Защото .....

Ядосана съм ти ...

Защото се оказа същия бездушен задник като всикчи ...

Защото те мислех за един , а се оказа съвсем друг...

Защото ти ме мислеше за една и се оказа прав...

Защото мисълта за какво беше преди , и мисълта за какво е сега ме разрязва от вътре....

Защото обикновенно имам правилна преценка за хората , а при теб явно сгреших...

Защото ти не си заслужил уважението ми , което беше толква дълбоко...

Защото не си заслужил любовта ,която имах към теб, детската , нежна ,платонична, уязвима любов....

Защото ти разби тази любов с цинизъм и високомерие...

Защото мислех че мога да достигна душата ти , но ти я затвори и не ми позволи...

Защото сърцето ти е от камък ....

Защото явно не разбра , но ти беше най-важния за мен тогава...

Защото ние бяхме най-добрите ....

Защото уважавах името ти....

Защото ти защити моето и стана още по-важен ...

Защото ти пукаше за мен , някога...

Защото веднъж разбито , затвори сърцето си и не позволи на никой да достигне до него ...

Защото не повярва ,че аз не съм като всикчи останали...

Защото не видя , истинската ми същност ...

Защото не ми даде шанс, да ти докажа ....

Защото нещо ме накара да се върна назад и да си спомня....

Защото осъзнавам как все още ми пука ...

Защото чакам само знак и съм готова пак да ти дам усмивката си ...

Защото ти никога няма да разбереш ...

Защото ти никога няма да прочетеш това...