Всички малки момиченца като малки сме вярвали в приказки , и сме фантазирали за принц, който ще ни отведе в своя замък яздейки своя бял кон.Мечтали сме за русалки , еднорози, феи и джуджета. Лежали сме в леглото със затворени очи и сме били убедени , че всичко това е истина. Дядо Коледа и Феята на зъбките бяха толкова близо , че можехме почти да ги усетим.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.
Никога не съм вярвала, че ще ми се случи живот като вълшебна приказка, или пък, че ще открия принца на бял кон. Само че сега вярвам, че ще ми се случи приказката, която аз сама си измислих. Пък да видим... ;)
ОтговорИзтриванеДобре, че приказките са достатъчно много, че да има да си избираме:) С времето да ги променяме...
ОтговорИзтриванебтв.Много ти се радвам, че сложи Лайк бутон;-)
Хубавото на приказките е,че винаги имат хубав край,но в реалния живот не всичко е розово!Затова пък,не е грешка да си повярваш,че живееш в своя собствена приказка,която ще се случи някога!
ОтговорИзтриване