Преди няколко дни получих отзив от едно момиче ,което ми писа ,че е харесало блога ми и го е прочело с голям интерес. И знаете ли какво стана? Това ме накара да се почувствам много добре . Много по-добре от доста време на сам , и отново ме накара да повярвам в мечтата си ,някога да издам книга . :)
Всъщност книгата ми е почти готова . Всъщност историята ,която разказвам в книгата си е същата тази история ,която ме провокира да създам и този блог. Естествено става въпрос за мъж. Никой няма да се учуди от този факт .
Мисля си , че ако някога успея да издам това мое творение , така че то да бъде достъпно за всеки ,който се интересува да чете драмите на една млада госпожица , аз наистина не знам на кого да посветя книгата , не че нямам достойни приятели ,които го заслужават, но някак си не чувствам никой от тях да стои на първата страница. Нали знаете как в началото на почти всяка книга пише "посветено на" ...а аз не знам , на кой името ще стои най-добре на първия лист на творбата ми. Със сигурност няма да е човека и историята ,които ме провокираха да пиша , все пак цялата книга ще е относно него . Той и без това ,никога няма да разбере за тази книга ..освен ако не му я пратя, разбира се ....
Да..книгата ми.. тя вижда доста перипетии по пътя към завършването си , хиляди пъти започвах и спирах да пиша Всеки път ,когато се опитвах да напиша дори един ред , неописуема болка раздираше гърдите ми. Когато започнах да я пиша беше само един лист хартия , с нахвърляни мисли, и тогава се роди идеята да продължа цялата тази история за да разбера къде ще ме отведе... Може би точно и затова го срещнах , за да може да разбера,кое е нещото което ми доставя удоволствие, а именно писането, може и би затова историята и любовта приключиха толкова бързо и ненадейно ,колкото и дойдоха , за да има и книгата ми драматичен край (кой не обича драмата в днешно време ) ... Може би именно затова , моята любов се превърна от красива , истинска и неуязвима в невъзможна, пагубна и погубена , за да може да завърша всичко веднъж завинаги... Хубавото е че вече знам кое правилното нещо,което трябва да направя. Историята започна с тази книга ,и мисля че с нея трябва и да приключи. Така най-накрая ще успея да затворя тази страница от живота си . Когато имам цялата история написана от самото начало, до края , може би най-накрая ще успея да затворя сърцето и ума си ,които не спират да гледат назад , и ще успея да ги отворя за настоящето , за бъдещето... След като прочета финалните думи, ще разбера че наистина вече всичко е приключило и ще успея да продължа напред.Всъщност аз знам , че всичко е приключило и то преди доста време , не крия никаква надежда в себе си . Но очевидно сърцето и подсъзнанието ми не са. От време на време се появяват отново същите кошмари , каквито и преди. Виковете на сън и плача , също не са си отишли. Събуждането потна , растроена и обляна в сълзи вече наистина взе да ми писва, въпреки че това се случва веднъж на месец може би , а преди беше нещо като рутина . Всяка сутрин едно и също - пот , сълзи , разтуптяно сърце и никакво желание за живот. Много пъти в онзи период се замислих дали не трябва да посетя специалист , човек който би ми помогнал да се справя с проблема си,който би ми помогнал да продължа напред,който би ми помогнал да забравя .С две думи , бях наясно , че съм в депресия..... Хубавото беше , че поне разбирах че имам проблем . Но след месеци самота , кошмари , сълзи ...всичко си отмина , времето лекува всичко .. аз ли да не го знам ....
Не знам дали имам талант за писател, нито пък дар слово . А и майната му на таланта , след като всички блогъри станаха писатели...
Няма коментари:
Публикуване на коментар