Днес, зимен ден.

Празен ден.

Студен ден. 

Сложила съм най-мекия си пуловер и с чаша кафе в ръка , увита в одеало гледам филми на Уди Алън. Мисля, че имах нужда от ден като този.Може би ако валеше , чувството на самота щеше да бъде още по-осезаемо. Един самотен ден , не е чак толкова лошо.

Исках да напиша нещо хубаво и позитивно, слушайки „Лебедово езеро” на Чайковски,нищо не ми се получи. Дори не съм много на ясно какво искам да кажа тук и сега.Сравнително неотдавна, имаше хиляди идеи в главата ми, исках да ги уловя, но не знаех дори как да започна.И днес съм празна.

Имам нужда от прегръдка, прегръдка от някой специален. Някой, който ме кара да се чувствам толкова добре, а не просто по-добре.