11 ноември 2012 г.

Година по-късно


Вървейки към автобусната спирка, се чувствах точно така както и преди една година.
Една година по-късно все още имах пеперудите в стомаха, и бръмбарите в главата.
Една година по-късно все още се вълнувах, така сякаш го виждах за пръв път.
Една година по-късно, отново нямах търпение да слезна от автобуса и да го видя да ме чака на спирката.
Година по-късно все още нямах търпение да попадна в ръцете му, нищо че не се бяхме виждали от няколко часа.
Една година по-късно му казах, че го обичам, и го чувствах точно толкова силно колкото и преди, че дори повече.
Една година по-късно, все така влюбена, не исках да му пожелая лека нощ и да го пусна да си тръгне.
Една година по-късно все още така копнея за него и цялото му същество.
Една година по-късно се събуждам все така щастлива, и въпреки това тъжна и изплашена, че това щастие може да приключи.
Една година по-късно все така сънувам, онези гадни сънища, които ме карат да не мога да спя още поне две вечери след тях.
Една година по-късно си пожелавам това да няма край, да няма срок на годност, целувките да остават все така дълги, а думите все така истински. Копнежът все така неизчерпаем, а прегръдките все така силни.

1 коментар: