Очите, които казват всичко на тези, които могат да слушат.

Тя беше застанала пред огледалото, и гледаше безизразното си лице, на него нямаше и следа от притеснението, и тъгата в нея. Само човек , който наистина я познаваше добре , можеше да погледне в очите й, и да разгадае малка част от това , което се случваше в нея. Тя се страхуваше да бъде сама, изключи светлината и тръгна към леглото си , знаейки че няма никой в него. Чувстваше се странно , сякаш имаше някаква тежест върху нея, която затрудняваше дишането й.

Липсваше й нещо. Не беше миналото…липсваше й настоящето , вече не можеше да го види поглеждайки напред. Липсваше й воля да се движи и да чувства отново. 

Имаше усещането , че има огромна дупка в корема си , която се простираше нагоре чак до врата й, и не й даваше да диша спокойно. Сърцето и биеше учестено , заслуша се в ритмичното и бързо тупкане, и за секунда поне забрави за всичко , за целия свят … Сякаш се беше изпарила . Беше станала на сапунени мехурчета , които се пукаха едно по едно . Пук-пук-пук…пук..

"По този начин", каза си тя.Това е начина, по който започва всичко. Всеки край си има начало…и стана от леглото за да се погледне отново в огледалото.