Някога били ли сте влюбени ?! Ужасно е ,нали? Ставаш толкова уязвим...

Любовта отваря гърдите ти , прави си път към сърцето ти , и така дава шанс , на някой да се настани там и да те разбие. Поставяш стени, въоръжаваш се … само и само да запазиш сърцето си… Тогава се появява онзи някой,който на пръв поглед е като всички останали. Но само той , успява да се внедри в сърцето и в живота ти , без дори да е положил много усилия, без дори ти да си се опитала да опазиш сърцето си. Даваш му парчета от себе си , от сърцето си ,всеки ден,когато един ден осъзнаваш ,че той притежава цялото ти сърце , че притежава теб…изцяло… Принадлежиш му… Тогава един ден осъзнаваш , че живота ти не е само твой вече… Да ,любовта взима жертви… разяжда те от вътре на вън и те оставя да плачеш сама в тъмнината , а думи като „ Нека си останем , само приятели „ Си проправят път към сърцето ти като остри стъкла ,задълбават се все по-дълбоко… И боли, не само във съзнанието ти , не само в въображението ти,не само в сърцето ти , не само в душата ти … Боли те физически… Това е болка , която те разрушава до основи… Мразя любовта…