принцип. "Обичам те" е много специално нещо…. Ако можем да кажем в какъв размер на "Обичам те" обичаме някого, според мен целия смисъл на тази дума отива на кино… И какво точно значи „Обичам те много” или „Обичам те по-малко” ? Щом обичаш , значи обичаш , любовта не е единица , която може да се измери.
Приятели, любовници и гаджета изискват време, за да бъдат увековечени в сърцето ти. Трябва да се внимава, когато се използва тази дума . Но не бъдете и прекалено внимателни! Понякога изпитваме нужда да го кажем , но почти във всички случаи осъзнаваме , че е рано.
"Обичам те" е жестока присъда, защото понякога е доста очевидно, че, въпреки ,че всеки обича да го чува ,не винаги е любов. "Обичам те" понякога звучи и като "Обичам те" .И ако сте оптимист, като мен може да звучи като "Обичам те ... все още".
„Когато му дойде времето”- също звучи добре.
Трябва да се сме по-внимателни когато обещаваме любов….
1 декември 2011 г.
Enjoy the silence
Стоя и гледам с празен поглед вперен в прозореца , а последната ми цигара догаря в пепелника....
Защо по дяволите имам рамка за снимка на рафта над бюрото ми , която е празна.До преди няколко месеца там имаше моя снимка, но вече дори не си спомням причината поради която я махнах ..може би съм я дала на някой?!
Вглеждам се в библиотеката и осъзнавам , че съм прочела всичките книги на нея, някои от тях по два или повече пъти. Наистина ли имам толкова свободно време за да прочета всичко това ?! ( Не споменавам книгите , от шкафа в хола, и тези в другата спалня )
Поглеждам на дясно и виждам гардероба си, а на него колажа със снимки , който К. ми направи за 18-тия рожден ден .
На вратата има малка коледна лепенка , която стои там сигурно повече от 8-9 години. Това ще е единственото коледно украшение , което ще допусна до стаята си тази година....
На бюрото до лаптопа ми има два огромни купа с тефтерите и дневниците ми. Не мога да повярвам , че е възможно да съм изписала толкова много... Явно наистина имам прекалено много свободна време...
Бледо розовите ми тапети с всичките зайчета , мишлета и лисици ме гледат от всичките три стени , четвъртата е закрита от голяма секция.
Стола ми не спира да скърца при всяко мое най-малко движение (От доста време Л. ми повтаря да го смажа...)
Тишината ме изнервя, но и в същото време ми създава комфорт. От дълго време не е било така , обикновено включвам телевизора на музикален канал за фон.
Чувствам се странно .
Оказа се , че имам още цигари ... Щракането на запалката направо ме стресна , очевидно е доста тихо .
Главата ми е разбъркана , мислите ми са хаотични , емоциите ми също. Ту наляво- ту на дясно. Иска ми се да бях зодия Везни , щях да имам оправдание за постоянното ми колебание в настроенията, чувствата , емоциите ми.
Тишината ми носи някаква извратена наслада. Ако можех да чуя мислите си наистина те също биха били тихи. За пръв път от толкова много време , постоянните мисли , които ме връхлитат за какви ли не неща , постоянните нови и нови мечти , които добавям в списъка си , въпросите ...дори тананикането на разни песни на ум ги няма ... Тихо е. Спокойно е.
Или просто толкова много ми се спи вече , че мозъка ми отказва .
Хубаво е.
28 ноември 2011 г.
Ако любовта идваше с инструкции за употреба....
От няколко дни ми се върти една мисъл в главата "Ако любовта идваше с инструкции за употреба" ....
Мисля , мисля и пак не мога да измисля . Ако когато се влюбим ни пада от някъде малка книжка с указания , какво ли би писало в нея ...
1. Никога не признавай чувствата си първи , изчакай другия да го направи.
2.Когато те поканят на кафе , не приемай от първия път, защото така е по-готино, разбираш ли ? - Трябва да се правиш на тежък.
3. Правилото е старо и ясно - След първата среща изчакай три дни преди да се обадиш , за следваща.
4.Ако срещата е минала много добре, ти е разрешен само един смс , след нея.... от сорта на "Благодаря , за приятната вечер" Нито дума повече , или по-малко .
5.Не показвай на човека до теб , че имаш нужда от него , това ще се разтълкува все едно си мекотело без собствен живот ,и той е единственото нещо , около което се върти света ти. Никой не обича лепките.
6.И другата крайност не е за препоръчване ... Не трябва да си прекалено независими , това ще накара човека до теб , да се смята за ненужен , и ще бъде удар върху мъжкото му достойнство.
7.В никакъв случай не изказвай мнение , по каквито и да е важни , общочовешки или политически въпроси.Това са неща , от които само мъжете разбират.
8.Изчакай той да звънне пръв. Обратното на това ,ще му покаже , че го харесваш ... Кой иска да знае , че е харесван?!
9.Премервай всяко свое изречение ,не използвай прекалено сложни думи , защото ако си прекалено умна , това ще го уплаши .
10.И накрая, но не и на последно място . Винаги ,винаги , се съгласявай с него ! Независимо от въпроса, мъжът винаги е прав. Винаги.
Написаното по-горе го синтезирах от един разговор между две момичета, на който станах свидетел случайно.
Сега вече от мен. В любовта няма правила . В срещите също. Ако всеки играе роля или разни игрички ще стане голямо мазало. Най-доброто правило в любовта(според мен) е: БЪДИ СЕБЕ СИ ! Ако някой не може да те оцени , затова че си открит и истински човек , той губи. Сърцето е указанието и пътеводителя в любовта , не някакви си плоски , малоумни правила....
Мисля , мисля и пак не мога да измисля . Ако когато се влюбим ни пада от някъде малка книжка с указания , какво ли би писало в нея ...
1. Никога не признавай чувствата си първи , изчакай другия да го направи.
2.Когато те поканят на кафе , не приемай от първия път, защото така е по-готино, разбираш ли ? - Трябва да се правиш на тежък.
3. Правилото е старо и ясно - След първата среща изчакай три дни преди да се обадиш , за следваща.
4.Ако срещата е минала много добре, ти е разрешен само един смс , след нея.... от сорта на "Благодаря , за приятната вечер" Нито дума повече , или по-малко .
5.Не показвай на човека до теб , че имаш нужда от него , това ще се разтълкува все едно си мекотело без собствен живот ,и той е единственото нещо , около което се върти света ти. Никой не обича лепките.
6.И другата крайност не е за препоръчване ... Не трябва да си прекалено независими , това ще накара човека до теб , да се смята за ненужен , и ще бъде удар върху мъжкото му достойнство.
7.В никакъв случай не изказвай мнение , по каквито и да е важни , общочовешки или политически въпроси.Това са неща , от които само мъжете разбират.
8.Изчакай той да звънне пръв. Обратното на това ,ще му покаже , че го харесваш ... Кой иска да знае , че е харесван?!
9.Премервай всяко свое изречение ,не използвай прекалено сложни думи , защото ако си прекалено умна , това ще го уплаши .
10.И накрая, но не и на последно място . Винаги ,винаги , се съгласявай с него ! Независимо от въпроса, мъжът винаги е прав. Винаги.
Написаното по-горе го синтезирах от един разговор между две момичета, на който станах свидетел случайно.
Сега вече от мен. В любовта няма правила . В срещите също. Ако всеки играе роля или разни игрички ще стане голямо мазало. Най-доброто правило в любовта(според мен) е: БЪДИ СЕБЕ СИ ! Ако някой не може да те оцени , затова че си открит и истински човек , той губи. Сърцето е указанието и пътеводителя в любовта , не някакви си плоски , малоумни правила....
27 ноември 2011 г.
Дано утре се събудя с усмивка ...
Мислиш си,че не ти пука за нещо или някой ,докато една сутрин не се събуждаш след ужасен кошмар...стиснал си юргана си силно , сякаш се държиш за него за упора. Малка капчица пот се стича по челото ти , пулса ти е над нормалния , а дишането учестено , много учестено....
Отпускаш юргана от здравата си хватка , но нещо в теб е изключително тревожно... не трябва човек , да започва деня си по такъв начин...
Денят е минал , и отново идва време за лягане . Уви ужасното чувство от лошия сън , все още не е напуснало съзнанието ти. Дано утре се събудя с усмивка ...
25 ноември 2011 г.
Днес ще пиша по вечната тема , за мъжете и жените , и за това жените какви параноички сме понякога.
Ето например В. Красива , интелигентна , много много параноична . Запознава се с мъж в някакво кафе , разменят си телефоните , след около седмица си уреждат среща и всичко между тях тръгва уж по вода. В. не спираше да анализира и разчеква всяка негова дума , от "здрасти-то" до "довиждането" ... Слушах безкрайното и говорене за него и не спирах да се чудя " защо ти е връзка , в която не си спокоен " Въпроси от рода на :
"Защо още не се е обадил ?"
"Защо не ми отговори на смс?"
"Защо още не е на линия в скайп?"
"Какво ли иска от мен ? Дали са му сериозни намеренията "
"Лъже ли ме ?"... и т.н.
Въпроси ,въпроси и пак въпроси не спираха да се изливат от нейната уста .
Аз съм човек , който обича да анализира , но в този случай нямах какво да добавя по темата . Очевидно В. имаше отчайваща нужда от един съвземащ шамар ... Сега се обръщам към всички..
МОМИЧЕТА, ако един мъж не може да ви накара да се чувствате спокойни , сигурни и да забравите всичките си страхове просто не е за вас. За какво ви е връзка , в която ще сте през цялото време в напрежение, дали той не ви лъже , дали не е с вас само заради секса и т.н.
Всеки човек си има страхове . При едни е страх от обвързване , при други страх от изневяра , лъжа, предателство ...Никой не иска да е сам, но нужно ли е само и само за да не си сам , да забравиш за собственото си спокойствие ? Не мисля...
Номера е да обичаш, без това да ти пречи да живееш !
Сега края на историята на В.
Очевидно освен , че жените понякога сме параноични , понякога имаме доста силна интуиция . Оказа се , че всички притеснения и паранои не са били безпричинни . Човека бил изпипан лъжец, и освен че успя да завърти главата на В. за една седмица , е успял да направи същото и с още две невинни душички . Оказа се, че когато не е вдигал телефона си не е бил на бизнес срещи , а на любовни . Та-да ... изненада... поредния комплексиран тъпанар (повече няма да го коментирам)
Извода е . Намираш човек , който те кара да се чувстваш спокойна и уравновесена .Слушайте сърцето си (колкото и клиширано да е това) В повечето случаи сърцето не лъже . Всички казват "няма свястни мъже" Напротив има !
Ето например В. Красива , интелигентна , много много параноична . Запознава се с мъж в някакво кафе , разменят си телефоните , след около седмица си уреждат среща и всичко между тях тръгва уж по вода. В. не спираше да анализира и разчеква всяка негова дума , от "здрасти-то" до "довиждането" ... Слушах безкрайното и говорене за него и не спирах да се чудя " защо ти е връзка , в която не си спокоен " Въпроси от рода на :
"Защо още не се е обадил ?"
"Защо не ми отговори на смс?"
"Защо още не е на линия в скайп?"
"Какво ли иска от мен ? Дали са му сериозни намеренията "
"Лъже ли ме ?"... и т.н.
Въпроси ,въпроси и пак въпроси не спираха да се изливат от нейната уста .
Аз съм човек , който обича да анализира , но в този случай нямах какво да добавя по темата . Очевидно В. имаше отчайваща нужда от един съвземащ шамар ... Сега се обръщам към всички..
МОМИЧЕТА, ако един мъж не може да ви накара да се чувствате спокойни , сигурни и да забравите всичките си страхове просто не е за вас. За какво ви е връзка , в която ще сте през цялото време в напрежение, дали той не ви лъже , дали не е с вас само заради секса и т.н.
Всеки човек си има страхове . При едни е страх от обвързване , при други страх от изневяра , лъжа, предателство ...Никой не иска да е сам, но нужно ли е само и само за да не си сам , да забравиш за собственото си спокойствие ? Не мисля...
Номера е да обичаш, без това да ти пречи да живееш !
Сега края на историята на В.
Очевидно освен , че жените понякога сме параноични , понякога имаме доста силна интуиция . Оказа се , че всички притеснения и паранои не са били безпричинни . Човека бил изпипан лъжец, и освен че успя да завърти главата на В. за една седмица , е успял да направи същото и с още две невинни душички . Оказа се, че когато не е вдигал телефона си не е бил на бизнес срещи , а на любовни . Та-да ... изненада... поредния комплексиран тъпанар (повече няма да го коментирам)
Извода е . Намираш човек , който те кара да се чувстваш спокойна и уравновесена .Слушайте сърцето си (колкото и клиширано да е това) В повечето случаи сърцето не лъже . Всички казват "няма свястни мъже" Напротив има !
23 ноември 2011 г.
Не обичам да съм център на внимание.
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...
21 ноември 2011 г.
Понякога се смея на глупостта на хората друг път пък ме хваща жал .
Не знам кое от двете е правилно ... но напоследък зачестява сблъсъка ми със простотията във всичките и възможни нюанси и разцветки. От неблагодарните приятели , които все ти искат някакъв вид услуга и после пак не са доволни , макар че ти си свършил нещата за които са те помолили на 100 %. , преминаваме през нацупената касиерка в магазина , която те гледа така сякаш си и изял таратора с китайски клечки, и финишираме с изключително нахалния психо-съсед , който не спира да те дебне и причаква, само и само за да си изпроси едно незаслужено, и измолено с унижение, и срам кафе.
Омръзна ми да тича след мен, и когато и където и да ида , всеки път като се обърна да го виждам наоколо.
На път към магазина днес го видях да се появява от ъгъла , сякаш съдбата усети че ми беше прекалено спокоен деня и реши да ми вдигне леко нервите изпращайки ми нахалния , мазен и невъзпитан психопат. Ухили се нагло и вървейки към мен не отлепи поглед дори за секунда. Беше прекалено късно да се направя , че не го виждам....
След около 30 сек. разговор , от сорта на "Къде отивам и за какво отивам там " вече ми идваше да му извия малкото недъгаво вратле като на пиле.
Дишай дълбоко -повтарях си ...
Напоследък чувам доста често репликата " Хората обичат да се унижават " ...Е ТОЗИ Е ВОЖДА ИМ ....
Като всяка жена бих се поласкала от внимание и интерес от страна на другия пол , но както винаги съм казвала всичко трябва да е премерено . Всяка една емоция , която се опиташ да натрапиш на човека отсреща , го кара да се отврати от теб ... А на мен ми се натрапва вече повече от месец.
И после иди питай , защо някои жени са станали кучки . Ми как няма да са . Ако всеки ден получаваш подобно отношение от всеки мъж , който срещнеш по улицата , или ти е съсед , или ти е колега ,и ти ще станеш кучка . И аз съм кучка , но само когато ме провокират да бъда такава. А този индивид , не само че вади кучката от мен , по-лошо той вади на яве желанието ми да завра малката му глупава главичка в едно друго място.
И не , не съм коравосърдечна кучка , може би ако знаех , че емоциите показани ми от негова страна са истински щях да бъда доста по-мила с него ... Но факта , че всичко е само за да си задоволи болното мъжко его , ме кара да побеснея, и да искам да се кача два етажа нагоре , да разбия нечия врата, и после нечие парно с нечия глава ...
Но съм възпитана , не обичам агресията, а и аз самата нямам физическата сила да го направя . Може би ще наема някой...
Не знам кое от двете е правилно ... но напоследък зачестява сблъсъка ми със простотията във всичките и възможни нюанси и разцветки. От неблагодарните приятели , които все ти искат някакъв вид услуга и после пак не са доволни , макар че ти си свършил нещата за които са те помолили на 100 %. , преминаваме през нацупената касиерка в магазина , която те гледа така сякаш си и изял таратора с китайски клечки, и финишираме с изключително нахалния психо-съсед , който не спира да те дебне и причаква, само и само за да си изпроси едно незаслужено, и измолено с унижение, и срам кафе.
Омръзна ми да тича след мен, и когато и където и да ида , всеки път като се обърна да го виждам наоколо.
На път към магазина днес го видях да се появява от ъгъла , сякаш съдбата усети че ми беше прекалено спокоен деня и реши да ми вдигне леко нервите изпращайки ми нахалния , мазен и невъзпитан психопат. Ухили се нагло и вървейки към мен не отлепи поглед дори за секунда. Беше прекалено късно да се направя , че не го виждам....
След около 30 сек. разговор , от сорта на "Къде отивам и за какво отивам там " вече ми идваше да му извия малкото недъгаво вратле като на пиле.
Дишай дълбоко -повтарях си ...
Напоследък чувам доста често репликата " Хората обичат да се унижават " ...Е ТОЗИ Е ВОЖДА ИМ ....
Като всяка жена бих се поласкала от внимание и интерес от страна на другия пол , но както винаги съм казвала всичко трябва да е премерено . Всяка една емоция , която се опиташ да натрапиш на човека отсреща , го кара да се отврати от теб ... А на мен ми се натрапва вече повече от месец.
И после иди питай , защо някои жени са станали кучки . Ми как няма да са . Ако всеки ден получаваш подобно отношение от всеки мъж , който срещнеш по улицата , или ти е съсед , или ти е колега ,и ти ще станеш кучка . И аз съм кучка , но само когато ме провокират да бъда такава. А този индивид , не само че вади кучката от мен , по-лошо той вади на яве желанието ми да завра малката му глупава главичка в едно друго място.
И не , не съм коравосърдечна кучка , може би ако знаех , че емоциите показани ми от негова страна са истински щях да бъда доста по-мила с него ... Но факта , че всичко е само за да си задоволи болното мъжко его , ме кара да побеснея, и да искам да се кача два етажа нагоре , да разбия нечия врата, и после нечие парно с нечия глава ...
Но съм възпитана , не обичам агресията, а и аз самата нямам физическата сила да го направя . Може би ще наема някой...
11 ноември 2011 г.
Спомни си...
Спомни си как си давал...
Не , по-скоро забрави.. за пламъка угаснал .
А няма ли и той да изгори.
Спомни си някой хубав филм
и музика добра и стара.
Картина с триизмерен стил,
и не чакай повече награда .
Спомни си спомените чужди,
изживени с твоята сълза.
Спомни си дори мечти изстинали,
несбъднати в твоята съдба.
Спомни си мигове ненужни.
Спомни си как крещял си ти на глас.
И греховете незаслужени,
и билките родени в страст и гняв.
Спомни си битки неспечелени , но
не искай най-последната война.
Поискай малките неща спечелени ,
и спокойствие във вечната игра...
Не , по-скоро забрави.. за пламъка угаснал .
А няма ли и той да изгори.
Спомни си някой хубав филм
и музика добра и стара.
Картина с триизмерен стил,
и не чакай повече награда .
Спомни си спомените чужди,
изживени с твоята сълза.
Спомни си дори мечти изстинали,
несбъднати в твоята съдба.
Спомни си мигове ненужни.
Спомни си как крещял си ти на глас.
И греховете незаслужени,
и билките родени в страст и гняв.
Спомни си битки неспечелени , но
не искай най-последната война.
Поискай малките неща спечелени ,
и спокойствие във вечната игра...
10 ноември 2011 г.
Всички малки момиченца като малки сме вярвали в приказки , и сме фантазирали за принц, който ще ни отведе в своя замък яздейки своя бял кон.Мечтали сме за русалки , еднорози, феи и джуджета. Лежали сме в леглото със затворени очи и сме били убедени , че всичко това е истина. Дядо Коледа и Феята на зъбките бяха толкова близо , че можехме почти да ги усетим.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.
8 ноември 2011 г.
Вярвам в розовото. Вярвам , че смехът е най-добрия начин да гориш калории . Вярвам в целувките , многото целувки . Вярвам , че трябва да останеш силен ,тогава когато изглежда ,че всичко върви на зле. Вярвам ,че щастливите момичета са най-красиви. Вярвам ,че винаги ще има утре , и вярвам в чудеса.
Одри Хепбърн
Одри Хепбърн
Абонамент за:
Публикации (Atom)