Изобщо не ме бива в сбогуванията… да не говорим колко ми е трудно …
Общо взето , съм изгубила всичките си скъпи хора , затова мразя сбогуванията ….
Когато на 14 години видях за последен път майка ми жива тя ми каза „ хайде майче , умната и много те обичам „ беше една лятна ваканция , която прекарвах при баба си… Все едно е знаела , че нещо лошо ще се случи , и се сбогуваше с мен … Това беше първия път в който ми каза обичам те … и последния . Просто никога не съм имала нужда да го казва , защото го знаех… човека , който ме е обичал на-много на този свят …моята майка ...
Когато на 18 години за последен път видях брат си, той ми каза „прекрасна си сестричке , обичам те”.. след 2 месеца останах и без него.Утешава ме мисълта , че двамата с майка ми са там някъде и бдят над мен ....
На 19 години , момчето , което ми даде сила да живея , смелост да се боря и мечтая ,любов ,която ме вдъхновяваше, издигаше, изпълваше,поглъщаше… неизмерима.... ако щете луда любов … Обичах го повече от живота си … повече от всичко и всекиго… Просто си замина и повече не се върна ….
Сега на 20,почти 21 казвам чао на един от най-скъпите ми хора на този свят … Тя утре заминава за Америка , на бригада само за 3 месеца.. а не мен ми е толкова трудно да я пусна . Такава празнина се отовори в гърдите ми , куха и тъпа болка ме изпълва… Толкова ми е трудно да кажа чао … просто ме е страх , наистина ме е страх , когато разбера че някой трябва да ходи някъде за по-дълго време , ме побиват тръпки и косата ми настръхва.....страх ме е да го пусна …. Защото винаги загубвам тези на които каза чао .. затова препочитам думата довиждане….
Довиждане Ели , ще се видим на края на лятото ..пожелавам ти наистина вълшебни моменти .. Обичам те! ~Flory
Няма коментари:
Публикуване на коментар