Просто изповед...

Ето мен отново ме обвзе предишната депресия , че все още съм сама . Чувствам се толкова самотна и нещастна , че дори 5 тона шоколад не биха могли да ми оправят настроението . Вече дори се съмнявам , че съществува правилното момче за мен, казвам правилно , не идеално , защото идеални неща няма , още по-малко пък идеални хора. Искам просто такъв , който е подходящ за мен.
Вече не съм на онова мнение , на което бях в ранна тийнейджърска възраст , че ТОЙ , трябва да е с руса коса и сини очи . Макар , че все още си падам по русоляви :) .
Ясно е , че всеки си има свой собствен тип , неща които го привличат в срещуположния пол . Някои си падат по дълги коси, други по такива без коси , трети по нормални , четвърти по руси , черни ,рижави, слаби, едри,дебели,красиви , грозни , с малък нос, с голям нос,ниски ,високи...възможностите са хиляди . И ако например ти си падаш по : Висок , строен , с плътни устни, голям нос, широки рамене , рижава коса и сини очи мъже, къде по дяволите ще намериш точно такъв ?! Да не казвам ,и че обикновено изискванията не са само към външността , а и към характера . Тогава направо вече си става манджа с грозде .. Ясно е , че в любовта винаги трябва да се правят компромиси , и човека който сме си представяли , че ще имаме до себе си , почти никога няма нищо общо с реалността . Дали ще направиш компромис , с външността , ръста , цвета на косата ,на очите или с някоя част от характера му пак си е компромис.
Понякога това което получаваме е , по-малко от това ,което сме искали , а друг път е дори повече.
Любовта е нещо ,което никой не може да победи . Като дойде и направо те тряска в главата с такава сила , че после месеци наред не можеш да се опомниш и да осъзнаеш какво се случва. И когато се влюбиш , този образ на идеалния партньор в главата ти , който толкова дълго време си оформял и подобрявал вече няма никакво значение за теб .
Грешката на повечето хора , е че се влюбват в образ . И колко пъти съм чувала приказките от мои приятелки , че дори понякога от собствената си уста " Ама той е толкова добър ,нежен и мил с мен . Каза ми че ще правим това и това. Че аз съм всичко ,което той някога е искал " Глупости!!!
Това което съм научила за моите скромни 21 години , че ако един мъж е със сериозни намерения към теб , не би следвало да ти го каже , и да се разкрие пред теб , толкова бързо . Всичко става мълчаливо и от само себе си , нещата просто се случват и нямаш време дори да седнеш и да помислиш , какво се случва и накъде отива връзката ви ... С една дума , не разбираш от къде ти е дошло.
И естествено цялото това словоизлияние е толкова объркано и непоследователно и разсеяно ,колкото съм и аз сега . Както казва баща ми "Вятър ме вее на бяла кобила "
Пиша и зяпам през прозореца . Ехх обичам есента ...