Драмата ми , нямам муза . Всеки ден си повтарям , че ще пиша в проклетия блог , и всеки ден си намирам оправдание пред себе си да не го правя.
Нямам муза ... Дори в дневника си не съм писала повече от месец. Напоследък нищо не ме вълнува, или ако нещо ми предизвика интереса все едно езика ми е завързан,и се превръщам в заекваща шматка , която не може да върже едно смислелено изречение. Дори книга не мога да седна да прочета , не мога да си задържа вниманието ,над определено нещо за повече от няколко минути . Вече 3 дена гледам един филм , и все още не съм го догледала , все заспивам на него , а на другия ден го пускам от там от където съм заспала ... и така края на този филм все още не ми е ясен ..Да не споменавам и това че пиша книга, и факта че в момента нямам никаква муза и дар слово за да придължа да я пиша ме изнервя максимално. Искам да пиша ....
Щях да разбирам това ми състояние , ако бях влюбена. Обикновено влюбените хора се държат така. Или ако бях твърде заета с работата си . Но не ... Живота ми е спокоен . Радвам се на новия сезон , имам предостатъчно време да седна да напиша някой ред ,но думите са заключени някъде в главата ми и не мога да ги накарам да излезнат. Дори не знам за какво да пиша .
Преди всичко ми даваше муза..от книга, през филм , като се стигне до Крокодила . И въпреки че скоро имах доста интересен разговор с него , пак не ми дойде музата да седна да пиша . Спомням си изречение от дневника ми насочено към него- "този човек ми дава такава невъобразима муза , каквато никой друг не може да ми даде. Само след 20 минутен разговор с него мога да пиша с часове след това. "
И така ..онзи ден говорихме около 2 часа и единственото ,което ми дойде на ум да напиша , беше - "как може да съм такава шматка и да изпусна такъв човек ,като него"
И до там , блокирах . И сега съм блокирала , даже се чудя как написах толкова много редове . Започвам да се чудя , дали няма и есенна умора. Сигурна ме е хванала , няма друго обяснение ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар