Искам да бъда изпратена на самотен остров , на който да мога да си се самосъжалявам на воля .
Да има много ментолов спирт и да духа прохладен ветрец . И за нищо на света да няма огледало , в което да мога да се погледна !Пък когато варицелата ми мине и всички гадни пъпчици зараснат без белези ...може и да реша да се завърна в цивилизацията.

Какво ми донесе пролетта ...

Донесе ми нова работа .
Донесе ми малко ограничено лично време и пространство , но не се оплаквам . Все пак свободното си време прекарвам с него.
Донесе ми също така и много усмивки, целувки , прегръдки и най-вече още повече любов.
Донесе ми надежда, пролетта винаги ми носи надежда.
Донесе ми леки слънчеви зачервявания, и естествено както всяка пролет ми донесе и луничките по лицето . През зимата срамежливо се крият някъде ...
Донесе ми щастие ,в големи дози . По много.
Донесе и гадната настинка с която се преборих вече .
И за капак на всичко ми донесе ВАРИЦЕЛА.
Баща ми както винаги се изказа много мъдро по случая : " На 21 години си станала , детски болести хващаш . Това само потвърждава теорията ми , че още си бебе"
Сега трябва да стоя изолирана в къщи , под домашен арест за да не донеса и аз на някой варицела . Дано хората , с които се разминавах днес по улиците на път за болницата , да са я карали вече ... не че съм света вода ненапита, и ми пука особено дали съм заразила някой или не , защото в крайна сметка и мен някой ме зарази най-безцеремонно . Поне да ми беше казал "Ето заповядай ,една варицела от мен"
Не , никой . Стотиците хора с които се срещнах последните дни (защото работата ми го изисква)   бяха толкова мили и любезни , че от къде да предположи човек , че ще ми метнат шарка . И все пак няма да бъда злопаметна . Обичам хората , като цяло . Не обичам варицелата .
О , и още нещо . Убийте ме по-бързо , защото този сърбеж ще ме докара до самоубийствени мисли ...
Мир !!!

"Добро утро " за мен днес значи , ставай ВЕДНАГА събирай си нещата и заминавай на работа с мокра коса докато се гримираш по пътя . Добре че имам огледало в асансьора . За 15-те секунди ,в които той слиза от четвъртия етаж до първия (съвсем сериозно ,засичала съм ги ) , мога да си сложа спирала и гланц !
Само втори ден на работа , а вече съм факир в успиването .
И ако днес попадна на някой намусен дядка , който подвиква нещо грубо след мен , докато вървя хаотично по улицата на път за работа ,кълна се... ще има смъртен случай . После ми кажете че старите хора имали възпитание .
Много е възпитано да крещиш след някой по улицата , само защото този някой пуши цигара на път за работа . Живеем във свободна държава и ще пуша където си искам пък ! Щото мога , и щото искам ! Яд ме е , че загрях малко късно какво се крещи , иначе дядото , който прелетя до мен с колелото щеше да получи някой камък в спицата . Пък дано си падне на главата и се усети , че хората могат да си пушат колкото искат по улицата , на път за работа .
Но днес съм подготвена  ! Ще дебна и наблюдавам ! Само ми се покажи , you bitch!
Днес отново яко ме тресе цинизма .
Оп , изкупуват се стари печки , перални и бойлери под терасата ми .
Fuck it , заминавам на работа !

Цветето се събуди от зимния си сън малко тъжно , малко самотно и много много объркано .
Света в , който живееше , разбиранията които имаше то за него и очакванията му бяха разбити на милиони парченца… точно както листата на дърветата се разпръсват по земята , когато есента ги застигне .
Искаше му се да не се бе събуждало . Жестоката зима го беше изтощила , беше го направила много по-слабо . То вече нямаше воля да се бори да оцелее сред тръните и плевелите , които всеки ден го нападаха . Това беше една постоянна битка , която цветето вече не желаеше да води .
То реши просто да се предаде и да чака притихнало последните слънчеви лъчи ,които щеше да види , последните капки дъжд ,които щеше да усети, и последния дъх, който щеше да поеме . Няма битка , няма воля … има само спокойствие ,което то най-накрая очаква да получи …

Mind your own fucking business !

Вече е 3 следобед , а аз все още съм по пижама на дивана и допивам сутрешното си кафе и единственото нещо , което свърших днес бе да си сипя сладолед ,и да гледам празно през прозореца или в лаптопа.
Но да започна по същество . Силното ми чувство за справедливост , усещането ми за добро и лошо , правилно и грешно са съвсем объркани . УМОПОБЪРКАНИ !
Защо по дяволите , познавайки себе си прекрасно , смятам че всички са открити и добри като мен?
Защо продължавам да вярвам на клишето "прави добро и ще получиш добро"???
Защо хората не държат на думата си , защо хората се опитват да те изиграят , манипулират , прецакат и всякаквите му там подобни определения.?????
Защо продължавам да се самозаблуждавам , че всички хора са искрени и честни като мен ?
Защо хората просто не са по-добри и малко по-отговорни към действията си?
Защо е нужно да завиждаш на някого , защо просто не си гледаш в собствената паница и не се опиташ да направиш нещо по-вкусно от този буламач , който сам си си забъркал и без капка логика смееш да наречеш "СВОЙ ЖИВОТ" ?
ЗАЩО ?
Защо максимата "Аз не искам на мен да ми е добре , искам на другите да им зле "  е станала ръководна сила в живота на повечето хора ?
Защо вместо да спреш да се оплакваш , мрънкаш  сееш сълзи над собствената си злощастна съдба ,не се вземеш в ръце и поне за момент не направиш нещо за да решиш проблемите , които между другото сам си надробил ?
Някой изобщо може ли да ми даде адекватен отговор на тези въпроси , " И защото хората са гадни " не е отговор , това и сама си го знам . Искам някой да ми обясни , защо са гадни ? Защо са лицемерни ? Защо?
И защо по дяволите аз не мога да се примиря с факта "че те просто са си такива" ?
Стратегията , която си бях изградила до сега ,да не ми пука  какво правят и казват хората и да не им обръщам особено внимание стига да не ми пречат  , вече не действа , защото наистина ми преля канчето както се казва...
И съвсем скоро ще наритам нечия празна паница , на личност , която с цялото си самочувствие смее да нарича това "глава" ...
Имам напъни да псувам неистово . На висок глас. Като тираджия. На околовръстното.
Хората са гадни , и вече ама никак не ги обичам , даже не ги харесвам , даже не мога да ги гледам . ...
А, и мразя да чистя с прахосмукачка .

It will rain

Вали . Обичам да вали . Обичам да се разхождам под дъжда ,най-често ми се случва да го правя сама , защото не познавам никой ,който да обича да бъде намокрен ... Затова пък , имам възможността да се усамотя с мислите си , под звука на падащите капки дъжд .. туп-туп-туп..
Обичам миризмата на дъжд , чувството на свежест и чистота ... Обичам и факта , че едва след дъжд можеш да видиш зеления цвят на тревата и дърветата в цялата му прелест  ,защото натрупания прах върху листенцата е измит от дъжда .
Обичам и да бъда сама .. и факта че последните няколко дни нямах особена възможност да остана на саме с мислите си наистина ме натовари , до степен в която искам да си изгризя ноктите ,а аз никога не гризя ноктите си ,намирам го за изключително отблъскващо и грозно.
В моменти като този бих искала да имам къщичка на средата на някоя гора , с малко езерце до нея и голяма веранда с люлка , на която да сядам сутрин с чаша горещо кафе и да се отдавам на мислите си . Вътрешния ми свят има нужда от поддръжка , започнал е да прашасва и да се пропуква на места . Също като изоставена къща , на прага на рухване .
Засега единственото усамотение ,което мога да постигна е да стоя в стаята си до прозореца и да се наслаждавам на дъжда от топло и сухо място , защото съм толкова "кекава" както баща ми се изразява , че отново съм на прага тялото ми да се поддаде на поредната настинка . И всичко , защото поради ограниченото ми време последните дни , ми се наложи да излезна с мокра коса . Естествено резултата е неприятна кашлица и хрема .

Ела любов, ела ме прегърни .
За пореден път те каня .
Сърцето голо ми стои,
и чака само твоята премяна.

Do you like my cookies ?

Сърчицето ми ще ще пръсне ... Само след два дни ще дойде момента "meet the parents" ...
Вече знам , че Той се хареса на моите , даже много... даже може би повече от колкото искам , защото сега ще получавам покани за семейните ни събирания с увещанието доведи и Него. Това се различава малко от идеята ми за добре прекарано време , защото през цялото време ще се налага да гледам ухилените до уши физиономии на братовчедките ми ,които само с поглед казват " Харесваме го , одобрен е" :D Може би след няколко такива събирания  нещата ще се уталожат .
Но когато за пръв път представяш гадже пред семейството ти , нещата са наистина напечени ... да не кажа запечени или по-скоро спечени  ...
За мое удоволствие , всичко мина по план ... Поне не се притеснявах от това , че не биха го харесала ... Та как не биха го харесали?
Сега наближава момента , когато аз ще трябва да се харесам . Даже направих великденски курабии ,които ще занеса на родителите му ... Курабии за постигането на които събрах две рецепти в една , около час месих тестото защото накрая миксера се "измори" после още час ги правих на формички и нареждах прилежно в тавата ... Завърших с тесто в косата и кухня в окаяно състояние ,заедно с пълна със съдове мивка... Колко всъщност съдове ти трябват за да направиш едни курабии ? ...
 Както и да е ... сега естествено в главата ми са загнездени въпроси от рода на " Дали ще ме харесат ?" "Дали съм достатъчно добра за него?" ..и най-важния " ДАЛИ ЩЕ ХАРЕСАТ КУРАБИИТЕ " Но аз се застраховах ! Имам и козунак , който е купен от магазина и със сигурност е вкусен , защото купих два за да може да го опитам предварително ... Курабиите ми също са хубави , но не изключвам факта че за пръв път през живота си правя подобно нещо... И всъщност не съм много наясно как по дяволите трябва да изглеждат, и какъв вкус да имат домашно приготвените курабии ...
По важното сега е , че аз съм изпаднала в ужас ... КАКВО ДА СИ ОБЛЕКА ... Не искам да изглеждам неглиже , нито пък прекалено наконтена ..( да си имам проблемите ) Почти всичко съм измислила от лака на ръцете , до грима и прическата ...
Време е да спра да мисля и да залязвам в леглото . Все пак имам само два дни, в които да се наспя добре , за да може тези гадни черни кръгове под очите ми да се разкарат .
Естествено че ще ме харесат .. мен всички ме харесват ... :)

5 прекрасни месеца обичам <3 

Трябва ми слънце за да разцъфна и червената ми коса да личи в целия си блясък ... иначе както баща ми казва "изглеждала като неузрял патладжан с примес от презряла вишна "
Направо да си имам "големия" проблем ...

Тъй като ми писна да чета неща ,плагиатствани от блога ми в разни страници , естествено без да бъде посочен источник направих тази страница . Това е единсвеното място във фейсбук , където нещата които ще бъдат публикувани са авторски от мен. И ако по някваква причина изпитам нужда да споделя мисъл от някой друг блог или писател или поет естествено ще посоча источника  .ЗАЩОТО ТАКА СЕ ПРАВИ !
 И бих била много благодарна на хората ,които копират неща от блога да посочват източник , а не да ги отбелязват като лично техни - "авторски"... защото е леко дразнещо да виждам цял албум със снимки изкопирани дословно от блога заедно с публикациите от постовете и на всичкото отгоре да пише АВТОРСКО ! Чувствам се зле . Чувствам се обидена .Не мога да бъда поласкана от подобни действия ...
https://www.facebook.com/DnevniktNaMalkataIzsledovatelkaSGolamataLupa

Всеки има някой който му липсва ... Липса, която не може да бъде запълнена от нищо и никой. Трудно е , когато искаш да продължиш , а толкова много неща те дърпат назад, точно както котвите задържат кораба на една място . Но понякога единственото нещо ,което можем да направим... единственото нещо , което се изисква от нас е да съберем парченцата от разбитите ни сърце , мечти ,очаквания , усмивки .... дори да съберем сълзите и да продължим напред с гордо вдигната глава и да посрещнем живота с отворени очи и сърце .

Искам да убия съседката от горния етаж .

Подът и е с теракот и очевидно ,привидно възрастната дама обича да ходи на токчета в къщи ...очевидно дори когато не е на токчета обича да ходи тежко като кобила .Очевидно си има и любима табуретка или стол с колелца ,които обича да търкаля наляво надясно из апартамента си почти постоянно .Очевидно трябва да смаже тези колелца , защото ги чувам дори ,когато телевизора и радиото в стаята ми работят. 

 Очевидно със съседката от по-горния етаж имат някакъв неписан закон ,когато някоя от двете иска да каже нещо на другата...или се подсещат за предстоящия епизод от някой сериал , си правят сигнали с почуквания по парното с тежък предмет... 

Сигурна съм , че това почукване се чува по всички етажи . 

Сигурна съм , че някой също като мен е ядосан на съседките от горния и по-горния етаж.

Сигурна съм , че някой също като мен крои планове за отмъщение . За сега плана ми е да потърпя още малко , докато дойде момента в който да избухна и не се кача да и дрънна главата в парното . 

Сигурна съм , че скандала във входа, който се беше разразил между съседката от горния етаж и съседа от долния онзи ден всъщност е заради тропането по парното . 

Сериозно обмислям вариант със заплашителни бележки лепнати на входната и врата . Обмислям и някоя сутрин да стана в 6 часа и да се разтропам с някой чук по парното ...може да се уплаши че е изпуснала серияла. Обмислям и вариянт, в който когато излизам навън вечер да оставя уредбата увеличена на макс с някой хард рок ...може да и хареса да слуша ток и жици цяла вечер. Не знам кое от всичко това ще предприема , но със сигурност няма да оставя нещата така ...

Сигурна съм и , че и аз имам някои дразнещи навици из къщи , които по някакъв начин дразнят някой от съседите ми , но щом до сега никой нищо не е казал , значи положението не е чак толкова зле... а може би и съседката от горния етаж си мисли по същия начин ............

I belong to you

В деня , в който прочетох първата си любовна история и започнах да си мечтая съм започнала да те търся , дори без да го осъзнавам . 

Хората не просто се търсят и намират ... те живеят един в друг , дори преди преди все още да са се срещнали ....

Потвърждавам : Човек се учи докато е жив

Уча се да спазвам хранителен режим . 

Уча се да бъда малко по-организирана.

Уча се да бъда по концентрирана и целенасочена. 

Уча се да не заспивам по-късно от 1 часа ,което повярвайте ми е много трудна задача.

Уча се да бъда по-подредена, въпреки че винаги съм имала подредба в хаоса си .

Уча се да не живея в миналото , а сега ...точно в този момент. 

Точно в този момент се уча да правя руло каквото майка ми правеше ,когато бях малка . (или по-скоро се мъча)

Уча се да не ми секва дъха всеки път ,когато ми каже някоя мила дума.

Уча се повече да слушам и по-малко да говоря, както веднъж някой ми бе казал "Господ ни е дал две уши и една уста ;) "

Уча се да си изпълнявам задълженията на време , независимо че те и без това са малко напоследък ...все не ми стига времето .

Уча се да пия по максимум едно кафе на ден.

Трябва да се науча и да не пиша такива безсмислени постове !

Не твърдя ,че знам какво е любовта за хората , но смея да твърдя, че знам какво е за мен.

Любов бе, когато за пръв път ме хвана за ръката ,когато бяхме на гребната база и аз си глътнах граматиката от притеснение .

Любов бе ,когато за пръв път ме целуна  , а аз се дръпнах .

Любов бе ,когато на втората ни среща аз изръсих нещо глупаво а той каза „Ще те убия” и ме стисна леко .

Любов бе, и когато аз се усмихнах на тази заплаха от негова страна .

Любов бе , и когато ме заплаши ,че ще ме подпре до кафе машината пред магазина и ще ме остави там цяла вечер ,за да умра от студ . 

Любов бе, и когато аз се изсмях на това, вместо да се нацупя като малка сърдита госпожица и да потропам с краче, само за да придавам важности .

Любов бе, когато за пръв път ми каза , че не може да спре да мисли за мен . 

Любов бе, и когато аз се почувствах неудобно от тези негови думи и деликатно смених темата .

Любов бе, когато получих първия смс от него и изчаках 10 минути преди да му отговоря за да се правя на тежка …нали….

Любов е ,когато се будим един до друг , а той се кефи на странното ми протягане и звуците ,които издавам когато го правя.

Любов е  и, когато аз не се притеснявам да се протягам по моя си начин пред него .

Любов е, и когато заедно си припомним тези неща с усмивка ,макар че са минали едва 4 месеца от както сме заедно.

Отживелиците са на мода

Пиша любовни писма  за мои приятели , с които те да очароват  и зарадват половинките си за утрешния ден . Не ги обвинявам, че не могат да съчинят няколко реда мили думи , напротив даже се радвам , че именно при мен потърсиха помощ за това. Обичам романтичните изненади, и винаги се хвърлям с желание и ентусиазъм в подобни неща.

Както не веднъж съм казвала ако някога имам син , ще го науча още от малък, че винаги трябва да изненадва с мили жестове, любовни писания или просто с едно цвете дамата на сърцето си , и то не само по празници , в които това се очаква от него, а ей така без повод.

За всички е ясно , че в днешно време вече почти никой не пише писма на хартия, пък още по-малко и любовни . Но има един човек , който винаги, когато изгубя надежда в мъжката част на населението ми показва , че все още има останали такива мъже ..от онзи тип , които според мен трябва да бъдат наградени с някакъв орден и почетна титла . 

Когато някой средностатистически малоумник или фолк дива чуят за подобно нещо като любовно писмо те гледат недоумяващо с празните си очички и присмивайки се биха казали " Каква отживелица " ... ДА АМА НЕ.. и  именно този мой приятел , който все още прави мили жестове и романтични изяви, само за да види една усмивка , но едно лице , в което е влюбен , пише любовни писма ( и не се срамува да поиска съвет) , това уважаеми Дами и Господа ,е истински мъж. 

Скъпи мъже , трябва ли ви повод като осми март, Свети Валентин , Имен ден , Рожден ден и т.н. за да зарадвате момичето , което обичате? Повечето ще отговорят с "не" , но съм сигурна , че едва малка , миниатюрна част от тях, всъщност го правят и без повод , останалите са само на приказки . 

Проблема е, че вие всички имате коне , всички можете да се превърнете в принцове и да ни накарате да се чувстваме като принцеси ,НО ВИ МЪРЗИ ДА ЯЗДИТЕ ТЕЗИ КОНЕ !

Домашно приготвени солени мъфини и размисли за скапания ден над чаша айрян , какво повече може да иска човек в понеделник вечер.
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...

Липсваш.
Два дена , цели два дена са изминали . Ще изминат и още два, преди да те видя. Липсваш .

Нов сезон-нов блог

Във връзка с идването на новия сезон , вероятността за започването на нова работа, новият цвят на косата ми ,и изобщо всички нови, и не чак толкова нови неща в живота ми реших да променя и шаблона на блога си .Усещането е сякаш съм се преместила в съвсем нов апартамент и всичко е новичко и чистичко .
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...

Обичам чувството , когато си поемеш дълбоко дъх и изведнъж усещаш , че всичко ще бъде наред. Когато нямаш надежда и не виждаш на къде отиваш , изведнъж се появява това чувство ,което не можеш да обясниш , но просто го усещаш. Сякаш света спира да се върти за кратко и всичко се избистря . Имам нужда от такъв момент. Имам нужда от много такива моменти .

Anouk - Nobody's Wife

аз (тя)


Махни се. Не идвай.
(ела, остани с мен)
Мълчи. Намрази ме.
(кажи, напиши ме)
Изтрий. Забрави ме.
(твоя съм, помни ме)
Никога повече.
(винаги, еври дей)
До скоро. Заради.
(до скоро, въпреки)

За пръв път съжалявам , че blogger няма функцията "Сподели" (или поне аз не знам за нея )
От : http://zashtokakvokak.blogspot.com/ Великолепно е ! :)

Студът на вън ми разбива сърцето . Сънищата ми , разплакват душата . Събуждам се със сълзи на очи и започвам поредния мрачен ден с чаша горчиво кафе.

Тя е от онези момичета,които винаги се усмихват и обичат смеха.Почти винаги е усмихната , но не винаги тази усмивка е истинска.Ако паднеш, тя ще е там за да ти подаде ръка.Ако имаш нужда от помощ , подкрепа , съвет ... тя е до теб .Тя е тази ,която винаги казва „Съжалявам”, дори и да няма вина. Ако се чувства тъжна, никога няма да ти го покаже. Тя не обича да говори за проблемите си , и предпочита да затаи дъх притихнала в някой ъгъл на стаята си , изливайки цялата си болка върху листа хартия .Може да бъде прочетена като отворена книга, но и крие толкова много.Тя толкова ранима ,колкото е първото пролетно кокиче , но се прави на силна бодлива роза ...като си мисли че е страшна с бодлите си. Тя е просто момиче. Обича да я наричат красива, но никога не го вярва...
Не винаги е права , но признава грешките си.. Полага усилия за всичко , но не винаги получава, това което заслужава.Тя е момичето , което е изплашено от любовта , защото вече е изгубила прекалено много... Тя е просто момиче…

Усмихваш се , но не си наистина щастлив.

Задаваш въпроси , но всъщност не искаш да знаеш истината .

Говориш , но не казваш нищо.

Смееш се , на неща които не намираш за смешни.

Плачеш , но и това не значи вече нищо.

Жив си , но не живееш...

Задушавам се от тъга. Гледам дълго празната стая, после се търкулвам не леглото , където спеше тя . Сгърчвам се в ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като кучето на съседите -не разбира от дума.Още не разбира, че я няма...

Чувствам се сякаш някой е седнал на гърдите ми, и ме е оставил без дъх… Няма нито една дума, която може да опише чувствата ми.

 Не искам това вече, не искам да бъде по този начин.Просто искам да изляза, на улицата и да тичам, тичам, тичам до момента, в който не мога да дишам, до момента в който заболи, или падна на земята.  После да стана и куцайки да се прибера , където баба карайки ми се ще промие раните и ще ми направи нещо вкусно за ядене.  

Искам да се събудя в онзи ден , в който все още бях дете и както винаги за ваканцията ме бяха изпратили в баба .  Искам тази ваканция де не свършва.

Искам пак сутрин да се събуждам точно в момента , в който тя  е приготвила кафето и после двете заедно да седнем на балкона и да си говорим с часове.

Искам пак да ми се скара, че се прибирам по-късно от уговорения час.

Или да ме мъмри да си хвана гадже „за да не ме мислела”

Дори всичките и мъмрения ми липсват.

Искам сега да е тук и да ми се скара , че прекарвам прекалено много време пред компютъра .

Искам баба да е тук , а аз отново да съм дете  всичко да е пак по старому.

Очите, които казват всичко на тези, които могат да слушат.

Тя беше застанала пред огледалото, и гледаше безизразното си лице, на него нямаше и следа от притеснението, и тъгата в нея. Само човек , който наистина я познаваше добре , можеше да погледне в очите й, и да разгадае малка част от това , което се случваше в нея. Тя се страхуваше да бъде сама, изключи светлината и тръгна към леглото си , знаейки че няма никой в него. Чувстваше се странно , сякаш имаше някаква тежест върху нея, която затрудняваше дишането й.

Липсваше й нещо. Не беше миналото…липсваше й настоящето , вече не можеше да го види поглеждайки напред. Липсваше й воля да се движи и да чувства отново. 

Имаше усещането , че има огромна дупка в корема си , която се простираше нагоре чак до врата й, и не й даваше да диша спокойно. Сърцето и биеше учестено , заслуша се в ритмичното и бързо тупкане, и за секунда поне забрави за всичко , за целия свят … Сякаш се беше изпарила . Беше станала на сапунени мехурчета , които се пукаха едно по едно . Пук-пук-пук…пук..

"По този начин", каза си тя.Това е начина, по който започва всичко. Всеки край си има начало…и стана от леглото за да се погледне отново в огледалото.

Днес, зимен ден.

Празен ден.

Студен ден. 

Сложила съм най-мекия си пуловер и с чаша кафе в ръка , увита в одеало гледам филми на Уди Алън. Мисля, че имах нужда от ден като този.Може би ако валеше , чувството на самота щеше да бъде още по-осезаемо. Един самотен ден , не е чак толкова лошо.

Исках да напиша нещо хубаво и позитивно, слушайки „Лебедово езеро” на Чайковски,нищо не ми се получи. Дори не съм много на ясно какво искам да кажа тук и сега.Сравнително неотдавна, имаше хиляди идеи в главата ми, исках да ги уловя, но не знаех дори как да започна.И днес съм празна.

Имам нужда от прегръдка, прегръдка от някой специален. Някой, който ме кара да се чувствам толкова добре, а не просто по-добре.

Closed

Прибрах се в черпуката си . Отново.

Баба ми почина на 26.12.2011 … поредното погребение тази година.Загледах се в белия , блещукащ сняг , който беше навалял по паметниците, блещукането му под слънчевите лъчи ме очарова .  Това прави ли ме извратена ? Видях я деня преди това, когато и отидох на гости за да честитя Коледата . Когато си тръгвах ми каза, че ме обича( за пръв път от както се помня) Колко позната ситуация , същото се случи когато преди 6 години чух тези думи от майка ми , и след седмица изгубих и нея.

По време на церемонията исках да изглеждам добре и преглъщаш сълзите и хълцанията си тихо… Единсвеното , което постигнах бе ,че почти се задуших …  Всички са се паникьосали , защото мълча. Мълча цял ден . Не ми се говори. А те сякаш не разбират… и не спират да ме питат как съм . Кълна се , ако още някой ме пита този въпрос ще ….

Влезнах си в черупката . Извадих я из под леглото , малко прашясала но въпреки това здрава . Мушнах се отново в нея , където е сигурно и топло , и нямам намерение да излизам никога вече от нея… Тя ще ме пази .  Баба я няма.

Широко затворени очи

1:41 градът е заспал , баща ми също , сигурно и съседите ми спят, а мен сън не ме хваща. Затварям си очите , и си повтарям на ум " Светът е по-хубав със затворени очи" , но нещо не мога да си повярвам . Пуша нервно цигара и поскърцването на стола ми , което преди ми действаше успокояващо ми опъва нервите още повече....
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня  с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб  )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
 Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е  за теб . ;)

Пазете се от „Обичам те”

Винаги съм бил от типа хора, които вярват в любовта. В днешно време всеки обича всичко ,обича някого, включва и изключва като бутон любовта си . Лошо е думата любов да се използва за родител, по същия начин по който се използва за гадже, или например чипс. 

Това ,което искам да кажа е, че напоследък забелязвам че хората казват  "Обичам те " на  случаен принцип.  "Обичам те"  е много специално нещо…. Ако можем да кажем в какъв размер на  "Обичам те" обичаме някого, според мен целия смисъл на тази дума  отива на кино… И какво точно значи „Обичам те много” или „Обичам те по-малко” ? Щом обичаш , значи обичаш , любовта не е единица , която може да се измери.

 Приятели, любовници и гаджета изискват време, за да бъдат увековечени в сърцето ти. Трябва да се внимава, когато се използва тази дума . Но не  бъдете и  прекалено внимателни! Понякога изпитваме нужда да го кажем , но почти във всички случаи осъзнаваме , че е рано.

 "Обичам те"  е жестока присъда, защото понякога е доста очевидно, че, въпреки ,че всеки обича да го чува  ,не винаги е  любов.  "Обичам те"  понякога звучи и като "Обичам те" .И ако сте оптимист, като мен може да звучи като "Обичам те ... все още". 

„Когато му дойде времето”- също звучи добре.

Трябва да се сме по-внимателни когато обещаваме любов….

Enjoy the silence

Стоя и гледам с празен поглед вперен в прозореца , а последната ми цигара догаря в пепелника....

Защо по дяволите имам рамка за снимка на рафта над бюрото ми , която е празна.До преди няколко месеца там имаше моя снимка, но вече дори не си спомням причината поради която я махнах ..може би съм я дала на някой?!

Вглеждам се в библиотеката и осъзнавам , че съм прочела всичките книги на нея, някои от тях по два или повече пъти. Наистина ли имам толкова свободно време за да прочета всичко това ?! ( Не споменавам книгите , от  шкафа в хола, и тези в другата спалня )

Поглеждам на дясно и виждам гардероба си, а на него колажа със снимки , който К. ми направи за 18-тия рожден ден .

На вратата има малка коледна лепенка , която стои там сигурно повече от 8-9 години. Това ще е единственото коледно украшение , което ще допусна до стаята си тази година....

На бюрото до лаптопа ми има два огромни купа с тефтерите и дневниците ми. Не мога да повярвам , че е възможно да съм изписала толкова много... Явно наистина имам прекалено много свободна време...

Бледо розовите ми тапети с всичките зайчета , мишлета и лисици ме гледат от всичките три стени , четвъртата е закрита от голяма секция.

Стола ми не спира да скърца при всяко мое най-малко движение (От доста време Л. ми повтаря да го смажа...)

Тишината ме изнервя, но и в същото време ми създава комфорт. От дълго време не е било така , обикновено включвам телевизора на музикален канал за фон.

Чувствам се странно .

Оказа се , че имам още цигари ... Щракането на запалката направо ме стресна , очевидно е доста тихо .

Главата ми е разбъркана , мислите ми са хаотични , емоциите ми също. Ту наляво- ту на дясно. Иска ми се да бях зодия Везни , щях да имам оправдание за постоянното ми колебание в настроенията,  чувствата , емоциите ми.

Тишината ми носи някаква извратена наслада. Ако можех да чуя мислите си наистина те също биха били тихи. За пръв път от толкова много време , постоянните мисли , които ме връхлитат за какви ли не неща , постоянните нови и нови мечти , които добавям в списъка си , въпросите ...дори тананикането на разни песни на ум ги няма ... Тихо е. Спокойно е.

Или просто толкова много ми се спи вече , че мозъка ми отказва .

Хубаво е. 

Ако любовта идваше с инструкции за употреба....

От няколко дни ми се върти една мисъл в главата "Ако любовта идваше с инструкции за употреба" ....
Мисля , мисля и пак не мога да измисля . Ако когато се влюбим ни пада от някъде малка книжка с указания , какво ли би писало в нея ...
1. Никога не признавай чувствата си първи , изчакай другия да го направи.
2.Когато те поканят на кафе , не приемай от първия път, защото така е по-готино, разбираш ли ? - Трябва да се правиш на тежък.
3. Правилото е старо и ясно - След първата среща изчакай три дни преди да се обадиш , за следваща.
4.Ако срещата е минала много добре, ти е разрешен само един смс , след нея.... от сорта на "Благодаря , за приятната вечер" Нито дума повече , или по-малко .
5.Не показвай на човека до теб , че имаш нужда от него , това ще се разтълкува все едно си мекотело без собствен живот ,и той е единственото нещо , около което се върти света ти. Никой не обича лепките.
6.И другата крайност не е за препоръчване ... Не трябва да си прекалено независими , това ще накара човека до теб , да се смята за ненужен , и ще бъде удар върху мъжкото му достойнство.
7.В никакъв случай не изказвай мнение , по каквито и да е важни , общочовешки или политически въпроси.Това са неща , от които само мъжете разбират.
8.Изчакай той да звънне пръв. Обратното на това ,ще му покаже , че го харесваш ... Кой иска да знае , че е харесван?!
9.Премервай всяко свое изречение ,не използвай прекалено сложни думи , защото ако си прекалено умна , това ще го уплаши .
10.И накрая, но не и на последно място . Винаги ,винаги , се съгласявай с него ! Независимо от въпроса, мъжът винаги е прав. Винаги.
Написаното по-горе го синтезирах от един разговор между две момичета, на който станах свидетел случайно.
Сега вече от мен. В любовта няма правила . В срещите също. Ако всеки играе роля или разни игрички ще стане голямо мазало. Най-доброто правило в любовта(според мен) е: БЪДИ СЕБЕ СИ ! Ако някой не може да те оцени , затова че си открит и истински човек , той губи. Сърцето е указанието и пътеводителя в любовта , не някакви си плоски , малоумни правила....

Дано утре се събудя с усмивка ...

Мислиш си,че не ти пука за нещо или някой ,докато една сутрин не се събуждаш след ужасен кошмар...стиснал си юргана си силно , сякаш се държиш за него за упора. Малка капчица пот се стича по челото ти , пулса ти е над нормалния , а дишането учестено  , много учестено....

Отпускаш юргана от здравата си хватка , но нещо в теб е изключително тревожно... не трябва човек , да започва деня си по такъв начин...

Денят е минал ,  и отново идва време за лягане . Уви ужасното чувство от лошия сън , все още не е напуснало съзнанието ти. Дано утре се събудя с усмивка ...

Днес ще пиша по вечната тема , за мъжете и жените , и за това жените какви параноички сме понякога.
Ето например В. Красива , интелигентна , много много параноична . Запознава се с мъж в някакво кафе , разменят си телефоните , след около седмица си уреждат среща и всичко между тях тръгва уж по вода. В. не спираше да анализира и разчеква всяка негова дума , от "здрасти-то" до "довиждането" ... Слушах безкрайното и говорене за него и не спирах да се чудя " защо ти е връзка , в която не си спокоен " Въпроси от рода на :
"Защо още не се е обадил ?"
"Защо не ми отговори на смс?"
"Защо още не е на линия в скайп?"
"Какво ли иска от мен ? Дали са му сериозни намеренията "
"Лъже ли ме ?"...  и т.н.
Въпроси ,въпроси и пак въпроси не спираха да се изливат от нейната уста .
Аз съм човек , който обича да анализира , но в този случай нямах какво да добавя по темата . Очевидно В. имаше отчайваща нужда от един съвземащ шамар ... Сега се обръщам към всички..
МОМИЧЕТА, ако един мъж не може да ви накара да се чувствате спокойни , сигурни и да забравите всичките си страхове просто не е за вас. За какво ви е връзка , в която ще сте през цялото време в напрежение, дали той не ви лъже , дали не е с вас  само заради секса и т.н.
Всеки човек си има страхове . При едни е страх от обвързване , при други страх от изневяра , лъжа, предателство ...Никой не иска да е сам, но нужно ли е само и само за да не си сам , да забравиш за собственото си спокойствие ? Не мисля...
Номера е да обичаш, без това да ти пречи да живееш !
Сега края на историята на В.
Очевидно освен , че жените понякога сме параноични , понякога имаме доста силна интуиция . Оказа се , че всички притеснения и паранои не са били безпричинни . Човека бил изпипан лъжец, и освен че успя да завърти главата на В. за една седмица , е успял да направи същото и с още две невинни душички . Оказа се, че когато не е вдигал телефона си не е бил на бизнес срещи , а на любовни . Та-да ... изненада... поредния комплексиран тъпанар (повече няма да го коментирам)
Извода е . Намираш човек , който те кара да се чувстваш спокойна и уравновесена .Слушайте сърцето си (колкото и клиширано да е това) В повечето случаи сърцето не лъже . Всички казват "няма свястни мъже" Напротив има !

Не обичам да съм център на внимание.
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония  ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам  и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...

Понякога се смея на глупостта на хората друг път пък ме хваща жал .
Не знам кое от двете е правилно ... но напоследък зачестява сблъсъка ми със простотията във всичките и възможни нюанси и разцветки. От неблагодарните приятели , които все ти искат някакъв вид услуга и после пак не са доволни , макар че ти си свършил нещата за които са те помолили на 100 %.  , преминаваме през нацупената касиерка в магазина  , която те гледа така сякаш си и изял таратора с китайски клечки, и финишираме с изключително нахалния психо-съсед , който не спира да те дебне и причаква, само и само за да си изпроси едно незаслужено, и измолено с унижение, и срам кафе.
Омръзна ми да тича след мен, и когато и където и да ида , всеки път като се обърна да го виждам наоколо.
На път към магазина днес  го видях да се появява от ъгъла , сякаш съдбата усети че ми беше прекалено спокоен деня и реши да ми вдигне леко нервите изпращайки ми нахалния , мазен и невъзпитан психопат. Ухили се нагло и вървейки към мен не отлепи поглед дори за секунда. Беше прекалено късно да се направя , че не го виждам....
След около 30 сек. разговор , от сорта на "Къде отивам и за какво отивам там " вече ми идваше да му извия малкото недъгаво вратле като на пиле.
Дишай дълбоко -повтарях си ...
Напоследък чувам доста често репликата " Хората обичат да се унижават " ...Е ТОЗИ Е ВОЖДА ИМ ....
Като всяка жена бих се поласкала от внимание и интерес от страна на другия пол , но както винаги съм казвала всичко трябва да е премерено . Всяка една емоция , която се опиташ да натрапиш на човека отсреща , го кара да се отврати от теб ... А на мен ми се натрапва вече повече от месец.
И после иди питай , защо някои жени са станали кучки . Ми как няма да са . Ако всеки ден получаваш подобно отношение от всеки мъж , който срещнеш по улицата , или ти е съсед , или ти е колега ,и ти ще станеш кучка . И аз съм кучка , но само когато ме провокират да бъда такава. А този индивид , не само че вади кучката от мен , по-лошо той вади на яве желанието ми да завра малката му глупава главичка в едно друго място.
И не , не съм коравосърдечна кучка , може би ако знаех , че емоциите показани ми от негова страна са истински щях да бъда доста по-мила с него ... Но факта , че всичко е само за да си задоволи болното мъжко его , ме кара да побеснея, и да искам да се кача два етажа нагоре , да разбия нечия врата, и после нечие парно с нечия глава ...
Но съм възпитана , не обичам агресията, а и аз самата нямам физическата сила да го направя . Може би ще наема някой...

Спомни си...

Спомни си как си давал...
Не , по-скоро забрави.. за пламъка угаснал .
А няма ли и той да изгори.

Спомни си някой хубав филм
и музика добра и стара.
Картина с триизмерен стил,
и не чакай повече награда .

Спомни си спомените чужди,
изживени с твоята сълза.
Спомни си дори мечти изстинали,
несбъднати в твоята съдба.

Спомни си мигове ненужни.
Спомни си как крещял си ти на глас.
И греховете незаслужени,
и билките родени в страст и гняв.

Спомни си битки неспечелени , но
не искай най-последната война.
Поискай малките неща спечелени ,
и спокойствие във вечната игра...

Всички малки момиченца като малки сме вярвали в приказки , и сме фантазирали за принц, който ще ни отведе в своя замък яздейки своя бял кон.Мечтали сме за русалки , еднорози, феи и джуджета. Лежали сме в леглото със затворени очи и сме били убедени , че всичко това е истина. Дядо Коледа и Феята на зъбките бяха толкова близо , че можехме почти да ги усетим.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден  отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.

Вярвам в розовото. Вярвам , че смехът е най-добрия начин да гориш калории . Вярвам в целувките , многото целувки . Вярвам , че трябва да останеш силен ,тогава когато изглежда ,че всичко върви на зле. Вярвам ,че щастливите момичета са най-красиви. Вярвам ,че винаги ще има утре , и вярвам в чудеса.
Одри Хепбърн

След снощното ми осъзнаване се събудих с главоболие и изтръпнала ръка и болки във врата ...
Лудата ми съседка , която по незнайни причини всяка божа сутрин тропа по тръбите на парното ,и от близо два месеца всяка сутрин се будя с подскок от думкането, отново не пропусна да си изпълни репертоара .... бях на крачка да се кача до тях, и да дрънна главата в парното .
Вместо това станах от леглото с най-киселата физиономия , която имам ... избухнала коса , сякаш съм била на война цяла вечер и настроение под най-лошото , което човек може да има рано сутрин . Както винаги си сипах задължителната чаша с горчиво кафе . Не обичам да пия кафето със захар , именно в горчивината му аз намирам сладост . Но за пръв път от както пия кафе си сложих захар ... явно тази сутрин всичко е наобратно. Или може би всичко започна  да си идва на мястото .
Странно е когато човек получи прозрение . Сякаш тавана ти пада на главата и слънцето нахлува в стаята . В моя случай след прозрението повърнах ... Човека който обичах преди две години, този заради когато бях готова на всичко ,всъщност никога не ме е обичал ....
Питате се как разбрах ... ами прочетох си хронологията на съобщенията , онова съобщение с което той сложи край . И БОЖЕ  , това е "най-милото" зарязване , което някой може да получи , а края му е просто убийствен "Well se'ya" Уникален завършек на изключително плоско , плиткоумно съобщение без никакъв адекватен смисъл . И знаете ли олекна ми. Олекна ми , защото най-накрая осъзнах, че не аз съм била виновна за изхода на връзката ни. Ама разбира се , аз го обичах до болка , болеше от липсата му ,и не само емоционална болка , имаше дупка в гърдите ми , когато не беше до мен.. физическа болка . Колко нощи съм плакала докато заспя , само защото ми липсваше... А ТОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ .
Ел каза , "Но НЕ можеш да отречеш , че те харесваше"  ГЛУПОСТИ!!!! Когато харесваш един човек , ти не му казваш "Обичам те повече от всичко" , или " Сърцето ми е твое , ти си моя живот"  само за да си начешеш болното мъжко его и да виждат две влюбени очи гледащи само теб...Когато харесваш един човек , не прелиташ хиляди километри само за едната авантюра ... а той точно това е направил...
А аз глупачката заслепена от любовта си към него , го оправдавах за всичко и за начина, по който сложи край . Заслепена от лъжите , заслепена от любовта .
Олекна ми , защото най-накрая спрях да обвинявам себе си за загубата му. Цели две години , аз мислех и премислях къде съм сгрешила обвинявах за всичко себе си , не можех да продължа напред , а повярвайте ми опитвах се,ИСКАХ .... Но не можах... Е ВЕЧЕ МОГА . С ПОГЛЕД ГЛЕДАЩ САМО НАПРЕД, МОГА ДА ПРОДЪЛЖА БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА СЕ ВЪРНА НАЗАД, БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА ПОГЛЕДНА НАЗАД С НОСТАЛГИЯ...
Другата страна на нещата : Сега се обвинявам , защо ми бяха нужни цели две години да разбера, че всъщност всичко е било игра. Сърцето ми е било играчка в ръцете му...Обвинявам се , че го мислех за единствения човек , който някога ме е обичал , и съм грешала ... както винаги ....
Вярно е , че цялата тази история доказа на мен на каква любов съм способна, но знаете ли ... МАЙНАТА и на любовта ... Майната му и на него.
През живота си никога не съм мразела никой . Първо ,защото никой не е заслужавал да го мразя , и второ защото просто не мога . Ел ми каза "Мрази го , в правото си " Но не мога . И не защото някога съм го обичала , а защото просто съм такъв човек .... Глупачка ....
И осъзнавайки , че всъщност никой не ме е обичал .... сега ми е някак си по-добре...Дори не знам защо това ме кара да се чувствам по-добре. Олекна ми. НАЙ-НАКРАЯ СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ МИ ОЛЕКНА....!

Ух , спокойна съм .
Малката кризичка на личността ми приключи , но отново съм на прага на момент в който нуждата да започна отначало се засилва....
И за пореден път започна разчистването на всякакви френд листи , скайп абонати , телефонни указатели и т.н.
Имах нужда от промяна , и я получих . Сега вече не съм сигурна , дали наистина съм я искала . И промяната ми е вътрешна. Чувствам се силна , и същевременно толкова слаба.
Напоследък мисля доста за любов... И мислих  , мислих  и накрая пак нищо не измислих.
Аз имам ли нужда от любов? Имам ли нужда да виждам две влюбени очи , които гледат към мен?Имам ли нужда от подкрепа  , защита , любов ...
Силен човек съм , доказала съм го и на себе , и на света ... Поне така си мисля .
И се чудя ... имам ли нужда от любов. Та любовта те прави толкова слаб...
Вече толкова съм свикнала да бъда сама , и да съм силна , просто защото нямах друг избор, че мисълта да се покажа слаба пред някой направо ме вцепенява...
Дори мисълта да се покажа слаба пред приятелите ме вцепенява.
Човек трябва да внимава какво си пожелава. Пожелах си да изпитам някаква емоция , каквато и да е , бях се уплашила че сърцето ми е станало прекалено безчувствено ... но сгреших.
Чувствам , че пърхам ,вътрешно , и не... не съм влюбена .. но има чувство в мен , усещане , че някак си нещата започнаха да се нареждат , че предстои нещо хубаво... И не знам от какво е породено това чувство .
Животът ми толкова ме е извратил , че когато се чувствам добре, в еуфория , щастлива даже ... започвам да се паникьосвам , още повече , че не знам щастието ми на какво се дължи ... И дори ме е страх да разбера....

Любов толкова съм различна от преди …

Любов ,мога ли да бъда обичана?

Любов, наистина ли може да съм обичана ?

Любов ,ако някога ме откриеш , ще ме изпиташ ли дали съм достойна ?

Любов, моя някаква , такава мечтана…

Би ли спряла точно тук до мен ?

Любов ,аз съм толкова различна от преди…

Любов ,къде ли чакаш ?

В тъмни задимени стаи , чувам как ми припяваш…

Любов ако някога ме откриеш , моля те да ме изпиташ , аз съм толкова различна от преди…

Така или иначе някой ден ще бъдеш моя , любов…

Любов,  този път не ще ме объркаш..

Готова съм, любов, да ме отведеш с теб ..

Моя любов знам ,че ще ми разкриеш думите, които никога не ми каза …

Днес ще пиша за глупости, но някак  чувството ми за справедливост и нормални човешки отношения не може да замълчи.

Онзи ден отивам да си плащам сметката за телефон като всеки нормален човек, заставам си съвсем културно на опашката и си чакам реда. Когато две дами на привидно средна възраст облечени доста стилно се направиха на хитри, и се прередиха, заставайки пред мен. Аз съвсем културно им казах , че всички чакаме на опашка, и че това не е края и . А те като две свраки , ме нападнаха как може да съм толкова некултурна и невъзпитана...

Така .. 

1. Аз им говорех на "Вие" , а  двете госпожи без да се замислят употребяваха обръщение към мен " Ти " . 

2.Едната ме посочи с пръст! (Извинявайте вие къде сте расли ?! Мен мама и тати от малка ме учиха , че не е възпитано да се сочи с пръст! )

Стоях и гледах вцепенена с отворена уста , как двете "госпожи" наливаха , колко невъзпитана съм била ,че цялото младо поколение било такова ... И чашата на търпението ми кипна  , не съм от типа хора , които се редят на опашки само за да имат с кой да се скарат или да си поговорят , имам си личен живот все пак . Но тези две невъзпитани , изключително груби "дами" ме изкараха извън релси . Имах чувството , че ще започна да бълвам огън и жупел. 

Но разбира се , нали съм човек , който държи на добрия тон ,не казах нищо а само стоях и ги слушах как вече застанали на края на опашката продължаваха да обсъждат "младото поколение"...

И сега ме е яд. Винаги се случва така . След някаква подобна случка , сядам в къщи и се ядосвам на себе си , защо съм си замълчала . 

Първо аз не пререждам хората по опашки ,не защото обичам да вися като сопол (с извинение) , а защото е невъзпитано и лошо. 

Второ тия двете "лейдита" съм сигурна , че имат дъщери и даже може би и внучки , и съм сигурна ,че и те са такива простачки като тях .

Трето ,именно те , като представители на както те се изразиха " тяхното поколение" трябваше да покажат малко уважение и възпитание, за да дават пример  . Но нееееее!

После за какво младо поколение , ще говорим . Та именно ето такива като тях , които не са си възпитавали децата , именно техните деца са от този тип "младо поколение ", което те така настървено обсъждаха и дори обиждаха . Именно техните деца , гледайки от ранна крехка възраст как невъзпитано и грубо се държат родителите им , ще се превърнат в поредната доза простаци на обществото. За какво възпитание говорим изобщо?! 

Усещам, че навлизам в някакъв кофти период...
Дали е от есента ? Не знам .
Знам само , че не ми е добре.
От няколко месеца насам водя доста спокоен живот. Да не кажа свръх спокоен. Няма драма, няма притеснения ,няма нищо.
Замених нощните клубове с четене на любимите ми книги , със здрав сън и домашни задължения. Не че преди домашните задължения не ми влизаха в графика, или не отделях поне по час на ден за четене ... но сега всичко е някак по-спокойно, монотонно...
Не съм нещастна , не съм и щастлива...когато ме попитат как съм най-добрия отговор който ми идва на ум е "Никак"... И не , че ми липсва постоянното излизане , и обикаляне по барове , постоянното бързане за някъде и постоянните притеснения за работата ми.
Връщам се една година назад . Спомням си за бившата ми работа . Работа , която сега ми липсва адски много. И не , не е заради заплатата която взимах , парите никога не са ми били приоритет ... Липсва ми чувството , което изпитвах когато всяка сутрин събуждайки се си мислих как не ми се ходи на работа, но в момента  в който влезнех в офиса , денят ми ставаше някак по смислен . Липсват ми колегите , всичките до един ...
Тази работа ми помогна да преодолея един от най-тежките моменти в живота си. Преди нея бях едно мекотело , без желание за живот , без желание да стана от леглото изобщо ..
Запознавайки се с всичките ми бивши вече колеги, си казах " Не съм дошла тук , за да завързвам приятелства, тук съм за да работя" И стана точно обратното ... Завързах приятелства , обикнах ги всички до един , неусетно те се превърнаха в мое ежедневие. Споделях с тях и сълзи и усмивки.Споделих с тях повече от година , от своя живот... Запознах се със страхотни хора, създадох страхотни приятелства ... Постоянното излизане и недоспиване , никак не ми пречеше , защото си казвах " Аз живея , млада съм сега ми е времето" Толкова наивно мислеща , че всичко ми е наред , а не беше . Цялото постоянно купонясване беше с цел да забравя колко самотна бях...
И сега обръщайки се назад към това време осъзнавам как работата ми там ме промени изцяло...
Може би е за добро, станах по-силна , уверена в себе си , защото до преди това увереността ми никаква я нямаше. И сега си отива от време на време ....
Но ето на прага съм на още един кофти период ... не знам от какво е провокиран .
Не ми е самотно , нито ми е пълно.
Не съм нещастна , нито пък съм щастлива.
Иска ми се да започна да изпитва нещо... ужасена съм от страх , че сърцето ми е замръзнало ...Изстинало завинаги.
Въпреки това в мен я има надеждата , че всичко това е просто моментно състояние. Ето например снощи гледайки някакъв драматичен филм усетих как една сълза се търколи по бузата ми... Значи може би не съм толкова безчувствена за колкото се смятам....

Щастлив край ?
Не благодаря! Края никога не е щастлив...той е най-тъжното нещо.
Предпочитам щастливо начало и красива среда ... И ако може никакъв край ...

Преди много години ,там на края на света имало една малко бяло цвете .То живеело сам само, сгушено сред гъстите храсти на вълшебната гора. Било съвсем самичко и беззащитно.  Постоянно нападано от злите бурени. Един ден то решило , че трябва да има с какво да се отбранява , и му поникнали бодли .

-Аз имам вече бодли, мога да се защитавам от бурените –казало си то самоуверено. 

Но то съвсем не било в безопасност. Ден след ден бурените и плевелите го нападали … когато един ден , цветето останало почти без листенца.. Само бодлите му били непокътнати.  Но то имало толкова желание и сила за живот , както никое друго цвете на света , и така цветчетата му пораснали отново. Но били черни.  Бурените някак се уплашили от черното цвете , и престанали да го нападат , и  то заживяло отново само и необезпокоявано от никой.

Докато един ден до него не паднало едно малко семенце.Семенцето пораснало и се превърнало в малко дърво. Цветенцето се грижело за него всеки ден. Със страшния си вид то отблъсквало всички бурени и плевели , които искали да навредят на дръвчето. Когато дръвчето пораснало достатъчно , че с цветето да бъдат равностойни , те започнали да се грижат един за друг взаимно. Цветето със своите черни листа плашело бурените , а дръвчето със своето силно тяло пазело цветето от вятър, а с малките си клончета му давало подслон и го пазело от дъжда. Един ден дръвчето признало на цветето , че е влюбено в него.

-Но аз съм грозно черно цвете –отговорило то. –Защо ме обичаш ?

-Защото си черно, и си единствено по рода си  . Това те прави моето уникално цвете . Цветето , за което бих умрял.-отговорило дръвчето

И тя заживели щастливо. Но както винаги става , щастието им било за кратко.

Разнежено от любовта си към дървото, цветето отново станало бяло, нежно и беззащитно. Бодлите му вече не били остри , а приличали повече на листенца. Минало време и дървото ставало все по-голямо и по-високо. Когато вече едвам можели да се видят и чуят , те си казали сбогом .Дървото продължавало да расте все по-нависоко към небесата , а цветенцето сякаш ставало все по-малко.

Те не можели да се видят , нито да се чуят , но знаели че, са все още един до друг, само това им давало утеха . Дървото никога не спирало да пази своето цвете от дъжд , вятър и студ. Настъпила есента и то , малко по малко започнало да губи своите листенца , те падали безжизнени и пожълтели до малкото цветенце , сякаш опитвайки се да го обградят .

Но цветенцето било неуко и си помислило , че дървото вече не го обича, че листата му изпадали , защото му омръзнало да прави подслон на цветето...  Разгневено и наранено то пак станало черно , бодлите му отново пораснали , даже били по-остри от преди. Цветето останало само. Толкова само . Жилите му се пропили от гняв и нещастие , всичките му листенца изсъхнали и се превърнали в големи бодли . Заслепено от самотата си ставало все по-бодливо и черно , когато един ден вече нямало и помен от красотата му. Превърнало се във зъл бурен. Увило се около дървото и го задушило със своите бодли. Така те застинали във вечна прегръдка , там измежду храстите на вълшебната гора….

И както капчицата вода спускайки се по своя път оставя следа от себе си , така и аз вървейки по своя оставям частици от мен....
Оставих парчета от себе си . Усмивки , сълзи , приятелства, любов...
И както някой е казал "Една капчица вода намери своя път към морето ! Може би това приключение щеше да стигне до океана" ... може би  и аз намерих своя път към морето ?! Може би , ще стигна и до океана .... 

Знам само ,че ще стигна някъде . Имам толкова мечти за постигане , толкова неща за казване , толкова любов за даване ... толкова усмивки за подаряване .... :)