Емоциите ми се менят толкова драстично всеки ден , че както се казва не мога да си хвана спатиите.
В един момент се чувствам на върха на щастието , и се усмихвам дори без причина , и изведнъж съм вцепенена , само на секунди от пълното разрушение .
Именно за това нямам човек до себе си . Аз съм ту дива , вечно усмихната с дяволито пламъче в очите си , ту привидно спокойна , а всъщност разрушена. И все още не се е родил човек , на тази земя , който да може да усети какво е времето вътре в мен.
Може би някои жени не могат да бъдат опитомени..Те имат нужда да препускат свободни, докато не намерят някой толкова див за да препускат с него..