Задушавам се от тъга. Гледам дълго празната стая, после се търкулвам не леглото , където спеше тя . Сгърчвам се в ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като кучето на съседите -не разбира от дума.Още не разбира, че я няма...