Отживелиците са на мода

Пиша любовни писма  за мои приятели , с които те да очароват  и зарадват половинките си за утрешния ден . Не ги обвинявам, че не могат да съчинят няколко реда мили думи , напротив даже се радвам , че именно при мен потърсиха помощ за това. Обичам романтичните изненади, и винаги се хвърлям с желание и ентусиазъм в подобни неща.

Както не веднъж съм казвала ако някога имам син , ще го науча още от малък, че винаги трябва да изненадва с мили жестове, любовни писания или просто с едно цвете дамата на сърцето си , и то не само по празници , в които това се очаква от него, а ей така без повод.

За всички е ясно , че в днешно време вече почти никой не пише писма на хартия, пък още по-малко и любовни . Но има един човек , който винаги, когато изгубя надежда в мъжката част на населението ми показва , че все още има останали такива мъже ..от онзи тип , които според мен трябва да бъдат наградени с някакъв орден и почетна титла . 

Когато някой средностатистически малоумник или фолк дива чуят за подобно нещо като любовно писмо те гледат недоумяващо с празните си очички и присмивайки се биха казали " Каква отживелица " ... ДА АМА НЕ.. и  именно този мой приятел , който все още прави мили жестове и романтични изяви, само за да види една усмивка , но едно лице , в което е влюбен , пише любовни писма ( и не се срамува да поиска съвет) , това уважаеми Дами и Господа ,е истински мъж. 

Скъпи мъже , трябва ли ви повод като осми март, Свети Валентин , Имен ден , Рожден ден и т.н. за да зарадвате момичето , което обичате? Повечето ще отговорят с "не" , но съм сигурна , че едва малка , миниатюрна част от тях, всъщност го правят и без повод , останалите са само на приказки . 

Проблема е, че вие всички имате коне , всички можете да се превърнете в принцове и да ни накарате да се чувстваме като принцеси ,НО ВИ МЪРЗИ ДА ЯЗДИТЕ ТЕЗИ КОНЕ !

Домашно приготвени солени мъфини и размисли за скапания ден над чаша айрян , какво повече може да иска човек в понеделник вечер.
Цял следобед ми се върти в главата въпроса "Да бъдеш , или да не бъдеш" ...противно на очакванията ,аз избирам да не бъда . Ако мога да оценя възможността за реализация на младите хора в България бих и дала минус безкрайност.
Има още въпроси в главата ми ... Аз не съм достатъчно умна ли , достатъчно добра, достатъчно кадърна , достатъчно възпитана , достатъчно амбициозна ....
Ясно е, че не съм от хората ,които амбицията ги тресе до толкова , че да не могат да заспят вечер. Нито съм от най-смелите , които се хвърлят във всяко ново начинание с главата надолу , без дори да са обмислили за секунда нещата . Но в никакъв случай не ми липсват нито амбиция, нито смелост.
Извода е следния няма поприще за развитие на младите и талантливи хора в България .Сега веднага ще се намери някой , който да каже "тая пък откри топлата вода" . Избрах да остана тук (в България) , защото съвсем искрено и наивно вярвах , че ако си кадърен, амбициозен, талантлив и добре изглеждащ млад човек в България със сигурност ще можеш да се развиеш и да пораснеш в йерархията независимо от това кои са майка ти и баща ти, и колко връзки имаш. Резултата е : вече почти година стоя без работа , защото за една работа съм прекалено умна , за друга пък прекалено тъпа , някои искат стаж в каквато и да е сфера , други ме гледат сякаш съм им изяла таратора с китайски клечки като спомена скромния си опит до сега, и ме питат " А ти имаш ли си сериозен приятел , защото не искам след 2 месеца да ми кажеш , че си бременна " И аз се чудя на коя планета да отлетя , само и само за да бъда по-далеч от тук . Работи ми се , дори финансовата нужда не ми е толкова голяма , колкото нуждата да си запълвам ежедневието с нещо полезно , пък ако се изкарват и пари от него още по-добре .
За вас не знам , за децата на България не знам ... но знам, че момента , в който имам възможност заминавам колкото се може по-далеч от тук , ще слушам за Бойко Борисов само когато аз избера да гледам БГ канал и ще се връщам тук за почивка . Куфара ми чака в стартова позиция ...

Липсваш.
Два дена , цели два дена са изминали . Ще изминат и още два, преди да те видя. Липсваш .

Нов сезон-нов блог

Във връзка с идването на новия сезон , вероятността за започването на нова работа, новият цвят на косата ми ,и изобщо всички нови, и не чак толкова нови неща в живота ми реших да променя и шаблона на блога си .Усещането е сякаш съм се преместила в съвсем нов апартамент и всичко е новичко и чистичко .
Творческото ми затъмнение започва да се избистря и отново ми се пише . Още повече , че сивото ми еднообразно ежедневие започна да се изпълва с все по-интересни неща .
Пиша нещо специално , проекта ми за сега включва само идеи нахвърляни на бял лист, и тефтер подарен от специален човек .
Общо взето започвам да се събуждам от зимния си сън . Очаква ме страхотна пролет!
Виното от снощи все още говори в мен ,изпих една кафеварка кафе с половин литър мляко , чаша фреш от портокал , няколко цигари и страхотна закуска . Вече имам енергия за следобедната ми разходка с кучето ...

Обичам чувството , когато си поемеш дълбоко дъх и изведнъж усещаш , че всичко ще бъде наред. Когато нямаш надежда и не виждаш на къде отиваш , изведнъж се появява това чувство ,което не можеш да обясниш , но просто го усещаш. Сякаш света спира да се върти за кратко и всичко се избистря . Имам нужда от такъв момент. Имам нужда от много такива моменти .

Anouk - Nobody's Wife

аз (тя)


Махни се. Не идвай.
(ела, остани с мен)
Мълчи. Намрази ме.
(кажи, напиши ме)
Изтрий. Забрави ме.
(твоя съм, помни ме)
Никога повече.
(винаги, еври дей)
До скоро. Заради.
(до скоро, въпреки)

За пръв път съжалявам , че blogger няма функцията "Сподели" (или поне аз не знам за нея )
От : http://zashtokakvokak.blogspot.com/ Великолепно е ! :)

Студът на вън ми разбива сърцето . Сънищата ми , разплакват душата . Събуждам се със сълзи на очи и започвам поредния мрачен ден с чаша горчиво кафе.

Тя е от онези момичета,които винаги се усмихват и обичат смеха.Почти винаги е усмихната , но не винаги тази усмивка е истинска.Ако паднеш, тя ще е там за да ти подаде ръка.Ако имаш нужда от помощ , подкрепа , съвет ... тя е до теб .Тя е тази ,която винаги казва „Съжалявам”, дори и да няма вина. Ако се чувства тъжна, никога няма да ти го покаже. Тя не обича да говори за проблемите си , и предпочита да затаи дъх притихнала в някой ъгъл на стаята си , изливайки цялата си болка върху листа хартия .Може да бъде прочетена като отворена книга, но и крие толкова много.Тя толкова ранима ,колкото е първото пролетно кокиче , но се прави на силна бодлива роза ...като си мисли че е страшна с бодлите си. Тя е просто момиче. Обича да я наричат красива, но никога не го вярва...
Не винаги е права , но признава грешките си.. Полага усилия за всичко , но не винаги получава, това което заслужава.Тя е момичето , което е изплашено от любовта , защото вече е изгубила прекалено много... Тя е просто момиче…

Усмихваш се , но не си наистина щастлив.

Задаваш въпроси , но всъщност не искаш да знаеш истината .

Говориш , но не казваш нищо.

Смееш се , на неща които не намираш за смешни.

Плачеш , но и това не значи вече нищо.

Жив си , но не живееш...

Задушавам се от тъга. Гледам дълго празната стая, после се търкулвам не леглото , където спеше тя . Сгърчвам се в ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като кучето на съседите -не разбира от дума.Още не разбира, че я няма...

Чувствам се сякаш някой е седнал на гърдите ми, и ме е оставил без дъх… Няма нито една дума, която може да опише чувствата ми.

 Не искам това вече, не искам да бъде по този начин.Просто искам да изляза, на улицата и да тичам, тичам, тичам до момента, в който не мога да дишам, до момента в който заболи, или падна на земята.  После да стана и куцайки да се прибера , където баба карайки ми се ще промие раните и ще ми направи нещо вкусно за ядене.  

Искам да се събудя в онзи ден , в който все още бях дете и както винаги за ваканцията ме бяха изпратили в баба .  Искам тази ваканция де не свършва.

Искам пак сутрин да се събуждам точно в момента , в който тя  е приготвила кафето и после двете заедно да седнем на балкона и да си говорим с часове.

Искам пак да ми се скара, че се прибирам по-късно от уговорения час.

Или да ме мъмри да си хвана гадже „за да не ме мислела”

Дори всичките и мъмрения ми липсват.

Искам сега да е тук и да ми се скара , че прекарвам прекалено много време пред компютъра .

Искам баба да е тук , а аз отново да съм дете  всичко да е пак по старому.

Очите, които казват всичко на тези, които могат да слушат.

Тя беше застанала пред огледалото, и гледаше безизразното си лице, на него нямаше и следа от притеснението, и тъгата в нея. Само човек , който наистина я познаваше добре , можеше да погледне в очите й, и да разгадае малка част от това , което се случваше в нея. Тя се страхуваше да бъде сама, изключи светлината и тръгна към леглото си , знаейки че няма никой в него. Чувстваше се странно , сякаш имаше някаква тежест върху нея, която затрудняваше дишането й.

Липсваше й нещо. Не беше миналото…липсваше й настоящето , вече не можеше да го види поглеждайки напред. Липсваше й воля да се движи и да чувства отново. 

Имаше усещането , че има огромна дупка в корема си , която се простираше нагоре чак до врата й, и не й даваше да диша спокойно. Сърцето и биеше учестено , заслуша се в ритмичното и бързо тупкане, и за секунда поне забрави за всичко , за целия свят … Сякаш се беше изпарила . Беше станала на сапунени мехурчета , които се пукаха едно по едно . Пук-пук-пук…пук..

"По този начин", каза си тя.Това е начина, по който започва всичко. Всеки край си има начало…и стана от леглото за да се погледне отново в огледалото.

Днес, зимен ден.

Празен ден.

Студен ден. 

Сложила съм най-мекия си пуловер и с чаша кафе в ръка , увита в одеало гледам филми на Уди Алън. Мисля, че имах нужда от ден като този.Може би ако валеше , чувството на самота щеше да бъде още по-осезаемо. Един самотен ден , не е чак толкова лошо.

Исках да напиша нещо хубаво и позитивно, слушайки „Лебедово езеро” на Чайковски,нищо не ми се получи. Дори не съм много на ясно какво искам да кажа тук и сега.Сравнително неотдавна, имаше хиляди идеи в главата ми, исках да ги уловя, но не знаех дори как да започна.И днес съм празна.

Имам нужда от прегръдка, прегръдка от някой специален. Някой, който ме кара да се чувствам толкова добре, а не просто по-добре.

Closed

Прибрах се в черпуката си . Отново.

Баба ми почина на 26.12.2011 … поредното погребение тази година.Загледах се в белия , блещукащ сняг , който беше навалял по паметниците, блещукането му под слънчевите лъчи ме очарова .  Това прави ли ме извратена ? Видях я деня преди това, когато и отидох на гости за да честитя Коледата . Когато си тръгвах ми каза, че ме обича( за пръв път от както се помня) Колко позната ситуация , същото се случи когато преди 6 години чух тези думи от майка ми , и след седмица изгубих и нея.

По време на церемонията исках да изглеждам добре и преглъщаш сълзите и хълцанията си тихо… Единсвеното , което постигнах бе ,че почти се задуших …  Всички са се паникьосали , защото мълча. Мълча цял ден . Не ми се говори. А те сякаш не разбират… и не спират да ме питат как съм . Кълна се , ако още някой ме пита този въпрос ще ….

Влезнах си в черупката . Извадих я из под леглото , малко прашясала но въпреки това здрава . Мушнах се отново в нея , където е сигурно и топло , и нямам намерение да излизам никога вече от нея… Тя ще ме пази .  Баба я няма.

Широко затворени очи

1:41 градът е заспал , баща ми също , сигурно и съседите ми спят, а мен сън не ме хваща. Затварям си очите , и си повтарям на ум " Светът е по-хубав със затворени очи" , но нещо не мога да си повярвам . Пуша нервно цигара и поскърцването на стола ми , което преди ми действаше успокояващо ми опъва нервите още повече....
Мисля си за хората като цяло. Не ги харесвам , или поне по-голямата част от тях , или май визирам само един човек ... и аз вече не знам . През всичките ми 21 години никога не ми се е случвало да мразя. Мисля , че и никога няма да ми се случи.
Искам да крещя , да скубя , да драскам .. вместо това си мълча.Винаги си мълча. Винаги премълчавам всичко , всяка една емоция, всяко едно чувство. Не обичам да говоря за това как се чувствам , а и рядко мога да го обясня  с думи. Разгневена съм . В главата ми минават мисли близки до псувни . Положението е сериозно. Ще крещя .Ще скубя. Скоро.
Чашата с търпението ми е наполовина празна . Гледам кисело . Почесвам се по главата , и продължавам да пуша нервно , вече втора цигара. Всяка следваща ми е последната за тази вечер. Кога ли ще заспя? Ще изпуша още една цигара и вече наистина си лягам . Няма да ми се получи .... все едно , така или иначе няма да заспя скоро. Мразя я . Мразя онази последна цигара в кутията , която ми напомня , че трябва да спра да пуша.
Хората са гадни....
Коня дали яде боб? Не знам ... Скоро ще разберем .
( и да , това е писано за теб  )
Слънцето изгрява от изток ... не искам аз да съм тази , която ще ти го покаже. Но щом се налага с удоволствие ще го направя.
СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ ИЗТОК, НЕ ОТ ЗАДНИКА ТИ!!! И Земята се върти около Слънцето, не около задника ти , сещаш ли се?
 Чудиш се дали написаното не е за теб... Прочети пак. За теб е . В гората ми е пълно с пръчки,едната от тях е  за теб . ;)

Пазете се от „Обичам те”

Винаги съм бил от типа хора, които вярват в любовта. В днешно време всеки обича всичко ,обича някого, включва и изключва като бутон любовта си . Лошо е думата любов да се използва за родител, по същия начин по който се използва за гадже, или например чипс. 

Това ,което искам да кажа е, че напоследък забелязвам че хората казват  "Обичам те " на  случаен принцип.  "Обичам те"  е много специално нещо…. Ако можем да кажем в какъв размер на  "Обичам те" обичаме някого, според мен целия смисъл на тази дума  отива на кино… И какво точно значи „Обичам те много” или „Обичам те по-малко” ? Щом обичаш , значи обичаш , любовта не е единица , която може да се измери.

 Приятели, любовници и гаджета изискват време, за да бъдат увековечени в сърцето ти. Трябва да се внимава, когато се използва тази дума . Но не  бъдете и  прекалено внимателни! Понякога изпитваме нужда да го кажем , но почти във всички случаи осъзнаваме , че е рано.

 "Обичам те"  е жестока присъда, защото понякога е доста очевидно, че, въпреки ,че всеки обича да го чува  ,не винаги е  любов.  "Обичам те"  понякога звучи и като "Обичам те" .И ако сте оптимист, като мен може да звучи като "Обичам те ... все още". 

„Когато му дойде времето”- също звучи добре.

Трябва да се сме по-внимателни когато обещаваме любов….

Enjoy the silence

Стоя и гледам с празен поглед вперен в прозореца , а последната ми цигара догаря в пепелника....

Защо по дяволите имам рамка за снимка на рафта над бюрото ми , която е празна.До преди няколко месеца там имаше моя снимка, но вече дори не си спомням причината поради която я махнах ..може би съм я дала на някой?!

Вглеждам се в библиотеката и осъзнавам , че съм прочела всичките книги на нея, някои от тях по два или повече пъти. Наистина ли имам толкова свободно време за да прочета всичко това ?! ( Не споменавам книгите , от  шкафа в хола, и тези в другата спалня )

Поглеждам на дясно и виждам гардероба си, а на него колажа със снимки , който К. ми направи за 18-тия рожден ден .

На вратата има малка коледна лепенка , която стои там сигурно повече от 8-9 години. Това ще е единственото коледно украшение , което ще допусна до стаята си тази година....

На бюрото до лаптопа ми има два огромни купа с тефтерите и дневниците ми. Не мога да повярвам , че е възможно да съм изписала толкова много... Явно наистина имам прекалено много свободна време...

Бледо розовите ми тапети с всичките зайчета , мишлета и лисици ме гледат от всичките три стени , четвъртата е закрита от голяма секция.

Стола ми не спира да скърца при всяко мое най-малко движение (От доста време Л. ми повтаря да го смажа...)

Тишината ме изнервя, но и в същото време ми създава комфорт. От дълго време не е било така , обикновено включвам телевизора на музикален канал за фон.

Чувствам се странно .

Оказа се , че имам още цигари ... Щракането на запалката направо ме стресна , очевидно е доста тихо .

Главата ми е разбъркана , мислите ми са хаотични , емоциите ми също. Ту наляво- ту на дясно. Иска ми се да бях зодия Везни , щях да имам оправдание за постоянното ми колебание в настроенията,  чувствата , емоциите ми.

Тишината ми носи някаква извратена наслада. Ако можех да чуя мислите си наистина те също биха били тихи. За пръв път от толкова много време , постоянните мисли , които ме връхлитат за какви ли не неща , постоянните нови и нови мечти , които добавям в списъка си , въпросите ...дори тананикането на разни песни на ум ги няма ... Тихо е. Спокойно е.

Или просто толкова много ми се спи вече , че мозъка ми отказва .

Хубаво е. 

Ако любовта идваше с инструкции за употреба....

От няколко дни ми се върти една мисъл в главата "Ако любовта идваше с инструкции за употреба" ....
Мисля , мисля и пак не мога да измисля . Ако когато се влюбим ни пада от някъде малка книжка с указания , какво ли би писало в нея ...
1. Никога не признавай чувствата си първи , изчакай другия да го направи.
2.Когато те поканят на кафе , не приемай от първия път, защото така е по-готино, разбираш ли ? - Трябва да се правиш на тежък.
3. Правилото е старо и ясно - След първата среща изчакай три дни преди да се обадиш , за следваща.
4.Ако срещата е минала много добре, ти е разрешен само един смс , след нея.... от сорта на "Благодаря , за приятната вечер" Нито дума повече , или по-малко .
5.Не показвай на човека до теб , че имаш нужда от него , това ще се разтълкува все едно си мекотело без собствен живот ,и той е единственото нещо , около което се върти света ти. Никой не обича лепките.
6.И другата крайност не е за препоръчване ... Не трябва да си прекалено независими , това ще накара човека до теб , да се смята за ненужен , и ще бъде удар върху мъжкото му достойнство.
7.В никакъв случай не изказвай мнение , по каквито и да е важни , общочовешки или политически въпроси.Това са неща , от които само мъжете разбират.
8.Изчакай той да звънне пръв. Обратното на това ,ще му покаже , че го харесваш ... Кой иска да знае , че е харесван?!
9.Премервай всяко свое изречение ,не използвай прекалено сложни думи , защото ако си прекалено умна , това ще го уплаши .
10.И накрая, но не и на последно място . Винаги ,винаги , се съгласявай с него ! Независимо от въпроса, мъжът винаги е прав. Винаги.
Написаното по-горе го синтезирах от един разговор между две момичета, на който станах свидетел случайно.
Сега вече от мен. В любовта няма правила . В срещите също. Ако всеки играе роля или разни игрички ще стане голямо мазало. Най-доброто правило в любовта(според мен) е: БЪДИ СЕБЕ СИ ! Ако някой не може да те оцени , затова че си открит и истински човек , той губи. Сърцето е указанието и пътеводителя в любовта , не някакви си плоски , малоумни правила....

Дано утре се събудя с усмивка ...

Мислиш си,че не ти пука за нещо или някой ,докато една сутрин не се събуждаш след ужасен кошмар...стиснал си юргана си силно , сякаш се държиш за него за упора. Малка капчица пот се стича по челото ти , пулса ти е над нормалния , а дишането учестено  , много учестено....

Отпускаш юргана от здравата си хватка , но нещо в теб е изключително тревожно... не трябва човек , да започва деня си по такъв начин...

Денят е минал ,  и отново идва време за лягане . Уви ужасното чувство от лошия сън , все още не е напуснало съзнанието ти. Дано утре се събудя с усмивка ...

Днес ще пиша по вечната тема , за мъжете и жените , и за това жените какви параноички сме понякога.
Ето например В. Красива , интелигентна , много много параноична . Запознава се с мъж в някакво кафе , разменят си телефоните , след около седмица си уреждат среща и всичко между тях тръгва уж по вода. В. не спираше да анализира и разчеква всяка негова дума , от "здрасти-то" до "довиждането" ... Слушах безкрайното и говорене за него и не спирах да се чудя " защо ти е връзка , в която не си спокоен " Въпроси от рода на :
"Защо още не се е обадил ?"
"Защо не ми отговори на смс?"
"Защо още не е на линия в скайп?"
"Какво ли иска от мен ? Дали са му сериозни намеренията "
"Лъже ли ме ?"...  и т.н.
Въпроси ,въпроси и пак въпроси не спираха да се изливат от нейната уста .
Аз съм човек , който обича да анализира , но в този случай нямах какво да добавя по темата . Очевидно В. имаше отчайваща нужда от един съвземащ шамар ... Сега се обръщам към всички..
МОМИЧЕТА, ако един мъж не може да ви накара да се чувствате спокойни , сигурни и да забравите всичките си страхове просто не е за вас. За какво ви е връзка , в която ще сте през цялото време в напрежение, дали той не ви лъже , дали не е с вас  само заради секса и т.н.
Всеки човек си има страхове . При едни е страх от обвързване , при други страх от изневяра , лъжа, предателство ...Никой не иска да е сам, но нужно ли е само и само за да не си сам , да забравиш за собственото си спокойствие ? Не мисля...
Номера е да обичаш, без това да ти пречи да живееш !
Сега края на историята на В.
Очевидно освен , че жените понякога сме параноични , понякога имаме доста силна интуиция . Оказа се , че всички притеснения и паранои не са били безпричинни . Човека бил изпипан лъжец, и освен че успя да завърти главата на В. за една седмица , е успял да направи същото и с още две невинни душички . Оказа се, че когато не е вдигал телефона си не е бил на бизнес срещи , а на любовни . Та-да ... изненада... поредния комплексиран тъпанар (повече няма да го коментирам)
Извода е . Намираш човек , който те кара да се чувстваш спокойна и уравновесена .Слушайте сърцето си (колкото и клиширано да е това) В повечето случаи сърцето не лъже . Всички казват "няма свястни мъже" Напротив има !

Не обичам да съм център на внимание.
Обичам да ставам рано , но рядко успявам .
В повечето случаи обичам кафето си студено , задължително без захар и с мляко.
Обичам всякаква музика , зависи от настроението ми.
Падам си по мистичните , трагични , депресирани автори .
Обичам литературата.
Обичам кучетата .
Черното ми е любимия цвят. Черното е стил . Черното е позиция .
Не обичам да се возя в такси , а и почти винаги попадам на странни шофьори ...
Обичам да се разхождам безцелно . Просто излизам и вървя , докъдето стигна ...
Обичам нощта повече от деня , през нощта всичко е по-спокойно , тихо ,романтично...
Обичам Луната . Мога да стоя и да я гледам с часове.
Обичам всичко , което притежава някакъв вид мистика в себе си.
В мен живеят две момичета.Цветната , весела , усмихната , летяща в облаците ... и черно бялата , обичаща тъмнината , обичаща самотата ....
Обичам да съм сама , не че го предпочитам пред това да съм сред любими хора , но нямам проблем и с това да остана сама със себе си за малко , а и понякога имам нуждата.
Нямам вътрешен конфликт . Двете ми лица си живеят в перфектна хармония  ...
Малко хора могат да разберат точно какъв е вътрешния ми свят .
Имам огромно въображение .
Обичам да говоря . Обичам  и да мълча . Зависи от темата .
Понякога съм малко странна и не мога сама да се разбера.
Никога не съм търсила разбиране .
Мразя съжалението, още повече когато е насочено към мен.
Не знам защо човек не може да оближе лакътя си сам.
И не знам защо пиша това...

Понякога се смея на глупостта на хората друг път пък ме хваща жал .
Не знам кое от двете е правилно ... но напоследък зачестява сблъсъка ми със простотията във всичките и възможни нюанси и разцветки. От неблагодарните приятели , които все ти искат някакъв вид услуга и после пак не са доволни , макар че ти си свършил нещата за които са те помолили на 100 %.  , преминаваме през нацупената касиерка в магазина  , която те гледа така сякаш си и изял таратора с китайски клечки, и финишираме с изключително нахалния психо-съсед , който не спира да те дебне и причаква, само и само за да си изпроси едно незаслужено, и измолено с унижение, и срам кафе.
Омръзна ми да тича след мен, и когато и където и да ида , всеки път като се обърна да го виждам наоколо.
На път към магазина днес  го видях да се появява от ъгъла , сякаш съдбата усети че ми беше прекалено спокоен деня и реши да ми вдигне леко нервите изпращайки ми нахалния , мазен и невъзпитан психопат. Ухили се нагло и вървейки към мен не отлепи поглед дори за секунда. Беше прекалено късно да се направя , че не го виждам....
След около 30 сек. разговор , от сорта на "Къде отивам и за какво отивам там " вече ми идваше да му извия малкото недъгаво вратле като на пиле.
Дишай дълбоко -повтарях си ...
Напоследък чувам доста често репликата " Хората обичат да се унижават " ...Е ТОЗИ Е ВОЖДА ИМ ....
Като всяка жена бих се поласкала от внимание и интерес от страна на другия пол , но както винаги съм казвала всичко трябва да е премерено . Всяка една емоция , която се опиташ да натрапиш на човека отсреща , го кара да се отврати от теб ... А на мен ми се натрапва вече повече от месец.
И после иди питай , защо някои жени са станали кучки . Ми как няма да са . Ако всеки ден получаваш подобно отношение от всеки мъж , който срещнеш по улицата , или ти е съсед , или ти е колега ,и ти ще станеш кучка . И аз съм кучка , но само когато ме провокират да бъда такава. А този индивид , не само че вади кучката от мен , по-лошо той вади на яве желанието ми да завра малката му глупава главичка в едно друго място.
И не , не съм коравосърдечна кучка , може би ако знаех , че емоциите показани ми от негова страна са истински щях да бъда доста по-мила с него ... Но факта , че всичко е само за да си задоволи болното мъжко его , ме кара да побеснея, и да искам да се кача два етажа нагоре , да разбия нечия врата, и после нечие парно с нечия глава ...
Но съм възпитана , не обичам агресията, а и аз самата нямам физическата сила да го направя . Може би ще наема някой...

Спомни си...

Спомни си как си давал...
Не , по-скоро забрави.. за пламъка угаснал .
А няма ли и той да изгори.

Спомни си някой хубав филм
и музика добра и стара.
Картина с триизмерен стил,
и не чакай повече награда .

Спомни си спомените чужди,
изживени с твоята сълза.
Спомни си дори мечти изстинали,
несбъднати в твоята съдба.

Спомни си мигове ненужни.
Спомни си как крещял си ти на глас.
И греховете незаслужени,
и билките родени в страст и гняв.

Спомни си битки неспечелени , но
не искай най-последната война.
Поискай малките неща спечелени ,
и спокойствие във вечната игра...

Всички малки момиченца като малки сме вярвали в приказки , и сме фантазирали за принц, който ще ни отведе в своя замък яздейки своя бял кон.Мечтали сме за русалки , еднорози, феи и джуджета. Лежали сме в леглото със затворени очи и сме били убедени , че всичко това е истина. Дядо Коледа и Феята на зъбките бяха толкова близо , че можехме почти да ги усетим.
Но в крайна сметка всички порастваме , един ден  отваряме очи и приказките изчезват.
Но е трудно да се откажеш от приказката изцяло , защото всеки има тази малка надежда , че някой ден ще отвори очи и приказката ще се е сбъднала.

Вярвам в розовото. Вярвам , че смехът е най-добрия начин да гориш калории . Вярвам в целувките , многото целувки . Вярвам , че трябва да останеш силен ,тогава когато изглежда ,че всичко върви на зле. Вярвам ,че щастливите момичета са най-красиви. Вярвам ,че винаги ще има утре , и вярвам в чудеса.
Одри Хепбърн

След снощното ми осъзнаване се събудих с главоболие и изтръпнала ръка и болки във врата ...
Лудата ми съседка , която по незнайни причини всяка божа сутрин тропа по тръбите на парното ,и от близо два месеца всяка сутрин се будя с подскок от думкането, отново не пропусна да си изпълни репертоара .... бях на крачка да се кача до тях, и да дрънна главата в парното .
Вместо това станах от леглото с най-киселата физиономия , която имам ... избухнала коса , сякаш съм била на война цяла вечер и настроение под най-лошото , което човек може да има рано сутрин . Както винаги си сипах задължителната чаша с горчиво кафе . Не обичам да пия кафето със захар , именно в горчивината му аз намирам сладост . Но за пръв път от както пия кафе си сложих захар ... явно тази сутрин всичко е наобратно. Или може би всичко започна  да си идва на мястото .
Странно е когато човек получи прозрение . Сякаш тавана ти пада на главата и слънцето нахлува в стаята . В моя случай след прозрението повърнах ... Човека който обичах преди две години, този заради когато бях готова на всичко ,всъщност никога не ме е обичал ....
Питате се как разбрах ... ами прочетох си хронологията на съобщенията , онова съобщение с което той сложи край . И БОЖЕ  , това е "най-милото" зарязване , което някой може да получи , а края му е просто убийствен "Well se'ya" Уникален завършек на изключително плоско , плиткоумно съобщение без никакъв адекватен смисъл . И знаете ли олекна ми. Олекна ми , защото най-накрая осъзнах, че не аз съм била виновна за изхода на връзката ни. Ама разбира се , аз го обичах до болка , болеше от липсата му ,и не само емоционална болка , имаше дупка в гърдите ми , когато не беше до мен.. физическа болка . Колко нощи съм плакала докато заспя , само защото ми липсваше... А ТОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ .
Ел каза , "Но НЕ можеш да отречеш , че те харесваше"  ГЛУПОСТИ!!!! Когато харесваш един човек , ти не му казваш "Обичам те повече от всичко" , или " Сърцето ми е твое , ти си моя живот"  само за да си начешеш болното мъжко его и да виждат две влюбени очи гледащи само теб...Когато харесваш един човек , не прелиташ хиляди километри само за едната авантюра ... а той точно това е направил...
А аз глупачката заслепена от любовта си към него , го оправдавах за всичко и за начина, по който сложи край . Заслепена от лъжите , заслепена от любовта .
Олекна ми , защото най-накрая спрях да обвинявам себе си за загубата му. Цели две години , аз мислех и премислях къде съм сгрешила обвинявах за всичко себе си , не можех да продължа напред , а повярвайте ми опитвах се,ИСКАХ .... Но не можах... Е ВЕЧЕ МОГА . С ПОГЛЕД ГЛЕДАЩ САМО НАПРЕД, МОГА ДА ПРОДЪЛЖА БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА СЕ ВЪРНА НАЗАД, БЕЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА ПОГЛЕДНА НАЗАД С НОСТАЛГИЯ...
Другата страна на нещата : Сега се обвинявам , защо ми бяха нужни цели две години да разбера, че всъщност всичко е било игра. Сърцето ми е било играчка в ръцете му...Обвинявам се , че го мислех за единствения човек , който някога ме е обичал , и съм грешала ... както винаги ....
Вярно е , че цялата тази история доказа на мен на каква любов съм способна, но знаете ли ... МАЙНАТА и на любовта ... Майната му и на него.
През живота си никога не съм мразела никой . Първо ,защото никой не е заслужавал да го мразя , и второ защото просто не мога . Ел ми каза "Мрази го , в правото си " Но не мога . И не защото някога съм го обичала , а защото просто съм такъв човек .... Глупачка ....
И осъзнавайки , че всъщност никой не ме е обичал .... сега ми е някак си по-добре...Дори не знам защо това ме кара да се чувствам по-добре. Олекна ми. НАЙ-НАКРАЯ СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ МИ ОЛЕКНА....!

Ух , спокойна съм .
Малката кризичка на личността ми приключи , но отново съм на прага на момент в който нуждата да започна отначало се засилва....
И за пореден път започна разчистването на всякакви френд листи , скайп абонати , телефонни указатели и т.н.
Имах нужда от промяна , и я получих . Сега вече не съм сигурна , дали наистина съм я искала . И промяната ми е вътрешна. Чувствам се силна , и същевременно толкова слаба.
Напоследък мисля доста за любов... И мислих  , мислих  и накрая пак нищо не измислих.
Аз имам ли нужда от любов? Имам ли нужда да виждам две влюбени очи , които гледат към мен?Имам ли нужда от подкрепа  , защита , любов ...
Силен човек съм , доказала съм го и на себе , и на света ... Поне така си мисля .
И се чудя ... имам ли нужда от любов. Та любовта те прави толкова слаб...
Вече толкова съм свикнала да бъда сама , и да съм силна , просто защото нямах друг избор, че мисълта да се покажа слаба пред някой направо ме вцепенява...
Дори мисълта да се покажа слаба пред приятелите ме вцепенява.
Човек трябва да внимава какво си пожелава. Пожелах си да изпитам някаква емоция , каквато и да е , бях се уплашила че сърцето ми е станало прекалено безчувствено ... но сгреших.
Чувствам , че пърхам ,вътрешно , и не... не съм влюбена .. но има чувство в мен , усещане , че някак си нещата започнаха да се нареждат , че предстои нещо хубаво... И не знам от какво е породено това чувство .
Животът ми толкова ме е извратил , че когато се чувствам добре, в еуфория , щастлива даже ... започвам да се паникьосвам , още повече , че не знам щастието ми на какво се дължи ... И дори ме е страх да разбера....

Любов толкова съм различна от преди …

Любов ,мога ли да бъда обичана?

Любов, наистина ли може да съм обичана ?

Любов ,ако някога ме откриеш , ще ме изпиташ ли дали съм достойна ?

Любов, моя някаква , такава мечтана…

Би ли спряла точно тук до мен ?

Любов ,аз съм толкова различна от преди…

Любов ,къде ли чакаш ?

В тъмни задимени стаи , чувам как ми припяваш…

Любов ако някога ме откриеш , моля те да ме изпиташ , аз съм толкова различна от преди…

Така или иначе някой ден ще бъдеш моя , любов…

Любов,  този път не ще ме объркаш..

Готова съм, любов, да ме отведеш с теб ..

Моя любов знам ,че ще ми разкриеш думите, които никога не ми каза …

Днес ще пиша за глупости, но някак  чувството ми за справедливост и нормални човешки отношения не може да замълчи.

Онзи ден отивам да си плащам сметката за телефон като всеки нормален човек, заставам си съвсем културно на опашката и си чакам реда. Когато две дами на привидно средна възраст облечени доста стилно се направиха на хитри, и се прередиха, заставайки пред мен. Аз съвсем културно им казах , че всички чакаме на опашка, и че това не е края и . А те като две свраки , ме нападнаха как може да съм толкова некултурна и невъзпитана...

Така .. 

1. Аз им говорех на "Вие" , а  двете госпожи без да се замислят употребяваха обръщение към мен " Ти " . 

2.Едната ме посочи с пръст! (Извинявайте вие къде сте расли ?! Мен мама и тати от малка ме учиха , че не е възпитано да се сочи с пръст! )

Стоях и гледах вцепенена с отворена уста , как двете "госпожи" наливаха , колко невъзпитана съм била ,че цялото младо поколение било такова ... И чашата на търпението ми кипна  , не съм от типа хора , които се редят на опашки само за да имат с кой да се скарат или да си поговорят , имам си личен живот все пак . Но тези две невъзпитани , изключително груби "дами" ме изкараха извън релси . Имах чувството , че ще започна да бълвам огън и жупел. 

Но разбира се , нали съм човек , който държи на добрия тон ,не казах нищо а само стоях и ги слушах как вече застанали на края на опашката продължаваха да обсъждат "младото поколение"...

И сега ме е яд. Винаги се случва така . След някаква подобна случка , сядам в къщи и се ядосвам на себе си , защо съм си замълчала . 

Първо аз не пререждам хората по опашки ,не защото обичам да вися като сопол (с извинение) , а защото е невъзпитано и лошо. 

Второ тия двете "лейдита" съм сигурна , че имат дъщери и даже може би и внучки , и съм сигурна ,че и те са такива простачки като тях .

Трето ,именно те , като представители на както те се изразиха " тяхното поколение" трябваше да покажат малко уважение и възпитание, за да дават пример  . Но нееееее!

После за какво младо поколение , ще говорим . Та именно ето такива като тях , които не са си възпитавали децата , именно техните деца са от този тип "младо поколение ", което те така настървено обсъждаха и дори обиждаха . Именно техните деца , гледайки от ранна крехка възраст как невъзпитано и грубо се държат родителите им , ще се превърнат в поредната доза простаци на обществото. За какво възпитание говорим изобщо?! 

Усещам, че навлизам в някакъв кофти период...
Дали е от есента ? Не знам .
Знам само , че не ми е добре.
От няколко месеца насам водя доста спокоен живот. Да не кажа свръх спокоен. Няма драма, няма притеснения ,няма нищо.
Замених нощните клубове с четене на любимите ми книги , със здрав сън и домашни задължения. Не че преди домашните задължения не ми влизаха в графика, или не отделях поне по час на ден за четене ... но сега всичко е някак по-спокойно, монотонно...
Не съм нещастна , не съм и щастлива...когато ме попитат как съм най-добрия отговор който ми идва на ум е "Никак"... И не , че ми липсва постоянното излизане , и обикаляне по барове , постоянното бързане за някъде и постоянните притеснения за работата ми.
Връщам се една година назад . Спомням си за бившата ми работа . Работа , която сега ми липсва адски много. И не , не е заради заплатата която взимах , парите никога не са ми били приоритет ... Липсва ми чувството , което изпитвах когато всяка сутрин събуждайки се си мислих как не ми се ходи на работа, но в момента  в който влезнех в офиса , денят ми ставаше някак по смислен . Липсват ми колегите , всичките до един ...
Тази работа ми помогна да преодолея един от най-тежките моменти в живота си. Преди нея бях едно мекотело , без желание за живот , без желание да стана от леглото изобщо ..
Запознавайки се с всичките ми бивши вече колеги, си казах " Не съм дошла тук , за да завързвам приятелства, тук съм за да работя" И стана точно обратното ... Завързах приятелства , обикнах ги всички до един , неусетно те се превърнаха в мое ежедневие. Споделях с тях и сълзи и усмивки.Споделих с тях повече от година , от своя живот... Запознах се със страхотни хора, създадох страхотни приятелства ... Постоянното излизане и недоспиване , никак не ми пречеше , защото си казвах " Аз живея , млада съм сега ми е времето" Толкова наивно мислеща , че всичко ми е наред , а не беше . Цялото постоянно купонясване беше с цел да забравя колко самотна бях...
И сега обръщайки се назад към това време осъзнавам как работата ми там ме промени изцяло...
Може би е за добро, станах по-силна , уверена в себе си , защото до преди това увереността ми никаква я нямаше. И сега си отива от време на време ....
Но ето на прага съм на още един кофти период ... не знам от какво е провокиран .
Не ми е самотно , нито ми е пълно.
Не съм нещастна , нито пък съм щастлива.
Иска ми се да започна да изпитва нещо... ужасена съм от страх , че сърцето ми е замръзнало ...Изстинало завинаги.
Въпреки това в мен я има надеждата , че всичко това е просто моментно състояние. Ето например снощи гледайки някакъв драматичен филм усетих как една сълза се търколи по бузата ми... Значи може би не съм толкова безчувствена за колкото се смятам....

Щастлив край ?
Не благодаря! Края никога не е щастлив...той е най-тъжното нещо.
Предпочитам щастливо начало и красива среда ... И ако може никакъв край ...

Преди много години ,там на края на света имало една малко бяло цвете .То живеело сам само, сгушено сред гъстите храсти на вълшебната гора. Било съвсем самичко и беззащитно.  Постоянно нападано от злите бурени. Един ден то решило , че трябва да има с какво да се отбранява , и му поникнали бодли .

-Аз имам вече бодли, мога да се защитавам от бурените –казало си то самоуверено. 

Но то съвсем не било в безопасност. Ден след ден бурените и плевелите го нападали … когато един ден , цветето останало почти без листенца.. Само бодлите му били непокътнати.  Но то имало толкова желание и сила за живот , както никое друго цвете на света , и така цветчетата му пораснали отново. Но били черни.  Бурените някак се уплашили от черното цвете , и престанали да го нападат , и  то заживяло отново само и необезпокоявано от никой.

Докато един ден до него не паднало едно малко семенце.Семенцето пораснало и се превърнало в малко дърво. Цветенцето се грижело за него всеки ден. Със страшния си вид то отблъсквало всички бурени и плевели , които искали да навредят на дръвчето. Когато дръвчето пораснало достатъчно , че с цветето да бъдат равностойни , те започнали да се грижат един за друг взаимно. Цветето със своите черни листа плашело бурените , а дръвчето със своето силно тяло пазело цветето от вятър, а с малките си клончета му давало подслон и го пазело от дъжда. Един ден дръвчето признало на цветето , че е влюбено в него.

-Но аз съм грозно черно цвете –отговорило то. –Защо ме обичаш ?

-Защото си черно, и си единствено по рода си  . Това те прави моето уникално цвете . Цветето , за което бих умрял.-отговорило дръвчето

И тя заживели щастливо. Но както винаги става , щастието им било за кратко.

Разнежено от любовта си към дървото, цветето отново станало бяло, нежно и беззащитно. Бодлите му вече не били остри , а приличали повече на листенца. Минало време и дървото ставало все по-голямо и по-високо. Когато вече едвам можели да се видят и чуят , те си казали сбогом .Дървото продължавало да расте все по-нависоко към небесата , а цветенцето сякаш ставало все по-малко.

Те не можели да се видят , нито да се чуят , но знаели че, са все още един до друг, само това им давало утеха . Дървото никога не спирало да пази своето цвете от дъжд , вятър и студ. Настъпила есента и то , малко по малко започнало да губи своите листенца , те падали безжизнени и пожълтели до малкото цветенце , сякаш опитвайки се да го обградят .

Но цветенцето било неуко и си помислило , че дървото вече не го обича, че листата му изпадали , защото му омръзнало да прави подслон на цветето...  Разгневено и наранено то пак станало черно , бодлите му отново пораснали , даже били по-остри от преди. Цветето останало само. Толкова само . Жилите му се пропили от гняв и нещастие , всичките му листенца изсъхнали и се превърнали в големи бодли . Заслепено от самотата си ставало все по-бодливо и черно , когато един ден вече нямало и помен от красотата му. Превърнало се във зъл бурен. Увило се около дървото и го задушило със своите бодли. Така те застинали във вечна прегръдка , там измежду храстите на вълшебната гора….

И както капчицата вода спускайки се по своя път оставя следа от себе си , така и аз вървейки по своя оставям частици от мен....
Оставих парчета от себе си . Усмивки , сълзи , приятелства, любов...
И както някой е казал "Една капчица вода намери своя път към морето ! Може би това приключение щеше да стигне до океана" ... може би  и аз намерих своя път към морето ?! Може би , ще стигна и до океана .... 

Знам само ,че ще стигна някъде . Имам толкова мечти за постигане , толкова неща за казване , толкова любов за даване ... толкова усмивки за подаряване .... :)

Ако мога да спася едно сърце от разбиване, значи не живея напразно....

Напоследък зарязах романите и дългите разкази и се отдадох на четенето на поезия.
Предполагам това е някакъв отчаян зов на душата ми , за малко романтика. Не че в любовните романи  няма романтика ,но някак си в стиховете тя е  много по концентрирана , описана кратко и ясно. Излива се в теб само с няколко изречения ,с няколко реда ...
Напоследък загубих романтичната си страна ...
Вече не потръпвам при мисълта за любовта ...
Вече не ми идва да заплача, на някой тъжен стих , тъжен филм , или драматична книга....
Изгубих се... отново ..
Превърнах се в нещо , което не харесвам..
Или просто вече пораснах  , и не приемам всяко малко влюбване , всяка тъжна книга, всяка тъжна песен толкова на вътре.
А съм само на 21 години, не искам още да пораствам ... Искам завинаги да запазя детското в себе си .Познавам хора , които не са съумели да го запазят, и повярвайте ми ...грозна гледка . Постоянно сериозни , забравили как да се усмихват ...
Не искам да се превърна в такъв човек . Та аз съм момичето което обича да се разхожда под дъжда, да се цели със снежни топки , да прави снежни човеци , да ходи босо по плажа, да зяпа звездите и Луната ... да мечтае...
Аз съм момичето , което никога не спира да мечтае...
Крехко, ранимо и почти винаги усмихнато. ...

Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно и това -кой ги харесва.

Ето такава любов искам ....
Любов която трае завинаги...
Истинска ....

Днес паля свещ и отново се моля ,в моя живот пак да се повтори ....
I'm looking for love.
So desperate for love........

Съжалявам хората , които не могат да видят красивата страна на живота . Съжалявам ги , че всяка сутрин пият кафето си автоматично четейки сутрешния вестник . Съжалявам ги , че отиват на работа винаги по един и същ път, всеки ден . Съжалявам ги , че стоят в автобуса винаги на едно и също място и гледат с празен поглед през прозореца. Съжалявам ги , че се усмихват по навик. Дори обичат по навик.
Съжалявам ги ,че след работа се прибират изтощени в къщи, разменят си две-три думи със семейството си относно битови въпроси ,и също така по навик си лягат да спят всяка вечер в един и същи час.
Може би , сега ще се намери някой който да ми каже "Ами какво да правят хората , работят , борят се за оцеляване , нормално е " Но аз не съм съгласна . Всеки ходи на работа, всеки иска да изкарва пари за да гледа семейството си , да му осигури един по-добър живот. Но защо в стремежа си да се развиваме професионално , трябва да се превръщаме в бледи сенки на самите себе си , и да правим всичко по навик.
Истината е , че повечето хора вече са забравили как да гледат на света от по-добрата му старана , да виждат красотата му в малките неща . Било то в малкото цветенце пробило си път измежду плочките пред блока  , само и само за да зърне слънцето ... или пиленцето , на дървото  под прозореца , което всяка сутрин те поздравява с песен...

"Аз вярвам в теорията на единствения куршум .

Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, 
но има само един куршум , на който е гравирано името ти .
И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум,
раната никога не заздравява"
Майкъл Конъли

А на мен изобщо не ми се иска да вярвам в това....

Надявам се това да е последния ми мрачен пост , но предвид случващото се тези дни нямаше как да не напиша още нещо депресирано .
Л. е най-добрата ми приятелка от както бях трети клас. Беше до мен във всички трудни моменти , които имах . Когато майка ми почина , когато брат ми почина - тя беше там, до мен . Нямаше как да не застана до нея и когато , на нея се случи това ужасно нещо да загуби близък . Баща и си отиде от този свят , толкова ненадейно , и толкова рано. Не успя да я види , как завършва висше образование, нито имаше възможност някой ден да даде ръката и , на бъдещия и съпруг.
И мен ме ужасява мисълта , че не знам както точно да и помогна. Опитвам се да си спомня какво ми беше на мен, но единственото което ми идва на акъла , е че каквото и да ти казват хората , близките и приятелите ти в този момент, няма значение... Предполагам , че факта че съм до нея и дава поне малко сила да продължи . Обичам я повече от сестра , и колкото и трудно да ми беше застанах до нея . Там на гробището , където си каза последно сбогом с баща си.
Стоях там под ръка с моя баща ми , и я гледах как едва се сдържа да не се срине. И точно тогава се случи нещо . Беше студено, мрачно и валеше ...времето очевидно беше в тон с настроението на всички . И там на гробището , измежду всички плачещи и страдащи хора видях пеперуда. Тя сякаш се беше изгубила и летеше в кръг около Л. , майка и , и брат ти. Пеперудата сякаш се опитваше да ги защити , да облекчи болката им.
Точно в този момент се замислих , как дори в толкова мрачен и тъжен ден за всички ни, имаше едно красиво същество , което сякаш се беше изгубило , но въпреки това стоеше толкова на място там.
Предполагам , тя беше там да ни покаже , че колкото и лоши неща да се случват на този свят , едно такова малко чудо на природата ни показа , колко красота има всъщност около нас ....

Времето днес ме провокира за тежки мисли и размисли.
Удивително е как имаш толкова много приятели, почти никога не оставаш сам , а в същото време си толкова самотен ... Усмихваш се по навик , смееш се по навик, правиш се на щастлив по навик... само защото не искаш околните да разберат каква развалина си. И уж всички тези твои приятели , те разбират и обичат ,но те е срам да си признаеш , че не си добре , само защото ще те вземат за депресирано мекотело , каквото май всъщност си.
Започнах да водя този блог , за да разкажа тъжната история на разбитото ми сърце . По-късно осъзнах , че няма смисъл , с това не бих променила нещата , нито пък би ме накарало да се чувствам по-добре.  А аз май съм по-добре , предполагам. Не знам дали е заради времето , не знам дали е защото мразя това време от годината (навява лоши спомени) , не знам причината . Само знам , че не съм добре.
Погледа ми е празен . Усмивката ми е изкуствена . Не плача външно , но вътре в мен вали дъжд, и то пороен.
Ето сега гледам през прозореца и виждам , че слънцето се опитва да се покаже измежду всички облаци , и си мисля , че то винаги изгрява. Каквото и да става , новия ден винаги настъпва. Каквото и да се случи на човек , той винаги продължава, защото така е устроен , така казват...
ДА,  продължих . ДА, беше трудно. Но се изправих , продължих напред въпреки всичко . Жалкото е, че не знам  , къде отивам . Нито пък знам коя съм вече, и в какво се превърнах . В мен няма емоции. Няма тръпка . Няма любов. Всичко е празно. Както обичам да казвам " Празна изоставена къща" Това съм аз. И очевидно никой не е достатъчно смел за да се престраши да влезне в нея и да я ремонтира. Може би така е най-добре. Може би след следващото земетресения къщата , ще се срути нацяло и вече никой няма дори да помни , че в онзи двор , до онова старо дърво , някога е имало малка спретната къщурка , от която преди се чуваше смях,глъч, хубава музика... Сега е празна , тъмна и самотна . Къща обитавана от призраци , които никога няма да си отидат. Това съм аз -призрачната къща до голямото дърво...

Ще ми мине ли гневът, към онзи превъртял откачалник , който ми обещаваше , че ще се бори за мен и щял да обърне Земята само и само да ме спечели , а още след първия удар на камък ,забрави че съществувам . И не се ядосвам , защото съм искала да бъда с него , а защото за пореден път се убедих мъжете какви тъпаци са.
Ми много , че искам някой да се бори за мен.
Много ясно че искам човека до мен да се е потрудил за да ме има.
Много ясно че го заслужавам .
Много ясно , че това не е най-важното , но когато един човек иска наистина да е теб , той ще се бори . Колкото и пъти да му отказваш , ще продължава- ако наистина иска да бъде с теб , няма да се откаже. Може би всички имаме по един такъв приятел. Поне аз имам . Той обожава едно момиче повече от две години. Бори се за нея . Никога не спира да опитва и съм сигурна че рано или късно, или тя ще отвърне на чувствата му , или той ще се откаже да опитва да я спечели( то май само това са вариантите). Сега ще ми кажете " тоя пък , какъв е балък , да тича след някаква фуста 2 години". Е да може да е балък , но знае че иска да е с нея . И съм сигурна , че всяка една си мечтае за такъв балък . Дори и аз .
Много им е удобно на мъжете да получават всичко на готово. Жените са лесни ,мъжете се курвари . И с една дума , никой в днешно време вече не е наясно какво е наистина да искаш някой ,и да се бориш за него.
Ще пробваш с една-няма да ти върже , после преминаваш към втора- и тя не ти връзва и така нататък , докато някоя ти върже , а повярвай ми няма да ти се наложи много пъти да пробваш , просто защото днешните момичета са лесни ...
И на мен ми омръзна !
ОМРЪЗНА МИ!!!!!!!!!
Ако някой иска да е с мен , ще се потруди да ме спечели. Под спечелване нямам предвид скъпи , подаръци , скъпи ресторанти и прочие... Всички знаете какво имам предвид.
ИСКАШ ДА СИ С МЕН-ПОЛАГАШ УСИЛИЯ ДА МЕ ИМАШ!! Това е положението!!!!

Емоциите ми се менят толкова драстично всеки ден , че както се казва не мога да си хвана спатиите.
В един момент се чувствам на върха на щастието , и се усмихвам дори без причина , и изведнъж съм вцепенена , само на секунди от пълното разрушение .
Именно за това нямам човек до себе си . Аз съм ту дива , вечно усмихната с дяволито пламъче в очите си , ту привидно спокойна , а всъщност разрушена. И все още не се е родил човек , на тази земя , който да може да усети какво е времето вътре в мен.
Може би някои жени не могат да бъдат опитомени..Те имат нужда да препускат свободни, докато не намерят някой толкова див за да препускат с него..

Изгубени възможности , изгубени предизвикателства , чувства които не можем да върнем … Това е част от живота. Но в главите ни има малка стаичка , в която пазим всички тези спомени. Стаичка, която прилича на библиотека . И за да разберем как работи нашето сърце трябва да продължаваме да добавяме нови книги в библиотеката си. Трябва да подновяваме старите, да проветряваме помещението , и да сменим водата във вазите с цветя . С няколко думи… винаги ще живеем в личните си библиотеки, и трябва да се грижим за комфорта си в тях …

Той е като неразгадаем пъзел, всеки път когато реша , че съм близо до разгадаването му , намирам друга част от пъзела , която не си е на мястото . Но предполагам ,той е просто такъв. Пъзел с липсващо парче , невъзможен за подреждане ….тогава защо продължавам да опитвам? Може би защото се надявам някой ден , аз да се превърна в това липсващото парче..

Вече преминах на друга честота ...
До сега беше " искам някой да е влюбен в мен , искам някой да ме обича"
Вече е : " искам да се влюбя в някой , искам да обичам някой"
Искам да има за кого да си мисля преди да заспя . Да има за кой да си помисля веднага щом отворя очите си сутрин. Да има за кой да драсна един ред , ейй така в блога си.
Напоследък съм леко отчаяна от себе си , и нещата които пиша в тук. Добре , че приятелите ми не четат блога. Повечето дори не знаят, че съществува този блог, а останалите "уж добрите" някак не ги вълнува , че си губя времето да пиша врели-некипели тук. И може би са прави. Хората пишат когато имат какво да кажат ,моята муза я няма... Не искам да се превърна в поредната мухла ,която не стига , че има блог , ами и няма какво интересно нещо да напише в него ...
Затова , докато в живота ми не започнат да се случват някакви интересни неща , които си заслужават да бъдат написани тук , няма да ви занимавам ежедневието със себе си . А и книга ме чака.. постоянното ми раздвояване между , книгата и блога вече си каза думата. За сега избирам книгата , блога ще чака....
До скоро, малка изследователке ...

Don't you remember ...?

Кога ще те видя отново?
Тръгна си без "сбогом" , не бе казана и една дума ..
Без последна целувка , за да напомня за това ,което имахме ...
Нямах представа за това , което предстоеше...
Знам , че имах капризно сърце и горчивина, подозрително око и тежест в главата си...
Но не помниш ли?...
Не помниш ли?...
Причината заради , която ме обичаше преди ...
Скъпи, моля те спомни за мен поне още веднъж...
Кога беше посления път, когато си помисли за мен?
Или напълно си ме заличил , от спомените си.
Често мисля за това къде сгреших,и колкото повече го правя толкова по-малко знам...
Но не помниш ли?...
Спомни си причината заради , която ме обичаше преди ...
Моля те спомни си за мен , поне още веднъж..
Дадох ти време , и се надявах да откриеш липсващото парче,което да те върне пак при мен..
ЗАщо не помниш?
Не помниш ли?
Дали ще те видя отново ?...

Свободата на духа не се изразява в палячовщина...

Днес някъде прочетох следната мисъл " Свободата на духа не се изразява в палячовщина".
Замислих се за себе си . Само защото съм весела, рядко съм сериозна (освен ако не трябва да бъда) Винаги се усмихвам . Емоционална до болка съм. Не съм злобна . НЕ мога да бъда лицемерна . Винаги съм открита в отношенията си с хората . Не се страхувам да призная пред себе си и света , това което съм .Свободолюбив и отпуснат човек съм . Смея се и то много . Обичам да се забавлявам , и зная как да го правя. Почти винаги съм център на купона. Хората обичат да говорят с мен , защото ги изслушвам , разбирам и почти винаги давам адекватни съвети . Винаги търся доброто у хората. И най-вече винаги съм това което съм , ВИНАГИ .
Осъзнавам как хората не ме приемат на сериозно , само защото съм такава ...истинска . Нося на майтап . Мога да бъда приятел и на мъжете и на момичетата . Мога да бъда ту дама , ту най-големия пич в мъжката компания. Много пъти съм чувала определението "пич" за себе си .В повечето случаи съм даже по-голям мъж от някои мъже (мисля че на доста дами им се е случвало, предвид днешните мъже )
И след като бях "предупредена" да не се държа както аз се държа, вече ми кипва чашата с търпението. И казвам на всички , които до вчера са били обградени от изискани маниери , не сте намерили правилния човек на който да си прилагате номерата от селски вечеринки . Всички сме наясно от къде сте тръгнали повечето ...
Както мога да бъда най-големия пич в мъжката компания , да се забавлявам с мъжете , да пия бира с тях , да гледам мачове и да обсъждам мацките заедно с тях . Така мога да бъда и най-истинската жена на този свят . Неподправена ,целенасочена , изискана , знаеща какво иска , себе-уважаваща се , жена в пълния смисъл на думата .
Има и трети вариант : Кучка не зачитаща никой и нищо освен себе си .Ледена кралица,която винаги гледа лошо . МАЙНАТА ВИ ,СМЕШНИЦИ!!! Аз съм това , което съм . Който не може да ме оцени такава може само да съжалява. Колкото и глупаво да звучи казано от самата мен : Можете само да си мечтаете за толкова искрен човек като мен. Да се надявате някъде да видите по-искрена усмивка от моята , или по-истински сълзи.
And to all who tried to kill the sweet ,honest and funny girl in me -FUCK YOU ,MOTHERFUCKERS !!! и ТАЗИ ПЕСЕН Е ЗА ВАС : http://www.youtube.com/watch?v=Xw-m4jEY-Ns