5 януари 2013 г.

Long time, no see.

Хелоу, май френдс! Long time, no see.
Дълго време не съм се появявала на хоризонта на блога. Муза имах, но винаги ме хващаше неподготвена, или на път за работа, или на път за някъде другаде. Сериозно започвам да обмислям идеята за една добра инвестиция в диктофон, на който ще мога да записвам всички глупости, които изплуват в главата ми. Както и да е. Ще карам по същество.
Истината за почти двумесечното ми отсъствие от блога не е в липсата на муза, или в нямането на какво да ви кажа, а именно във факта че имах прекалено много за казване. Неща, които нямах сили да кажа на никой, дори на най-близките ми. Исках да ги напиша някъде, да ги излея и веднъж завинаги да приключа с тях, да се справя с тях. Затова реших да ги напиша на лист, за да мога да евентуално да видя как наистина изчезват завинаги, а не само с натискането на бутона delete. Така и направих. През всичкото това време в което не съм публикувала нищо тук, пишех всеки ден, изписах три химикала и всички отрицателни емоции. А после ги изгорих. Така се справям с демоните си, горя ги. През това време осъзнах, че истинско приятелство няма. Сега някой ще каже "тая откри топлата вода". Ами да открих я, след като толкова време ме поливаха със студена, време беше да открия топлата. Сега съм по-щастлива от всякога. Защото не очаквам нищо от никой, и по дяволите надявам се никой да не очаква нищо от мен, защото така или иначе вече дадох достатъчно, а не получих нищо.
И щом е нова година е време за равносметки, нали? Тази година равносметката ми е една. Имам всичко, което искам да имам. Ръката ми е държана точно от човека, който искам. Той също така държи и сърцето ми. Единственото, което искам за следващите 360 дни е именно това, което имам сега с Него. Нито повече, нито по-малко.Все така да ме държи за ръка, и да ми напомня колко прекрасен може да бъде света, защото понякога се случва да забравям.  Пожелавам ви прекрасна година. Обичайте.

1 коментар:

  1. Цвете, защо си позволила на разочарованието да разбие доверието ! Приятелство ИМА ! Недей! Имах сходен случай скоро, когато бях отхвърлена от приятел. Допуснах спрямо него сериозна грешка. Той спря да ми пише. От раз. Аз пишех ли пишех молех, обвинявах . Нищо. Извинявах се до безкрай. Чувствах ужасна загуба и обвинявах приятеля си. Че мълчи, че дори не ме предупреди. Нищо. Гърчех се от безсилие. Плачех да ми прости. Нищо. Накрая някакси стигнах до извода, че аз трябва да му простя не той на мен. В същия момент усетих прошката. Огромно облекчение и покой обхвана душата ми. След което изпитвах вече само лека тъга, но и топлина. Така аз продължавам да бъда приятел на човека, независимо, че той не е. Всъщност изобщо не знам какво изпитва, но това престана да ми пречи. Преживях загубата, оставайки с най добри чувства в себе си. Това ме прави щастлива, това е добро за мен! Тялото ми се почувства добре след прошката. Не зная как стигнах до нея, но горещо я препоръчвам. Заради себе си, заради приятелството което е било, заради добрите чувства които сега изпитвам към бившия вече приятел. Може би те отекчавам но виждам че си имала сходни проблеми. Думите не помагат Цвете, само преживяното! Желая ти успех и не губи доверието си в хората!
    С уважение.

    ОтговорИзтриване