.........

Направих си проучване в един от многото сайтове за запознанства Romans.bg ..
И знаете ли какво, останах ужасена ...
Първо видях адски много момчета , които познавам лично, или само по физиономия . И всичките до един изглеждащи много добре. И се чудя какво по дяволите търсят те в подобен сайт. Добре изглеждащи, с хубави тела , хубава работа ,образование , пълен пакет от качества ,които биха им били от ползва в намирането на подходяща половинка. А те стоят в сайтове за запознанства, пишат си с непознати момичета с надеждата някоя от тях да се окаже момичето с главно "М" . И на всичките до един профила им гласи , че търсят сериозна връзка. Какво се случва с поколението ни? И на къде отива света , са едни от многото въпроси ,които се загнездиха в съзнанието ми.
Няма да се впускам в размисли и страсти за това как компютрите и интернет завзеха ежедневието ни...
Но не мога да си обясня , защо все повече мъже си правят регистрация в сайтове за запознанства. Жените ли сме виновни?(на този въпрос, мога да дам категоричен отговор ДА) Жените сме виновни. Всички тези ,които се превърнаха в копия на Чалга трошачките на Пайнер, малките лолитки и бръмчалки търсещи само и единствено парите в някой голям батко , накараха истинските и стойностни мъже да търсят щастието си в интернет, и то само защото не могат да им осигурят лукса от скъпи парфюми,скъпи дрехи,скъпи коли , бижута и ВИП сепарета. Жалко е .
Разбирането , че сайтовете за запознанства онлайн са само за кретените и задръстеняците вече няма този смисъл ,който имаше преди.
И жените сме виновни. Все повече жени ще се превръщат в копия на чалга звезди, напомпани със силикон и китосани с няколко тона грим. А милите момчета търсят романтика онлайн....
Замисляли сте се защо има все повече гейове? Еми и аз да бях мъж , и да си легна с някоя, която изглежда перфектно с дългата си до кръста коса , перфектен грим и мини рокличка,и се събудя до Баба Яга , ще предпочета мъжката компания, така поне няма да има изненада на сутринта.
Всички трябва да се замислим . Положението е ужас и мистерия. Малкото останали стойностни момичета трябва да покажат на момчета , че не всичко живо слуша дива чалгия , пие като смок, и се чука неистово с всеки който я почерпи питие. ДА, има и свестни... но по ирония на съдбата същите тези свестни момичета също са сами. Стоейки и чакайки своето свястно момче , и тези от тях които не са много търпеливи започват да смятат , че никой няма да ги забележи заради това ,че са истински и неподправени и се започва трансформацията . Солариуми, скъпи дрехи (задължително в животински десен) , тонове грим , метри изкуствена коса и т.н. докато поредното свястно момиче не се превърне в поредната бръмчалка търсеща само парите и лукса в мъжа до себе си.... А останалите все още стоят и си чакат.... Замислете се!!!!

Прекалено дългото чакане в чакалнята , води до изпускане на влака ....

Тази година малко се разминах с морето , някъде по пътя. Не знам хубаво ли е лошо ли , но определено не се чувствам задоволена от лятото което изкарах . А преди малко попаднах на страхотна оферта за почивка в Слънчев Бряг и си спомних , как се чувствах,когато бях там ... Няма такова място , живота , купона , младостта просто кипят от всякъде на това място. А за почивка и сън там не трябва и дума да става. Обичам това място въпреки, че ми носи колкото хубави толкова и лоши спомени.Именно там се запознах с НЕГО. Именно там никога повече не исках да стъпна , поне до сега , или по-скоро до преди няколко седмици. Обзела ме е носталгия към Sunny beach. Колкото и лудо да звучи от моя страна , искам да ида там отново, защото чувствам , че може би ще срещна някого там (под някого имам предвид, някой специален) Хах, всичко това е лудост. Всички тези усещания ... Но интуицията ми , никога не ме е лъгала , сърцето ми никога не ме е лъгало . Мисля че моят Special guy ще е там някъде , и когато отида ще се срещнем . Аз съм откачалка ... Вече изказах пристрастията си към чужденците , изказах и непоносимостта си към българските мъже . Има само един българин ,който познавам и смятам , че си струва ,но пък с него нещата не ни се получиха...или поне не още. Но колко глупаво от моя страна да смятам , че ако ида отново в Слънчев Бряг този път ще срещна истинската любов . Защо по дяволите искам да си го причиня отново . Не ми ли беше достатъчно... Две връзки от разстояние едната с момче от друг град ,когато бях на 16 години (смея да кажа , че той беше първата ми любов ) Естествено края е ясен , всичко се развали след 6 месечни разговори по телефона и срещи веднъж в седмицата , но беше истинска любов . И болеше . Болеше много след раздялата.
Втората както не веднъж съм споменавала беше връзка Швеция-България . Сценария е ясен . Запознаване в дискотека в Слънчев Бряг . Около 20 часа прекарани заедно , изпълнени с много емоции. И тъй като ,когато разменяхме коардинатите си и двамата бяхме леко замаяни от количеството алкохол , аз бях изпуснала една буква , а той беше забравил една. Заминах си от там , оставяйки го назад . Въпреки че знаех и усещах ,колко истинско е било всичко бях решила да остане един красив спомен . Общата ни снимка стоеше на дисплея на телефона дълго време след това. Тогава се случи , 2 месеца след срещата ни , моя приятелка го открива. Тя през цялото време го беше търсила във Фейсбук, и най-сетне търсенето и дало резултат.
И всичко започна отново. Дълги с часове разговори по телефона ,безброй смс-и ( за които вече съм споменавал , че записвах на тетрадка , защото паметта на телефона ми не можеше да ги побере. ) Съобщения, видео разговори и всичко прилежащо за една връзка от разстояние. След по-малко от два месеца контактуване благодарение на модерните технологии, той отново дойде в България , но този път специално заради мен. 10 дни прекарани заедно , 10 щастливи дни (най-щастливите ми дни в живота ) .След като си замина последва и пръстена изпратен чрез куриерска фирма , казах заветното "ДА" чрез скайп...За жалост не можах да го повторя , но този път пред всичките ни близки и приятели. А исках да го изкрещя на целия свят .... Това ,което той ми даде, никой друг не може да ми даде . Безумно щастие . Луда необуздана , всеотдайна любов ... И както винаги всичко завърши с много сълзи .Само , че силата на болката и тъгата този път не можеха да стъпят на малкото пръстче на всички гадости ,които са ми се случили взети заедно . Беше разрушително,опустоши ме . Всичко,което остана след края беше едно голямо НИЩО. Празна опаковка , празен поглед и очи пресушени от сълзи , и едно липсващо сърце.... За радост на всички се събрах , и отново съм веселото и усмихнато момиче ,което бях поне донякъде)
И сега се чудя . Какво ми става и защо отново искам да се бутам в устата на лъва , след като знам вече , как завършва тази игра. Да не съм обезумяла , че искам да си го причиня отново? Защо искам да ида отново там ? Каква е целта ми? Защо сърцето ми , не спира да копнее за това място? Какво има там ? И защо не спира да ме привлича....? Мда , аз съм луда ... До къде стигнах , да копнея за място ,за което не исках и да чуя ...

И всички тези приказки как след края , когато раната заздравее остават само хубавите спомени са пълни глупости.

Две години , няма рана , няма любов но ето сега режа си краставица за таратор и си мисля,колко луда съм ,и как обичам краставицата да е нарязана на идеални кубчета се сещам за ,човека на който никога не споменавам името, и изведнъж осъзнавам , че кълцам краставицата безпощадно ,че вместо на идеални кубчета стана по-скоро на пюре...Почувствах се като месар в транжорна ...

Някога били ли сте влюбени ?! Ужасно е ,нали? Ставаш толкова уязвим...

Любовта отваря гърдите ти , прави си път към сърцето ти , и така дава шанс , на някой да се настани там и да те разбие. Поставяш стени, въоръжаваш се … само и само да запазиш сърцето си… Тогава се появява онзи някой,който на пръв поглед е като всички останали. Но само той , успява да се внедри в сърцето и в живота ти , без дори да е положил много усилия, без дори ти да си се опитала да опазиш сърцето си. Даваш му парчета от себе си , от сърцето си ,всеки ден,когато един ден осъзнаваш ,че той притежава цялото ти сърце , че притежава теб…изцяло… Принадлежиш му… Тогава един ден осъзнаваш , че живота ти не е само твой вече… Да ,любовта взима жертви… разяжда те от вътре на вън и те оставя да плачеш сама в тъмнината , а думи като „ Нека си останем , само приятели „ Си проправят път към сърцето ти като остри стъкла ,задълбават се все по-дълбоко… И боли, не само във съзнанието ти , не само в въображението ти,не само в сърцето ти , не само в душата ти … Боли те физически… Това е болка , която те разрушава до основи… Мразя любовта…

Напоследък все си мисля за така наречената СРОДНА ДУША и за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ...

Мисля си , че любовта е сляпа и трябва да те познае , където и да те види , независимо дали отиваш да изхвърляш боклука и си с измачкания си стар анцунг с рошава коса и размазан снощен грим. Любовта трябва да е сляпа ... нали?! Поне така казват ... Трябва да те познае независимо дали си 40-50-60 или 70 кг. Трябва да те познае .. независимо дали имаш 3 тона грим на лицето си ,или не . Независимо дали си облечен със скъпи дрехи , или си с възможно най-старата си рокля ,която много обичаш. Любовта трябва да е сляпа ....Трябва да те познае , по очите -те са прозорец към душата ( поне така казват) ...трябва да те познае по това,което е вътре в теб (и под в теб ,нямам предвид вътрешностите ти , тогава нямаше да говорим за любов , а за Джак Изкармвача)

И какво се случва ако всеки един човек има една единствена сродна душа . Първо ако това твърдение е вярно , бих казала само Fuck it.. Та моята сродна душа може да живее например в някое племе в Африка. Аз никога няма да ида там , нито пък аборигена от племето , ще долети до Пловдив. И какво става тогава. НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ , ЧЕ ВСЕЛЕНАТА Е УСТРОЕНА ТАКА .

Ето например , аз съм почти сигурна , че срещнах моята така наречена " сродна душа " но я изгубих... и какво сега...

Сега и чакам ,или търся нещо,което може никога да не дойде отново при мен , може дори и да не съществува...

Гледам влюбени двойки и вече дори не им завиждам , вече не копнея и мен някой да ме прегръща и целува по "онзи начин" , не копнея за влюбени очи ,които гледат само мен....

Преди виждайки влюбени отвръщах поглед,отбягвах романтични филми и книги, напълно престанах да слушам любимата си музика и групи , защото те напомняха на него .. и болеше....

В последствие започнах да задържам погледа си върху двойките , гледах ги как се прегръщат и целуват и мечтаех и на мен да ми се случи отново .. да бъда прегърната , целуната, да знам че съм обичана .....Гледах много романтични филми и мечтаех за любов като от филмите ..от приказките... Жадувах за поне капчица любов . За един нежен поглед , за едно нежно докосване.,,,

Сега мисля за всичко това и единственото което изпитвам и имам нужда да кажа е "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА"

Не ме интересува,колко романтика и драма има във филма ,който гледа нито пък в книгата ,която чета...

Не ме вълнува ,когато видя влюбена двойка , дори не ги забелязвам... а преди исках да им изтръгна сърцата и да ги разкъсам на парчета.

Вече не мечтая за нищо,което е свързано с любов или с друг човек.Мечтая само и единствено за себе си , за мечтаната ми работа, за професионалнo и духовно развитие, за усъвършенстването ми като човек и личност.Наречете ме егоист,ако искате ,но това е истината ... По-лесно е да си сам , така никой не може да нарани .

A little bit of happiness

Преди няколко дни получих отзив от едно момиче ,което ми писа ,че е харесало блога ми и го е прочело с голям интерес. И знаете ли какво стана? Това ме накара да се почувствам много добре . Много по-добре от доста време на сам , и отново ме накара да повярвам в мечтата си ,някога да издам книга . :)
Всъщност книгата ми е почти готова . Всъщност историята ,която разказвам в книгата си е същата тази история ,която ме провокира да създам и този блог. Естествено става въпрос за мъж. Никой няма да се учуди от този факт .
Мисля си , че ако някога успея да издам това мое творение , така че то да бъде достъпно за всеки ,който се интересува да чете драмите на една млада госпожица , аз наистина не знам на кого да посветя книгата , не че нямам достойни приятели ,които го заслужават, но някак си не чувствам никой от тях да стои на първата страница. Нали знаете как в началото на почти всяка книга пише "посветено на" ...а аз не знам , на кой името ще стои най-добре на първия лист на творбата ми. Със сигурност няма да е човека и историята ,които ме провокираха да пиша , все пак цялата книга ще е относно него . Той и без това ,никога няма да разбере за тази книга ..освен ако не му я пратя, разбира се ....
Да..книгата ми.. тя вижда доста перипетии по пътя към завършването си , хиляди пъти започвах и спирах да пиша Всеки път ,когато се опитвах да напиша дори един ред , неописуема болка раздираше гърдите ми. Когато започнах да я пиша беше само един лист хартия , с нахвърляни мисли, и тогава се роди идеята да продължа цялата тази история за да разбера къде ще ме отведе... Може би точно и затова го срещнах , за да може да разбера,кое е нещото което ми доставя удоволствие, а именно писането, може и би затова историята и любовта приключиха толкова бързо и ненадейно ,колкото и дойдоха , за да има и книгата ми драматичен край (кой не обича драмата в днешно време ) ... Може би именно затова , моята любов се превърна от красива , истинска и неуязвима в невъзможна, пагубна и погубена , за да може да завърша всичко веднъж завинаги... Хубавото е че вече знам кое правилното нещо,което трябва да направя. Историята започна с тази книга ,и мисля че с нея трябва и да приключи. Така най-накрая ще успея да затворя тази страница от живота си . Когато имам цялата история написана от самото начало, до края , може би най-накрая ще успея да затворя сърцето и ума си ,които не спират да гледат назад , и ще успея да ги отворя за настоящето , за бъдещето... След като прочета финалните думи, ще разбера че наистина вече всичко е приключило и ще успея да продължа напред.Всъщност аз знам , че всичко е приключило и то преди доста време , не крия никаква надежда в себе си . Но очевидно сърцето и подсъзнанието ми не са. От време на време се появяват отново същите кошмари , каквито и преди. Виковете на сън и плача , също не са си отишли. Събуждането потна , растроена и обляна в сълзи вече наистина взе да ми писва, въпреки че това се случва веднъж на месец може би , а преди беше нещо като рутина . Всяка сутрин едно и също - пот , сълзи , разтуптяно сърце и никакво желание за живот. Много пъти в онзи период се замислих дали не трябва да посетя специалист , човек който би ми помогнал да се справя с проблема си,който би ми помогнал да продължа напред,който би ми помогнал да забравя .С две думи , бях наясно , че съм в депресия..... Хубавото беше , че поне разбирах че имам проблем . Но след месеци самота , кошмари , сълзи ...всичко си отмина , времето лекува всичко .. аз ли да не го знам ....
Не знам дали имам талант за писател, нито пък дар слово . А и майната му на таланта , след като всички блогъри станаха писатели...

The one (may be )

Единствения различен измежду всички около мен... от както го познавам общо взето каквито и мъже да са минавали през живота ми не съм могла да си представя живота си с тях след 10 години да кажем.. а с него можех, виждах децата ни , виждах дома ни , всичко ...
Човек ,от който бих могла да науча много, човек ,който се крие под твърдтата си черупка ,а в същността си е силно раним и крехък ....... имаше толкова нежна и невинна обич от мен към него , почти като тази към баща ми , но казвам почти защото иначе би било извратано , любовта ... невинна платонична , неизказана...
И сега седя и си мисля , какво пропуснах?
Къде сбърках?
Пък той май никога не разбра истината , или знаеше какво значи за мен , но явно не беше заинтересован...
Не е важно , той дори няма да прочете това...

Не мога да огрея навсякъде.....

Аз не съм нито добрата фея на зъбките , нито добрата кръщелница ,орисница и там каквото се сетите още!!!

Всеки човек си има глава на раменете, и честно казано , аз не мога да оправя своя собствен животец ,който повярвайте ми , в последно време е като фантастичен трагикомичен с нотки на хорър филм, за да мога да огрея навсякъде и да дам насока на всички ...

Да може би , всичко идва от това, че имам много приятели.. и на всичкото отгоре ..всички до един са коренно различни...

Но подяволите , как да се справя с проблемни връзки, новоозъснал се гей, разбито сърце, хипер объркана личност,която не може да вземе дори най-простото решение- какъв цвят да е четката за зъби... Несигурни, луди, капризни, нахални, мрънкащи, недоволни..и да не говорим , че си имам семейство,което също ме дърпа на хиляда посоки...

И всички в един глас ти приказват , приказват , приказват......... :@:@:@:@

АЗ НЕ СЪМ ВИ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ ,АНГЕЛИТЕ СА НА НЕБЕТО...затова сте на тази Земя,да си взмите решения сами , да си правите собствени грешки, да се справяте сами с проблемите си ,подяволите. И за кво изобщо ме питате за мнение и съвет , като така или иначе не ме слушате. А моите проблеми ,кой ще ги реши ?! Моите сълзи ,кой ще ги избърше. Моите желания ,никой не го ебе за тях( С ИЗВИНЕНИЕ)

Аз не съм най-ярката звезда в небето, аз съм просто една мъничка незначителна звездичка ,която никой дори не вижда,... Та да... ВСЕКИ СИ ИМА ГЛАВА НА РАМЕНЕТЕ ... В-С-Е-К-И!!!! Затова моля ви скъпи приятели ,използвайте си ги ... затова всеки си има по една, да си мисли с нея. Аз също имам една ,едничка за да си мисля нея. Никой не е ощетен от към глава, от към мозък също ..въпроса е дали мозъка е нагънат или не, ако не е ,ваш си е приблема ..НЕ МОЙ!!!!

~Flor

Трябва да вярвам ....

Вярвам , че ще го намеря...

Вярвам , че с него ще е по-хубаво от всеки друг път..

Вярвам , че няма да ми се налага да се правя на такава, каквато не съм за да го впечатля, ще бъда просто себе си...

Вярвам , че все някога ще се срещнем ...

Трябва да знам , че е някъде там за да мога да продължа...

Трябва да знам , че той ще дойде в живота ми , толкова бързо и неочаквано , като падаща звезда...

Трябва да знам , че той също ме чака ..някъде там...

Трябва да знам , че той съществува...

Трябва да знам , че всичко това е истина...

Трябва да знам , за да мога да продължа да вярвам...

New Chapter

Отварям нова страница , започвам нова глава от книгата си ... ще заменя някои стари герои , а други ще премахна изцяло...
Това е живота , хората , приятелите и любовите си отиват .. единственото нещо което остава на всеки един нас , след всичко, е това че имаме себе си ..... не знам дали е тъжно, но е факт...
Освен това , днес имам рожден ден .

Ако утре ме няма дали някой ще го е грижа?

?!

Ако утре ме нямa, дали някой няма да заспи? Знам объркана съм , и искам да бъда друга, някоя която бих харесвала повече ....

Какво ако бях се съвзела , ако бях събрала парчетата?! Какво ако се бях опитала да не си спомням , щеше ли въобще да има значение ? Всички шансове ,които съм изпуснала , има ли значение ако пак опитам,щеше ли въобще да има значение ?

Все още подтискам съжалението отвътре, нямам нищо и не отивам никъде...

Ако и утре живея дали някой ще го е грижа...

My heart is just too dark to care....

Мисля , че просто се изгубих опитвайки се да надвия болката…. Нищо не помогна.. оставих себе си някъде по пътя...Надявайки се , че ще се върна някой ден , за да намеря себе си отново…

Казваш че ме обичаш , но не ме познаваш . Обичаш представата си за мен. Не знаеш нищо за мен. Не знаеш начина по ,който се усмихвам , когато вали , нито усмивката , която давам на слънцето всеки ден.Не знаеш как се усмихвам ,когато съм весела . Не знаеш и как се усмихвам ,когато съм тъжна… ДА дори тогава се усмихвам…

Още една твоя целувка би ме накарала да заплача, защото ти никога няма да ме имаш . Аз никога повече не мога да имам себе си . Изгубих се отдавна . Обичаш ме но , но не знаеш коя съм . Затова просто ме пусни. Няма да те направя щастлив, а ти имаш шанс за своето щастие . Моето щастие ме подмина отдавна , но ти ще имаш шанса си за твоето, не го изпускай .
Каза ми , че аз съм твоето щастие, но грешиш. Аз не мога да те направя щастлив.Колкото и да искаш да те пусна до себе , никога няма да го сторя. Ще те държа далеч завинаги.Между нас има стена , аз сама я издигнах , и само аз мога да я срутя, а няма да го направя.
Сигурно все още мога да обичам , но ме е страх.
Ужасена съм от мисълта , да допусна някой до себе си отново, да си позволя да ме е грижа за него. Просто е по-лесно ,когато си сам …никой не може да те нарани . А обикна ли те , това значи да ти дам право да ме унищожиш и просто да ти се доверя, че няма да го направиш. Не мога, а и не искам да ти го позволя ….
Част от мен е уплашена , друга се бори с това, а третата изчезна завинаги…….

I am the author of my life. The problem is that I can't erase my mistakes ...

Днес се събудих в настроение за тежки мисли и разговори.
Ставане в 8.00 часа- Едвам гледам , душичката ми спи. Буба звъни на вратата с чаша ароматно кафе. Един час прекаран във висене на дивана ,пиейки кафе и гледане на смешни клипчета.
9.00 -Буба тръгна за работа.
Докато вършех нормалните неща като вземене на сутрешен душ,миене на зъби , сушене на коса и т.н. се замислих за това как се чувствам.
Носталгично ми е, и не знам защо. Не е защото съм далеч от дома. Нито пък защото ми липсва нещо ,което съм имала . Отдавна съм се примирала с това,което съм загубила . Вече не усещам липсата . Вече не се усмихвам по навик , и защото така трябва ,а защото искам и защото мога, защото има за какво. Не знам какво е това нещо ,което все още държи усмивката на лицето ми , но важното в , че го има, нали ... важното е че усмихвам , въпреки всичко.
Не се чувтсвам празна, нито пък ми е пълна душата .
Не съм самотна , нито пък обратното.
Не се чувтсвам щастлива, но съм добре. Не съм и нещастна , усмихвам се.
А какво ми е ? Апатия?! Неее ....
Или може би просто всичко си е наред, а това е нещо ново за мен. Почти през целия ми съзнателен живот винаги съм била в двете крайности . Или дълбока депресия , придружена с промишлено количество сълзи и викове от сорта на "Защоооо? Защо все на мен " . Или пък обсебващо , обезумяло щастие... любов... Е , естесвено моментите на щастието не могат да стъпят и на малкия пръст на мъката и тъгата , но поне мога да кажа ,че ги е имало.
А сега какво... Няма нито нещо, за което да се тревожа , нито пък нещо , за което да съм безумно щастлива. А и ако бяхме постянно щастливи , нямаше да се нарича щастие нали , щеше да е просто нещо ..НОРМАЛНО?!
Колкото и кратко да е щастието , то ни учи , че трябва да живеем за мига , че трява да сграбчваме момента , а не да чакаме . Прекалено дългото чакане в чакалнята води до изпускане на влака ...

Отритната но истинска ....

Какво е любовта ? Чувство, изгарящо душите ни, и правещо ни по-добри . Какво е онзи трепет , онази емоция,която ни влудява ? Нима истинската любов е просто мит?!

Аз съм от хората ,които не оставят сърцето си без любов. Аз съм момичето ,което плаче на любовни филми и вярва в обичта. Никога не съм била горда и надменна . Но винаги ,когато се влюбя обаче ми разбиват сърцето…

Казват , че когато искаш нещо много силно то се сбъдва. Поискаш ли го с цялото си сърце , то се сбъдва! ИСКАМ ЛЮБОВ! Нека бъде само капчица , но да е моя . Нека бъде само за миг, но да я изпитам. Само да я усетя , да я докосна …. Не искам нищо друго. Само една истинска целувка , едно истинско „обичам те”, една топла прегръдка- това ми е достатъчно… Тази любов е всичко. Всичко ,което искам с цялото си сърце. Но кой ще се влюби в замечтания ми поглед, в искреността на думите ми? Но аз съм си аз ! Въпреки , че вече започвам да мисля , че нямам шанс ,ако остана такава.

И всичко това , защото съм истинска, а в днешно време да си истински е недостатък , от който трябва да се срамуваш. И никой не те харесва затова…. Никой не те оценява.

Нима това е любовта ? Отговорът е ….ДА!

из старите ми писания , писано преди повече от 5 години... и как всяка една дума все още описва какво искам и за какво копнея , пък дори и след толкова много време ...

Живота такъв, какъвто го виждам аз...

Винаги съм се чудела на това как хората ,когато са щастливи нямат време да помислят за тези ,които не са. Щастлив ли си , намираш красота във всичко , и общо взето не ти остава да мислиш за лошите неща. Забравяш за това, че може да имаш приятели ,които да страдат и да се терзаят за нещо, и просто гледаш личното си щастие. И колко ме боли от факта , че и аз съм постъпвала така с приятелите си, сега го разбирам.

Човекът всъщност е много примитивно и егоистично устроено същество. Мислим си , че сме най-интелигетните и напреднали същества на планетата (някои дори си мислят,че са такива в цялата Вселена) .. Но всъщност не сме ...

Човека е една малка капка в морето , енегргия,която никой не знае къде отива след смъртта.

Не вярвам в това , че има добри и лоши хора.. Всеки е вършел и добри и лоши дела през живота си , просто при някои едното взима връх над другото . И всъщност смятам ,че цялата цел на съществуването ни е да се опитваме да бъдем по-добри към близките, приятелите , природата .. та дори и към себе си . Да извисяваме духа си , да израстваме като личности и характери..

Аз например винаги се отнасям зле със себе си. Дали ще отблъсна човек , който иска да ми покаже , че го е грижа за мен , защото ме е страх, че отново ще бъда наранена . Дали в самотата и отчаянието си ще започна да ровя в стари рани за да ме боли , и поне да знам защо се чувствам зле.

Гадно ми е затова , че за едни щастието е нещастие за други. Боли ме затова , че почти всеки шибан човек на тази Земя се стреми към материалното щастие . Мен не ме интересува дали телефона ми ще струва 5,10 или 500 лева. Не ме вълнува какви коли карат хората , в какви апартаменти живеят ,колко имота притежават, нито колко заплата взимат. Искам просто да живея добре и спокойно. Никога не съм се стремяла към материалните неща, нито пък някой може да привлече вниманието ми с това какво има. Просто съм такава .

Защото телефона ти не може да ти сготви вечеря. Колата ти не може да те прегърне,когато ти е студено или се чувстваш зле. Заплатата ти рано или късно ще свърши , и накрая пак си оставаш сам . Това е положението.

МОето лично щастие зависи само от едно ... От това дали ще направя друг човек щастлив и дали ще бъда обичана ... Сега ще си кажете " Тази шматка , какви ги дрънка ,тва всички го знаем" Колко съм проста само да пиша тук на някакви теми ,които са дъвкани и предъвквани вече милиони пъти ... Това са само клишета и заучени фрази , но за да станат такива , трябва някой дълго да ги е повтарял... замислете се ...

Back in time.....

Искам да се върна две година назад.. точно в този момент , когато си лежах спокойно в хотелската стая и търсех интерсен филм за гледане ... всичко беше толкова просто..
Беше последния ден от почивката ни , и единствено аз бях взела решението да се въздържа от "задължителния" като за последно купон в някоя дискотека.
Взех си отпускаща вана и се проснах на леглото, премяйтаки каналите говорех по телефона с баща ми , когато част от компанията нахлу в стаята ми с гръм и трясък. След около час уговорки се съгласих да излезна с тях , но само за по един коктейл . Естесвено единия коктейл се превърна във втори , а после и в редица шотове.. Тогава го видях за първи път.. Нищо след това не беше същото ...
Затваряйки очи , виждах лицето му. Поемайки дъх усещах аромата му , а когато си легнех вечер чувтсвах ръцете му около себе си . Ставах и лягах с мисълта за него . Той бе моята нощ.. моето слънце , моята Луна (както веднъж ми беше казал "Погледни луната , и когато го направиш мисли за мен , аз ще направя същото") Все още поглеждайки луната аз се сещам за него. Все още лягайки се вечер в леглото се надявам да затворя очи и да го видя, да поема въздух и да го усетя , одеалото ми да се превърне в ръцете му, с които ме обгръщаше преди...
Подари ми незабравими момени изпълнени с любов и щастие, но болката след това беше достатъчно силна за да изтрие всичко ... Научи се да ме познаваш такава каквато всъщност съм... Обикна ме точно толкова , колкото те обичах аз , или почти ... а аз те обичах повече от всичко на този свят , повече от себе си...
Знеш ли, че записвах всеки твой смс в една тетрадка? Паметта на телефона ми се пръскаше от многобройните смс-и, а не можех да си предтсвавя думите да бъдат изтрити завингаи от лицето на земята, точно 1578 смс ... Каква ирония , сега ми се иска ти да бъдеш изтрит от паметта ми ....
Ти продължи напред .. замина си завинги... и прдължи живота си , по старо му , все едно никога не бях съществувала в него.... а какво стана с моя живот ??? Ти си тръгна заедно с него.. Помниш ли какво ми каза веднъж " Пази сърцето ми , защото сега то е твое" А ти опази ли моето..... дадох ти го , защото не исках да стоиш без сърце , нали твоето бепе при мен, все пак кой може да живее без сърце , и затова ти дадох своето... а ти го смачка ,изцеди го и после го захвърли , поне да ми го беше пратил обратно Швеция не е чак толкова далече...
Да днес стават точно две години от както се запознахме , искам да се върна назад и никога да не бях, излизала от тази стая... сега всичко щеше да е толкова по-лесно .. нямаше да има безсънните нощи , нямаше да пресуша очите си ...
Всеки път, в който заплача за теб си казва това беше за последно , нали си има доза сълзи които можеш да пролееш за един мъж .. Е явно не е така , явно моите сълзи за теб никога няма да бъдат пресушени..или поне не докато не намеря някой , който да ме накара да забравя за тях , да ме накара да се усмихна така както се усмихвах на теб.... Колко жалко нали... дори след 2 години да продължавам да плача... е поне аз знам колко те обичах и на какво бях готова за теб , въпроса е ти разбра ли го...?

People always leave ...

Изобщо не ме бива в сбогуванията… да не говорим колко ми е трудно …

Общо взето , съм изгубила всичките си скъпи хора , затова мразя сбогуванията ….

Когато на 14 години видях за последен път майка ми жива тя ми каза „ хайде майче , умната и много те обичам „ беше една лятна ваканция , която прекарвах при баба си… Все едно е знаела , че нещо лошо ще се случи , и се сбогуваше с мен … Това беше първия път в който ми каза обичам те … и последния . Просто никога не съм имала нужда да го казва , защото го знаех… човека , който ме е обичал на-много на този свят …моята майка ...

Когато на 18 години за последен път видях брат си, той ми каза „прекрасна си сестричке , обичам те”.. след 2 месеца останах и без него.Утешава ме мисълта , че двамата с майка ми са там някъде и бдят над мен ....

На 19 години , момчето , което ми даде сила да живея , смелост да се боря и мечтая ,любов ,която ме вдъхновяваше, издигаше, изпълваше,поглъщаше… неизмерима.... ако щете луда любов … Обичах го повече от живота си … повече от всичко и всекиго… Просто си замина и повече не се върна ….

Сега на 20,почти 21 казвам чао на един от най-скъпите ми хора на този свят … Тя утре заминава за Америка , на бригада само за 3 месеца.. а не мен ми е толкова трудно да я пусна . Такава празнина се отовори в гърдите ми , куха и тъпа болка ме изпълва… Толкова ми е трудно да кажа чао … просто ме е страх , наистина ме е страх , когато разбера че някой трябва да ходи някъде за по-дълго време , ме побиват тръпки и косата ми настръхва.....страх ме е да го пусна …. Защото винаги загубвам тези на които каза чао .. затова препочитам думата довиждане….

Довиждане Ели , ще се видим на края на лятото ..пожелавам ти наистина вълшебни моменти .. Обичам те! ~Flory

My heart is a flower...

Искам да кажа на приятелите си колко много ги обичам ..на старите , които познавам през целия си смислен живот , и на новите , които се появиха малко по-късно но за кратко време доказаха колко са страхотни ...
Обичам ви , не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми ако не бяхте вие ... ако не бяхте до мен в дългите дни на депресия и самота, ако не бяхте с мен в шастливите ми мигове , които с радост споделях с вас...
Блогодаря ви за това, че пренебрегвахте собствения си душевен мир за да помогнете на мен да открия своя , блогодаря ви , че ми показавате пътя всеки път , когато се изгубя. Всичко това значи много за мен.
Всеки човек има нужда от приятел , дори да е само един ... но да е истински , с радост споделям ,че аз имам повече , и всичките до един са страхотни и аз просто ги обожавам .. Всеки един от вас ми е дал накаква насока , всеки един вас ми е помагал да избърша сълзите и да продължа напред , всеки един от вас ме е подкрепял в новите начинания ...
Вие повярвахте в мен , тогава когато никой не го направи ...
И сега за всеки поотделно ..
Г- Страхотна , усмихната , доборсърдечна ... Ти ми помогна, когато бях забравила , че трябва да уважавам себе си , преди всичко. Научи ме да се ценя , и да съм горда с това което съм . Обичам те.
Л- Ти си до мен през висчките тези години , във всеки един труден момент .. Даваше ми обич и подкрепа .. Имеше период , в който бяхме забравили колко много значим една за друга, радвам се че те имам , без теб нямаше да съм това което съм сега.
К- Най- не депресирания човек , който познавам :) Във всеки един момент , в който изпадам в някоя дупка , той е този който ми напомня че всичко се оправя и , че нещата винаги си идват на мястото... винаги ми дава надежда да продължа и да очкавам нещо по-добро :)Човека , който когато се самозабравя ми напомня кой и кое има смсиъл и кое не .
Е- НАй-силния човек , който познавам .Момичето , което разбира личността ми напълно , по-добре от колкто самата аз се разбирам. Винаги напомняща ми коя съм аз, и какво искам , и за какво мечтая , защото понякога забравям ... Момичето на което се възхищавам за смелостта в преследването на мечтите , надявам се някой ден да имам твоята смелост .
Кр.- За теб , каквото и да кажа ще бъде малко , застана до мен , когато бях напълно сама , въпреки че не беше длъжна , тогава се роди и истинското приятелство между нас ... Винаги ме караш да мисля позитивно и да вярвам... Помогна ми да запазя вярата си в хората ...
Много лигава станах нещо , с една дума обичам ви приятели и се надявам да не загубя нито един вас... И отново Благодаря ви :* В сърцето ми винаги ще има място за всеки един от вас :)

Толкова ли лесно даваме сърцата си под наем ?!

Казват , че всяка раздяла е малка смърт . Мисля , че човека който го е казал е бил доста прав . Независимо дали си обичал до лудост ,или не човека , с който си се разделил , сърцето ти все пак кърви , къс от него те напуска завинаги . Отива си заедно с човека , за който е било предназначено , а най лошо е когато си отдал цялото си сърце .. тогава нещата стават наистина лоши.
И колко е трудно след края да кажеш " ДА обичах те повече от живота си , бъди щастлив" . Можем ли наистина да бъдем толкова силни и да пожелаем щастие на човека разбил сърцето ни. Лично аз не успях преди 2 години , и все още не мога ... пожелах му просто да живее ...
Та все пак , когато той си отиде остава празнината в теб , кухина в гърдите ти ...отново се превръщаш в изоставена порутена къща , чакаща следващия си наемател. А само до вчера къщата беше , с бяла оградка , градинка отпред, перденца , и комфортна веранда с люлка ....

Запази статуса за себе си ...

Вчера си мислих за мъжете в България. Осъзнах , че всъщност изобщо не си падам по тях , по някои даже никак. Всички ми изглеждат еднакви, някак си селски , някои даже мърляви. Вървя по улицата и ги гледам , и се чувствам все едно съм в матрицата . От време на време ми се случва да зърна спретнат мъж, но в повечето случаи спретнатите мъже в България са или заети или изобщо не си падат по жени…
Повръща ми се от селския манталитет , които вече е станал неизменна част от ежедневието ни. Качваш се в автобус , или шофьора ще е надул до дупка някоя мазна чалгия и лапнал фас в уста ще кара автобуса все едно вози картофи, или ще има група ученици прибиращи се от училище и си длъжен да слушаш разговорите им , кой я коя е е**л ,и колко пъти ,къде и т.н.
Повръща ми се от това , че всичко живо е забравило духовната си част и се е отдало на плътски удоволствия наляво надясно с всеки , който срещне.
Повръща ми се от младото поколение … момичета и момчета които от 12-13 годишни , започват да се ч***т неистово …. Повръща ми се от жените, които не си знаят цената и позволяват на всеки да прави щяло и не щяло с тях , повръща ми се от това , че именно заради такива жени , мъжете мислят, че всяка жена е готова да си легне с тях за едно питие , или едни обувки …
Повръща ми се от това цялото масово чифтосване. И не го казвам , защото съм задръстена или пък имам желание да ставам монахиня . Напротив и аз обичам секса , но смятам , че това какво се случва между двама души би следвало да си остане само между тях . И ти с кого се ч***ш , и по-колко пъти на ден си е лично твоя работа и не смятам че трябва да го обявяваш публично , или да си го пишеш като статус във фейсбук , или да се хвалиш наляво надясно само и само да разберат колкото се може повече хора каква курва си .
И тук ще направя определение : КУРВА е жена , която ляга с всеки който я пожелае, защото си мисли че това я прави по-готина и популярна . Курва е тази ,която ляга с някой за да получи я нови обувки , нови очила или нещо такова. Курва е жена , която не оценява себе си , няма достойнство.
И това от което ми се повръща най-много , което е някакъв неписан закон в извратеното и малоумно общество : Мъж ,който е преспал с много жени е пич, а жена която е спала с много мъже е курва” По-горе уточних какво е курва, за недоразбралите …. Извода си е направо еби му майката …. Еби му майката... Не... не ти, ти не можеш да го вдигнеш... и ти не, ти не харесваш секса... и ти не, ти не харесваш майките... всъщност... ти изобщо не харесваш ЖЕНИ.......
И така , скъпи ми момичета , ако някакъв дебил или умствено изостанал ви нарече курва , не се обиждайте. Един мъж нарича една жена курва , кучка,мръсница и т.н. само ,когато ТОЙ не може да я има. Ако бяхте курва нямаше да му се налага да ви го казва като обида , защото вече щеше да ви в получил . Лично аз даже се кефя , когато някой ме нарече безчувствена кучка , или мръсница ,даже напоследък ми се случва много често … Мръсница съм и к’во..Кой не е мръсник в днешно време , и какво точно значи думата мръсница . Може би съм и кучка , но само когато хората ме провокират да бъда такава, за останалите съм малката изследователка с голямата лупа .
Какво изследвам и търся не знам . Може да са птичките и пчеличките, може да са мъжете , може да е секса , а може и всичко това …. Не знам но рано или късно ще разбера…

Днес съм на щастие...

Днес отново ми е лееко кофти ден ! Станах сутринта –сутрешно кафе,сутрешен душ ... всичко по график. После се сетих че ми е почивен ден , и нямам какво да правя. Веднага измислих план за деня , включващ промишлена доза слънчоглед и доста епизоди от любимия ми сериал.Шефа ми се обади с молбата да помогна на нова колежка , която навлиза в работата сега … а как ми се искаше да остана цял ден в леглото без никой да ме занимава...
Усещам как напоследък лъжа сама себе си.А това е най-лошо от всички неща които човек може да направи срещу собственото си аз.Да ,ние се лъжем всеки ден,постоянно… за всякакви неща.Лъжа се, че съм щастлива,затрупвам съзнанието и слуха си само с весели песни...Натрапвам сама на себе си щастието… и не защото ще изпадна в депресия , ако престана да го правя … предстои ми апатия,ако спра и за момент да мисля че съм щастлива. Апатия към всичко и всички…

Просто ще те гледам , без да те виждам. Просто ще те слушам без да чувам…

Няма как да позволя на себе си отново да изпадна в подобно състояние , и да изгубя дори само един ден от живота си в апатия...Това е най-лошото , предпочитам да съм депресирана , поне ще знам че има някакви емоции в мен . Но апатия… не благодаря, днес съм на щастие, а и утре ,и другиден също. Това е формулата .. и аз я открих … научих си урока…

Сринах се сама, и сама се изправих….

Толкова ли е сложно да се изправиш и да продължиш напред независимо от всичко,което животът ти поднесе…та нали някой е казал ,че „Нещата които не ни убиват ни правят по-силни”
Е… моят отговор е сложно е , трудно е ,гадно е , но искаш ли го наистина,имаш ли поне капка желание за живот, всичко е възможно … така поне на края ще знаеш ,че е имало смисъл от живота ти,че си оставил поне някаква бегла следа от себе си на тази земя, че си направил поне един човек щастлив, че си накарал поне веднъж някой да се усмихне.. колкото и клиширано да звучи..ДА така мисля , сигурна съм в тези мои думи и заставам твърдо зад тях…
И това го казвам аз /хаха дори не мога да повярвам/
Аз която съм драма кралицата ,извинявайте…превръщам в драма дори най-малката подробност от живота ми..като се започне от това колко съм жалка и кекава, и как Вчера се залях с горещо кафе, та се стигне до тава ,че поради сегашното физическо състояние ми е почти непреодолимо трудно, дори ръцете си да измия без да седна ……. И именно поради този факт , заради тази 25 дневна гипсова драма в живота ми разбирам някои неща…. Спъваш се падаш , понякога има човек който да те изправи на крака и да ти помогне, друг път трябва сам да го направиш ,но и в двата случая трябва да го има в теб желанието да продължиш напред…. Е к’во , на 20 години съм и имам повече травми по крака ми ,от да кажем офицер от Втората Световна война , или някой кикбоксьор , или футболист … На 20 години съм , и да… именно това му е хубавото ,именно този факт…. млада съм , енергична със желание за живот ,какво би ме спряло да оцелея , да продължа напред.. Тези дни ,които прекарах напоследък в абсолютна социална изолация ме накараха да осъзная , че досега колкото и пъти съм се чувствала изгубена ,сама , в задънена улица винаги е имало причина за това , дали ще бъде намесен мъж или не, е било ясно, имало е причина за драмите в живота ми … /или поне така съм си мислила/…
Наскоро си спомних думите на моята учителка по руски „Цвети ти не можеш да живееш без драма в живота си. ‘’ и разбирам колко е била права …. Беше дошъл момента в който бях спокойна …да кажем…. нямаше нищо за което да драматизирам и в един момент осъзнах ,как толкова съм свикнала с това да има за какво да страдам , че когато дойде момента ,в който да се чувствам спокойна и уравновесена аз просто не можех ,незнаех как …. И ме беше страх…. много ме беше страх….затова започнах да се връщам назад в миналото, да ровя в старите вече зараснали рани , да ги поръсвам със сол за да ме заболят отново, за да започнат да ме изгарят отново , и болката се върна …даже още по-силна и разбиваща от преди…. и всичко това мазохистично нещо ,беше само за да докажа на себе си, че все още мога да изпитвам ,чувства емоции , пък били те и отрицателни ……..
Някои от вас ще кажат , че имам нужда от специализирана помощ, но повярвайте ми няма лекар на тази земя който да ме излекува…. Та моята най-тежка болест съм си именно аз самата, вътрешното ми аз ,което именно аз сама разруших , аз разбих себе си на парчета..никой не ми е виновен , самичка се сринах … аз самата карах себе си да страдам… и за какво … не мога да отговоря…
Това което е важно сега, сама сринах себе си , но и сама се изправих и този път без никаква помощ…. Продължих да танцувам танца на живота ,и този път без да ме е страх ,че танцувам сама / I keep dancing on my own/, без да чувствам вина за нещата които са се случили , защото осъзнах нещо…всичкото това време на самонаказание ,самосъжаление, душевно измъчване и погубване …разрушаване на собственото ми аз… на вътрешния ми свят на вътрешния ми мир…е било поради факта, че изпитвах вина огромна вина,заради това че хората които съм обичала винаги ме напускат , и наказвах себе си за постъпките на другите….мислейки си че вината е в мен…
Не мразя хората които са ме карали да плача , обичам ги …без тях нямаше да съм това което съм сега, без тях нямаше да съм толкова силна сега ….
Обичам безкрайно много хората които са били до мен,въпреки че с цел да накажа себе си ги отблъсквах понякога ….обичам ги защото не веднъж са забравяли собствения си вътрешен мир , за да помогнат на мен …да ме накарат да се усмихна , приятелите , истинските приятели ,които бяха до мен през всичкото това време , приятелите на които съм звъняла в три през нощта и са пренебрегвали съня си заради мен.. всички тези които се опитваха да ме изправят на крака и въпреки желанието им не успяха, благодаря ви за всичко! Благодаря и на новите приятели ,които колкото и да са нови в някакъв момент са ми помогнали …дали са ми насока, повод да се усмихна ..но истината е ,че ако сам човек не желае да си помогне никой не може да го стори … аз пожелах да изправя и го направих напълно сама…сринах се сама, и сама се изправих………..
Благодаря!!!

Lenny Kravitz - I'll Be Waiting

As long as I'm living, I'll be waiting
As long as I'm breathing, I'll be there
Whenever you call me, I'll be waiting
Whenever you need me, I'll be there...

Rosey-Love

Sting - Desert Rose

Защото .....

Ядосана съм ти ...

Защото се оказа същия бездушен задник като всикчи ...

Защото те мислех за един , а се оказа съвсем друг...

Защото ти ме мислеше за една и се оказа прав...

Защото мисълта за какво беше преди , и мисълта за какво е сега ме разрязва от вътре....

Защото обикновенно имам правилна преценка за хората , а при теб явно сгреших...

Защото ти не си заслужил уважението ми , което беше толква дълбоко...

Защото не си заслужил любовта ,която имах към теб, детската , нежна ,платонична, уязвима любов....

Защото ти разби тази любов с цинизъм и високомерие...

Защото мислех че мога да достигна душата ти , но ти я затвори и не ми позволи...

Защото сърцето ти е от камък ....

Защото явно не разбра , но ти беше най-важния за мен тогава...

Защото ние бяхме най-добрите ....

Защото уважавах името ти....

Защото ти защити моето и стана още по-важен ...

Защото ти пукаше за мен , някога...

Защото веднъж разбито , затвори сърцето си и не позволи на никой да достигне до него ...

Защото не повярва ,че аз не съм като всикчи останали...

Защото не видя , истинската ми същност ...

Защото не ми даде шанс, да ти докажа ....

Защото нещо ме накара да се върна назад и да си спомня....

Защото осъзнавам как все още ми пука ...

Защото чакам само знак и съм готова пак да ти дам усмивката си ...

Защото ти никога няма да разбереш ...

Защото ти никога няма да прочетеш това...

Сега ще ви кажа нещо...

Не обичам Свети Валентин, истината е ,че не съм и влюбена.. Но дори когато съм била влюбена на този " Празник " (така да го наречем) , пак не съм го обичала .... Например на последния Свети Валентин, един бивш ми подари плюшена играчка във формата на Crazy frog .. и човека очевидно много се кефеше на това създание ... Всъщност като се замисля , това май ми е бил най-хубавия подарък от момче за 14-ти февруари ... Преди това е имало, картички с любовни обяснения , балони-сърце.. керамични ангелчета .. все комерсиални неща ... Не че не ми е допадала идеята , че на някой все пак му пука за мен , но по дяволите ЗАЩО .. ЗАЩООО през всички останали месеци и дни в годината никой не прави такива мили жетсове към половинката си ...
А какво се случва на свети Валентин ??Излизаш на разходка из града и навсякъде балони във формата на сърца , украшения с купидон и разни англечета... И какъв е смисъла...?!?!?! Нужно ли е да дойде този "празник" за да покажеш на човека ,който е до теб , че го обичаш и държиш на него ... Нужно ли е да чакаш 14-ти февруари за да признаеш на човека ,който обичаш ,как се чувстваш ... ? Нужна ли е цялата тази лигавщина ? Та за влюбените , не трябва ли всеки ден да бъде празник ..? Нима любовта , обичта , доверието и уважението се нуждаят от "празник" за да се показват ?!?!Нужно ли е пощата ми да е пълна с разни лигави картички , нужно ли е Фейсбук профила ми да е залят само с лигави и комерсиални пожелания ….. Нужно ли е хора ,които не съм чувала от месеци ,да ми звънят и да ми честитят празника, и между другото да се сетят и да попитат как съм… И аз вдигам и за милионен път днес обяснявам , че аз празнувам Трифон Зарезан .. Празнувам ако щете , че е Понеделник … празнувам за всичко останало но не и , че е Свети Валентин..Та този „празник” дори не е български …. На мен не ми е нужен празник за да кажа и покажа на близките си колко ги обичам ( и смятам , че го правя всеки ден )….
И най-тъпото , е че тази масова истерия не е само в този ден от годината ... Същото е и когато наближават Коледните празници ... всеки започва да говори за това как трябва да сме по-добри , да помагаме околните , да се грижим за нуждаещите се , и започват да се организират благотворителни концерти , дружества и т.н И какво се случва след това .. Коледа минава , всеки е забравил за това ,че трябва да бъде добър и пак се започва с този егоистичен начин на живот .... И никой не се сеща било то за сираците , било за бездомните и клошарите ... И какво доказва това ... тези празници са само една масова поза , всеки да покаже колко е добър и състрадателен само в един два дена от годината , а през останалото време продължава да бъде задника ,който плюе бездомните хора по улиците , който подритва мръсните циганчета ,които просят... Задника , егоистичния задник ,който гледа само на него да му е добре и думите доброта , състрадателност , милосърдие изобщо не фигурират в речника му .....
Защото Коледа и Добротата са около нас , само когато е.. нали се сещате Коледа... Същото нещо е и с Любовта , тя е около нас , само когато дойде този определен от някой си ден на Любовта ( опа Ден на влюбените двойки) Свети Валентин ...
И ще дойде утре , и ти пак ще си същия задник, който си бил и вчера...

11:28 h

Няма такъв мъж, няма такъв глас, няма такава музика, няма такова нещо ... Кърт Кубейн е велик.

ААаааАААААаааааААаААаАаА…….

Омръзна ми от това тъпо време……….

Два дена всичко беше перфектно – слънцето грееше , птичките пееха, а сега отново дъжд, вятър и мъгла… направо вече ми писна … ще се карам с този който отговаря за времето , който и да е той ще го намеря…

Хората са толкова по-добри , любезни и усмихнати когато времето е хубаво… днес пак ще ми се наложи да гледам киселите и намръщени физиономии на хората по улиците …. Ако има нещо което може да повлияе на настроението на хората, да кажем в един град или област, то това определено е времето.

Естествено ,че не може всеки ден всички да щастливи, напротив.

Когато пече слънчице и времето е хубаво пак има нещастни хора, но в крайна сметка не може всички да сме щастливи през цялото време, всеки си има своите мъки и неволи, но поне когато при хубаво време се събудиш и погледнеш през прозореца ,видиш как слънцето грее весело,каквито и проблеми да имаш ще се усмихнеш , ще разбереш че си струва да живееш именно заради такива моменти…

А в гадното време какво става?!?! Един, да кажем депресиран човек, се събужда става с нежелание от леглото и поглежда през прозореца, навън вижда как се сипе дъжд, как дърветата се огъват под порива на вятъра, хората тичат насам-натам с чадъри и дъждобрани ,кой както може да се спаси от дъжда и вятъра , това си е доста добър стимул депресирания човек да си остане такъв,и да не намери за какво да усмихне и да си каже животът е прекрасен. А той наистина е , трябва само да погледнеш със сърцето си.

Когато човек е щастлив намира красотата и в малките неща, и да вали, и да гърми, и трещи, пак ще намери за какво да се усмихне, но проблема е че много малко хора по света за щастливи…и в тази масова депресия аз се депресирам… времето ми е виновно за всичко, затова ще намеря чичкото който отговаря за това и , обещавам ще си има сериозни проблеми....

Why~!?!?

Аз едно не мога да разбера за себе си..! Ето започвам да пиша, някакъв си блог, да разказвам някаква си история от близкото ми минало,която ме кара да страдам всеки път когато помисля за нея .... и защо..??? Никой не може да ми отговори на този въпрос, дори аз самата, затова от днес спирам да мисля за НЕГО,спирам да плача за Него..и ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД!!! Колкото и да ми коства това!!!! И какво се оказа , пича си хвана шамандурката под мишница , отиде си от България,от Балканския полуостров ,от сърцето ми, от погледа ми и си продължи напред живота.. а аз сега година по-късно още си стоя тук, още мисля и плача за него, и цикля на едно място.. НЕ!!! СТИГА ВЕЧЕ!!! В живота има много по-важни неща от един БЕНГТ РОСЕН от няква си Швеция, който ми разби сърцето... В крайна сметка започнах да си мисля че съм няква мазаохистична шматка... та аз самичка се наранявам , самичка се карам да страдам , с моите постоянни погледи назад..а жовота си продължава да тече покрай мен....и вече година ме подминава , а аз си седа все на едно и също място...И ЗАЩО!!!! Имам приятели, истински приятели,които ме обичат и биха дали всичко за мен, а аз в моята всеотдайност да страдам за нещо безвъзвратно изгубено ,карах и тях да страдат с мен , да стават свидетели на моите кризи, та накрая и едвам не ги загубих...!!!! Така че БЕНГТ РОСЕН ОТ ШВЕЦИЯ, знай че ти ЗАВИНАГИ си изтрит от живота , съзнанието и сърцето ми...СБОГОМ!!!!!!! Никога повече няма да плача за теб, никога повече няма да мисля за теб , ти си едно ЗАБРАВЕНО МИНАЛО... Колкото до моята психика , е... ясно е че е малко нестабилна предвид обстоятелствата в живота ми напоследък, но навън е красива есен , макар и малко студена , която ме очаква да излезна и да и се порадвам.. да събера последните слънчеви очи за тази година и да очаквам зимата заредена само с положителни емоций... (rock)

Любовта и нейните етапи на развитие...

Всичко започва с една бегла среща на четири очи-я небесно сини като тюркоаз, я зелени като канабис или просто кехлибарени кафеви..! Тогава пламва любовта от пръв поглед, чувството на страх дали е споделена , интересът ,към новото, непознатото, различното..надеждата за щастие..!
Всъщност има два изхода от това състояние:
-Да споделиш прекрасното чувство и да се успокоиш..
-Или да чакаш в бели нощи с отворени за него очи , той да признае първи..
Е...при мен ситуацията беше друга, нито ми се наложи аз да призная , нито съм чакала бели нощи .. всичко се случи за една вечер...!

Беше 29.05.2009г.. последната луда вечер на Слънчев Бряг. Със съучениците ми бяхме там по случай завършването на средното ни образование, и както повечето абитуриенти и ние решихме да не оставаме по-назад и тръгнахме към морето веднага след бала ни..
След като прекарахме последния си ден от почивката на плажа , вечерта се озовахме в един бар на плажа...
Стоях си кротко на масата ,когато го видях... беше седнал на бара .. с червена тениска , изтъркани дънки , още по изтъркани кецове и небрежно рошава коса..нещо в мен се обърна , стоях и го зяпах без дори да озъзнавам..интересът очевидно беше взаимен..
Когато разбра ,че колкото и да ме гледа , няма да се притесня и да отместя поглед от него, той отмести своя и започна да говори нещо с приятелите си . Разбира се, знаех че говори за мен, всичките му дружки хвърлиха по един поглед към масата на която бяхме сендали"уж случайно" , по-няколко пъти..
Исках да говоря с това момче , да разбера кой е, от къде е , с какво се занимава.. знаех, че не беше българин ,личеше му от километри.. а и възможността да срещнеш чужденец в Слънчев Бряг е 1000 пъти по-голяма от тази да срещнеш българин.. все пак Там е алкохолната столица на Балканите , всички Европейски чеда , идват за да се напиват и друсат до припадък , но той беше различен... виждах го, усещах го..
Докато приятелите му се наливаха с какви ли не коктейли, шотове и т. н. , той се лигавеше над една бутилка бира.

Докато се усетя , вглъбена в интереса си в това момче не бях осъзнала че всичките му приятели , вече си бяха хванали по една моя приятелка и танцуваха разгорещено на дансинга..

Осъзнах , че и той ме гледа . Бях прекалено задълбочена в това да разглеждам идеалните черти по лицето му, да ги изучавам макар и от разстояние, макар и на фона на премигващите светлини, димът който се изпускаше от време на време също изобщо не помагаше на моето изследване.. имаше почти перфектен овал на лицето,като изключим силно изразените скули всичко беше просто съвършено. Устните му, носът, формата на очите , веждите, косата…

Бях съсредоточила поглед върху широките му рамена ,когато забелязах че мускулите на ръката му се стегнаха , отместих поглед – даваше ми наздраве, и ме гледаше право в очите. По устните му разчетох приветлива , но сдържана усмивка... Грабнах коктейла си толкова бързо и непохватно с цел да не загубя погледа му от себе си , че за малко да го разлея. Той отново се усмихна,когато забеляза очевидната червенина по бузите ми. Тя винаги се появява в най-неподходящия момент. Усмихнах му се и смутено отместих поглед, към вече общата ни компания.Всъщност моите приятелки, и неговите приятели си бяха допаднали всеки един от неговите беше , хванал една от моите в силна прегръдка и танцуваха . Пет момчета на пет момичета… В един момент осъзнах че всъщност аз и той бяхме сами- аз на масата , а той на бара.. всички се забавляваха вече по двойки.

Изпитах нужда да изляза на терасата за глътка свеж въздух , тъй като този газ, който се изпускаше незнайно от къде на всеки 5 минути , вече не ми понасяше, но се спрях точно преди да се изправя от стола…ами ако като се върна него го няма , ако си тръгне без дори да разбера името му? Поех дълбоко въздух, в най-неподходящия момент-точно когато поредната доза газ се изпускаше и задими цялото помещение…естествено се задавих... Разбрах че не мога да отлагам повече и почти се затичах към вратата която водеше към терасата.

Докато вдишах и издишах съсредоточено усетих ръка на рамото си…

“Are you, ok?”- Кадифения му глас направо ме вцепени

Знаех че е той, и ръката му все още беше на рамото ми..погледнах го плахо.. очевидно чакаше отговор- а аз стоях и го гледах безмълвно, та дори името си не можех да кажа в този момент. Поех дълбоко въздух :

„Yes , I’m fine’’

‘’Good’’-отговори с облекчение в гласа си той.

Стоях и го зяпах сякаш бях някое бездомно куче, молещо за милостиня… той също ме гледаше с очевидно недоумение. Наклони главата си като не изместваше поглед от мен… сякаш ме изучаваше , както аз него до преди малко. Неговия метод беше доста по-добър , разстоянието помежду ни беше доста скъсено , осветлението много по-добро, а и ме беше хванал с двете си ръце за рамената сякаш щях да побегна всеки момент. та къде можех да ида … Изведнъж се отдръпна от мен сякаш го удари ток. ..