Запази статуса за себе си ...

Вчера си мислих за мъжете в България. Осъзнах , че всъщност изобщо не си падам по тях , по някои даже никак. Всички ми изглеждат еднакви, някак си селски , някои даже мърляви. Вървя по улицата и ги гледам , и се чувствам все едно съм в матрицата . От време на време ми се случва да зърна спретнат мъж, но в повечето случаи спретнатите мъже в България са или заети или изобщо не си падат по жени…
Повръща ми се от селския манталитет , които вече е станал неизменна част от ежедневието ни. Качваш се в автобус , или шофьора ще е надул до дупка някоя мазна чалгия и лапнал фас в уста ще кара автобуса все едно вози картофи, или ще има група ученици прибиращи се от училище и си длъжен да слушаш разговорите им , кой я коя е е**л ,и колко пъти ,къде и т.н.
Повръща ми се от това , че всичко живо е забравило духовната си част и се е отдало на плътски удоволствия наляво надясно с всеки , който срещне.
Повръща ми се от младото поколение … момичета и момчета които от 12-13 годишни , започват да се ч***т неистово …. Повръща ми се от жените, които не си знаят цената и позволяват на всеки да прави щяло и не щяло с тях , повръща ми се от това , че именно заради такива жени , мъжете мислят, че всяка жена е готова да си легне с тях за едно питие , или едни обувки …
Повръща ми се от това цялото масово чифтосване. И не го казвам , защото съм задръстена или пък имам желание да ставам монахиня . Напротив и аз обичам секса , но смятам , че това какво се случва между двама души би следвало да си остане само между тях . И ти с кого се ч***ш , и по-колко пъти на ден си е лично твоя работа и не смятам че трябва да го обявяваш публично , или да си го пишеш като статус във фейсбук , или да се хвалиш наляво надясно само и само да разберат колкото се може повече хора каква курва си .
И тук ще направя определение : КУРВА е жена , която ляга с всеки който я пожелае, защото си мисли че това я прави по-готина и популярна . Курва е тази ,която ляга с някой за да получи я нови обувки , нови очила или нещо такова. Курва е жена , която не оценява себе си , няма достойнство.
И това от което ми се повръща най-много , което е някакъв неписан закон в извратеното и малоумно общество : Мъж ,който е преспал с много жени е пич, а жена която е спала с много мъже е курва” По-горе уточних какво е курва, за недоразбралите …. Извода си е направо еби му майката …. Еби му майката... Не... не ти, ти не можеш да го вдигнеш... и ти не, ти не харесваш секса... и ти не, ти не харесваш майките... всъщност... ти изобщо не харесваш ЖЕНИ.......
И така , скъпи ми момичета , ако някакъв дебил или умствено изостанал ви нарече курва , не се обиждайте. Един мъж нарича една жена курва , кучка,мръсница и т.н. само ,когато ТОЙ не може да я има. Ако бяхте курва нямаше да му се налага да ви го казва като обида , защото вече щеше да ви в получил . Лично аз даже се кефя , когато някой ме нарече безчувствена кучка , или мръсница ,даже напоследък ми се случва много често … Мръсница съм и к’во..Кой не е мръсник в днешно време , и какво точно значи думата мръсница . Може би съм и кучка , но само когато хората ме провокират да бъда такава, за останалите съм малката изследователка с голямата лупа .
Какво изследвам и търся не знам . Може да са птичките и пчеличките, може да са мъжете , може да е секса , а може и всичко това …. Не знам но рано или късно ще разбера…

Днес съм на щастие...

Днес отново ми е лееко кофти ден ! Станах сутринта –сутрешно кафе,сутрешен душ ... всичко по график. После се сетих че ми е почивен ден , и нямам какво да правя. Веднага измислих план за деня , включващ промишлена доза слънчоглед и доста епизоди от любимия ми сериал.Шефа ми се обади с молбата да помогна на нова колежка , която навлиза в работата сега … а как ми се искаше да остана цял ден в леглото без никой да ме занимава...
Усещам как напоследък лъжа сама себе си.А това е най-лошо от всички неща които човек може да направи срещу собственото си аз.Да ,ние се лъжем всеки ден,постоянно… за всякакви неща.Лъжа се, че съм щастлива,затрупвам съзнанието и слуха си само с весели песни...Натрапвам сама на себе си щастието… и не защото ще изпадна в депресия , ако престана да го правя … предстои ми апатия,ако спра и за момент да мисля че съм щастлива. Апатия към всичко и всички…

Просто ще те гледам , без да те виждам. Просто ще те слушам без да чувам…

Няма как да позволя на себе си отново да изпадна в подобно състояние , и да изгубя дори само един ден от живота си в апатия...Това е най-лошото , предпочитам да съм депресирана , поне ще знам че има някакви емоции в мен . Но апатия… не благодаря, днес съм на щастие, а и утре ,и другиден също. Това е формулата .. и аз я открих … научих си урока…

Сринах се сама, и сама се изправих….

Толкова ли е сложно да се изправиш и да продължиш напред независимо от всичко,което животът ти поднесе…та нали някой е казал ,че „Нещата които не ни убиват ни правят по-силни”
Е… моят отговор е сложно е , трудно е ,гадно е , но искаш ли го наистина,имаш ли поне капка желание за живот, всичко е възможно … така поне на края ще знаеш ,че е имало смисъл от живота ти,че си оставил поне някаква бегла следа от себе си на тази земя, че си направил поне един човек щастлив, че си накарал поне веднъж някой да се усмихне.. колкото и клиширано да звучи..ДА така мисля , сигурна съм в тези мои думи и заставам твърдо зад тях…
И това го казвам аз /хаха дори не мога да повярвам/
Аз която съм драма кралицата ,извинявайте…превръщам в драма дори най-малката подробност от живота ми..като се започне от това колко съм жалка и кекава, и как Вчера се залях с горещо кафе, та се стигне до тава ,че поради сегашното физическо състояние ми е почти непреодолимо трудно, дори ръцете си да измия без да седна ……. И именно поради този факт , заради тази 25 дневна гипсова драма в живота ми разбирам някои неща…. Спъваш се падаш , понякога има човек който да те изправи на крака и да ти помогне, друг път трябва сам да го направиш ,но и в двата случая трябва да го има в теб желанието да продължиш напред…. Е к’во , на 20 години съм и имам повече травми по крака ми ,от да кажем офицер от Втората Световна война , или някой кикбоксьор , или футболист … На 20 години съм , и да… именно това му е хубавото ,именно този факт…. млада съм , енергична със желание за живот ,какво би ме спряло да оцелея , да продължа напред.. Тези дни ,които прекарах напоследък в абсолютна социална изолация ме накараха да осъзная , че досега колкото и пъти съм се чувствала изгубена ,сама , в задънена улица винаги е имало причина за това , дали ще бъде намесен мъж или не, е било ясно, имало е причина за драмите в живота ми … /или поне така съм си мислила/…
Наскоро си спомних думите на моята учителка по руски „Цвети ти не можеш да живееш без драма в живота си. ‘’ и разбирам колко е била права …. Беше дошъл момента в който бях спокойна …да кажем…. нямаше нищо за което да драматизирам и в един момент осъзнах ,как толкова съм свикнала с това да има за какво да страдам , че когато дойде момента ,в който да се чувствам спокойна и уравновесена аз просто не можех ,незнаех как …. И ме беше страх…. много ме беше страх….затова започнах да се връщам назад в миналото, да ровя в старите вече зараснали рани , да ги поръсвам със сол за да ме заболят отново, за да започнат да ме изгарят отново , и болката се върна …даже още по-силна и разбиваща от преди…. и всичко това мазохистично нещо ,беше само за да докажа на себе си, че все още мога да изпитвам ,чувства емоции , пък били те и отрицателни ……..
Някои от вас ще кажат , че имам нужда от специализирана помощ, но повярвайте ми няма лекар на тази земя който да ме излекува…. Та моята най-тежка болест съм си именно аз самата, вътрешното ми аз ,което именно аз сама разруших , аз разбих себе си на парчета..никой не ми е виновен , самичка се сринах … аз самата карах себе си да страдам… и за какво … не мога да отговоря…
Това което е важно сега, сама сринах себе си , но и сама се изправих и този път без никаква помощ…. Продължих да танцувам танца на живота ,и този път без да ме е страх ,че танцувам сама / I keep dancing on my own/, без да чувствам вина за нещата които са се случили , защото осъзнах нещо…всичкото това време на самонаказание ,самосъжаление, душевно измъчване и погубване …разрушаване на собственото ми аз… на вътрешния ми свят на вътрешния ми мир…е било поради факта, че изпитвах вина огромна вина,заради това че хората които съм обичала винаги ме напускат , и наказвах себе си за постъпките на другите….мислейки си че вината е в мен…
Не мразя хората които са ме карали да плача , обичам ги …без тях нямаше да съм това което съм сега, без тях нямаше да съм толкова силна сега ….
Обичам безкрайно много хората които са били до мен,въпреки че с цел да накажа себе си ги отблъсквах понякога ….обичам ги защото не веднъж са забравяли собствения си вътрешен мир , за да помогнат на мен …да ме накарат да се усмихна , приятелите , истинските приятели ,които бяха до мен през всичкото това време , приятелите на които съм звъняла в три през нощта и са пренебрегвали съня си заради мен.. всички тези които се опитваха да ме изправят на крака и въпреки желанието им не успяха, благодаря ви за всичко! Благодаря и на новите приятели ,които колкото и да са нови в някакъв момент са ми помогнали …дали са ми насока, повод да се усмихна ..но истината е ,че ако сам човек не желае да си помогне никой не може да го стори … аз пожелах да изправя и го направих напълно сама…сринах се сама, и сама се изправих………..
Благодаря!!!

Lenny Kravitz - I'll Be Waiting

As long as I'm living, I'll be waiting
As long as I'm breathing, I'll be there
Whenever you call me, I'll be waiting
Whenever you need me, I'll be there...

Rosey-Love

Sting - Desert Rose

Защото .....

Ядосана съм ти ...

Защото се оказа същия бездушен задник като всикчи ...

Защото те мислех за един , а се оказа съвсем друг...

Защото ти ме мислеше за една и се оказа прав...

Защото мисълта за какво беше преди , и мисълта за какво е сега ме разрязва от вътре....

Защото обикновенно имам правилна преценка за хората , а при теб явно сгреших...

Защото ти не си заслужил уважението ми , което беше толква дълбоко...

Защото не си заслужил любовта ,която имах към теб, детската , нежна ,платонична, уязвима любов....

Защото ти разби тази любов с цинизъм и високомерие...

Защото мислех че мога да достигна душата ти , но ти я затвори и не ми позволи...

Защото сърцето ти е от камък ....

Защото явно не разбра , но ти беше най-важния за мен тогава...

Защото ние бяхме най-добрите ....

Защото уважавах името ти....

Защото ти защити моето и стана още по-важен ...

Защото ти пукаше за мен , някога...

Защото веднъж разбито , затвори сърцето си и не позволи на никой да достигне до него ...

Защото не повярва ,че аз не съм като всикчи останали...

Защото не видя , истинската ми същност ...

Защото не ми даде шанс, да ти докажа ....

Защото нещо ме накара да се върна назад и да си спомня....

Защото осъзнавам как все още ми пука ...

Защото чакам само знак и съм готова пак да ти дам усмивката си ...

Защото ти никога няма да разбереш ...

Защото ти никога няма да прочетеш това...

Сега ще ви кажа нещо...

Не обичам Свети Валентин, истината е ,че не съм и влюбена.. Но дори когато съм била влюбена на този " Празник " (така да го наречем) , пак не съм го обичала .... Например на последния Свети Валентин, един бивш ми подари плюшена играчка във формата на Crazy frog .. и човека очевидно много се кефеше на това създание ... Всъщност като се замисля , това май ми е бил най-хубавия подарък от момче за 14-ти февруари ... Преди това е имало, картички с любовни обяснения , балони-сърце.. керамични ангелчета .. все комерсиални неща ... Не че не ми е допадала идеята , че на някой все пак му пука за мен , но по дяволите ЗАЩО .. ЗАЩООО през всички останали месеци и дни в годината никой не прави такива мили жетсове към половинката си ...
А какво се случва на свети Валентин ??Излизаш на разходка из града и навсякъде балони във формата на сърца , украшения с купидон и разни англечета... И какъв е смисъла...?!?!?! Нужно ли е да дойде този "празник" за да покажеш на човека ,който е до теб , че го обичаш и държиш на него ... Нужно ли е да чакаш 14-ти февруари за да признаеш на човека ,който обичаш ,как се чувстваш ... ? Нужна ли е цялата тази лигавщина ? Та за влюбените , не трябва ли всеки ден да бъде празник ..? Нима любовта , обичта , доверието и уважението се нуждаят от "празник" за да се показват ?!?!Нужно ли е пощата ми да е пълна с разни лигави картички , нужно ли е Фейсбук профила ми да е залят само с лигави и комерсиални пожелания ….. Нужно ли е хора ,които не съм чувала от месеци ,да ми звънят и да ми честитят празника, и между другото да се сетят и да попитат как съм… И аз вдигам и за милионен път днес обяснявам , че аз празнувам Трифон Зарезан .. Празнувам ако щете , че е Понеделник … празнувам за всичко останало но не и , че е Свети Валентин..Та този „празник” дори не е български …. На мен не ми е нужен празник за да кажа и покажа на близките си колко ги обичам ( и смятам , че го правя всеки ден )….
И най-тъпото , е че тази масова истерия не е само в този ден от годината ... Същото е и когато наближават Коледните празници ... всеки започва да говори за това как трябва да сме по-добри , да помагаме околните , да се грижим за нуждаещите се , и започват да се организират благотворителни концерти , дружества и т.н И какво се случва след това .. Коледа минава , всеки е забравил за това ,че трябва да бъде добър и пак се започва с този егоистичен начин на живот .... И никой не се сеща било то за сираците , било за бездомните и клошарите ... И какво доказва това ... тези празници са само една масова поза , всеки да покаже колко е добър и състрадателен само в един два дена от годината , а през останалото време продължава да бъде задника ,който плюе бездомните хора по улиците , който подритва мръсните циганчета ,които просят... Задника , егоистичния задник ,който гледа само на него да му е добре и думите доброта , състрадателност , милосърдие изобщо не фигурират в речника му .....
Защото Коледа и Добротата са около нас , само когато е.. нали се сещате Коледа... Същото нещо е и с Любовта , тя е около нас , само когато дойде този определен от някой си ден на Любовта ( опа Ден на влюбените двойки) Свети Валентин ...
И ще дойде утре , и ти пак ще си същия задник, който си бил и вчера...

11:28 h

Няма такъв мъж, няма такъв глас, няма такава музика, няма такова нещо ... Кърт Кубейн е велик.

ААаааАААААаааааААаААаАаА…….

Омръзна ми от това тъпо време……….

Два дена всичко беше перфектно – слънцето грееше , птичките пееха, а сега отново дъжд, вятър и мъгла… направо вече ми писна … ще се карам с този който отговаря за времето , който и да е той ще го намеря…

Хората са толкова по-добри , любезни и усмихнати когато времето е хубаво… днес пак ще ми се наложи да гледам киселите и намръщени физиономии на хората по улиците …. Ако има нещо което може да повлияе на настроението на хората, да кажем в един град или област, то това определено е времето.

Естествено ,че не може всеки ден всички да щастливи, напротив.

Когато пече слънчице и времето е хубаво пак има нещастни хора, но в крайна сметка не може всички да сме щастливи през цялото време, всеки си има своите мъки и неволи, но поне когато при хубаво време се събудиш и погледнеш през прозореца ,видиш как слънцето грее весело,каквито и проблеми да имаш ще се усмихнеш , ще разбереш че си струва да живееш именно заради такива моменти…

А в гадното време какво става?!?! Един, да кажем депресиран човек, се събужда става с нежелание от леглото и поглежда през прозореца, навън вижда как се сипе дъжд, как дърветата се огъват под порива на вятъра, хората тичат насам-натам с чадъри и дъждобрани ,кой както може да се спаси от дъжда и вятъра , това си е доста добър стимул депресирания човек да си остане такъв,и да не намери за какво да усмихне и да си каже животът е прекрасен. А той наистина е , трябва само да погледнеш със сърцето си.

Когато човек е щастлив намира красотата и в малките неща, и да вали, и да гърми, и трещи, пак ще намери за какво да се усмихне, но проблема е че много малко хора по света за щастливи…и в тази масова депресия аз се депресирам… времето ми е виновно за всичко, затова ще намеря чичкото който отговаря за това и , обещавам ще си има сериозни проблеми....

Why~!?!?

Аз едно не мога да разбера за себе си..! Ето започвам да пиша, някакъв си блог, да разказвам някаква си история от близкото ми минало,която ме кара да страдам всеки път когато помисля за нея .... и защо..??? Никой не може да ми отговори на този въпрос, дори аз самата, затова от днес спирам да мисля за НЕГО,спирам да плача за Него..и ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД!!! Колкото и да ми коства това!!!! И какво се оказа , пича си хвана шамандурката под мишница , отиде си от България,от Балканския полуостров ,от сърцето ми, от погледа ми и си продължи напред живота.. а аз сега година по-късно още си стоя тук, още мисля и плача за него, и цикля на едно място.. НЕ!!! СТИГА ВЕЧЕ!!! В живота има много по-важни неща от един БЕНГТ РОСЕН от няква си Швеция, който ми разби сърцето... В крайна сметка започнах да си мисля че съм няква мазаохистична шматка... та аз самичка се наранявам , самичка се карам да страдам , с моите постоянни погледи назад..а жовота си продължава да тече покрай мен....и вече година ме подминава , а аз си седа все на едно и също място...И ЗАЩО!!!! Имам приятели, истински приятели,които ме обичат и биха дали всичко за мен, а аз в моята всеотдайност да страдам за нещо безвъзвратно изгубено ,карах и тях да страдат с мен , да стават свидетели на моите кризи, та накрая и едвам не ги загубих...!!!! Така че БЕНГТ РОСЕН ОТ ШВЕЦИЯ, знай че ти ЗАВИНАГИ си изтрит от живота , съзнанието и сърцето ми...СБОГОМ!!!!!!! Никога повече няма да плача за теб, никога повече няма да мисля за теб , ти си едно ЗАБРАВЕНО МИНАЛО... Колкото до моята психика , е... ясно е че е малко нестабилна предвид обстоятелствата в живота ми напоследък, но навън е красива есен , макар и малко студена , която ме очаква да излезна и да и се порадвам.. да събера последните слънчеви очи за тази година и да очаквам зимата заредена само с положителни емоций... (rock)

Любовта и нейните етапи на развитие...

Всичко започва с една бегла среща на четири очи-я небесно сини като тюркоаз, я зелени като канабис или просто кехлибарени кафеви..! Тогава пламва любовта от пръв поглед, чувството на страх дали е споделена , интересът ,към новото, непознатото, различното..надеждата за щастие..!
Всъщност има два изхода от това състояние:
-Да споделиш прекрасното чувство и да се успокоиш..
-Или да чакаш в бели нощи с отворени за него очи , той да признае първи..
Е...при мен ситуацията беше друга, нито ми се наложи аз да призная , нито съм чакала бели нощи .. всичко се случи за една вечер...!

Беше 29.05.2009г.. последната луда вечер на Слънчев Бряг. Със съучениците ми бяхме там по случай завършването на средното ни образование, и както повечето абитуриенти и ние решихме да не оставаме по-назад и тръгнахме към морето веднага след бала ни..
След като прекарахме последния си ден от почивката на плажа , вечерта се озовахме в един бар на плажа...
Стоях си кротко на масата ,когато го видях... беше седнал на бара .. с червена тениска , изтъркани дънки , още по изтъркани кецове и небрежно рошава коса..нещо в мен се обърна , стоях и го зяпах без дори да озъзнавам..интересът очевидно беше взаимен..
Когато разбра ,че колкото и да ме гледа , няма да се притесня и да отместя поглед от него, той отмести своя и започна да говори нещо с приятелите си . Разбира се, знаех че говори за мен, всичките му дружки хвърлиха по един поглед към масата на която бяхме сендали"уж случайно" , по-няколко пъти..
Исках да говоря с това момче , да разбера кой е, от къде е , с какво се занимава.. знаех, че не беше българин ,личеше му от километри.. а и възможността да срещнеш чужденец в Слънчев Бряг е 1000 пъти по-голяма от тази да срещнеш българин.. все пак Там е алкохолната столица на Балканите , всички Европейски чеда , идват за да се напиват и друсат до припадък , но той беше различен... виждах го, усещах го..
Докато приятелите му се наливаха с какви ли не коктейли, шотове и т. н. , той се лигавеше над една бутилка бира.

Докато се усетя , вглъбена в интереса си в това момче не бях осъзнала че всичките му приятели , вече си бяха хванали по една моя приятелка и танцуваха разгорещено на дансинга..

Осъзнах , че и той ме гледа . Бях прекалено задълбочена в това да разглеждам идеалните черти по лицето му, да ги изучавам макар и от разстояние, макар и на фона на премигващите светлини, димът който се изпускаше от време на време също изобщо не помагаше на моето изследване.. имаше почти перфектен овал на лицето,като изключим силно изразените скули всичко беше просто съвършено. Устните му, носът, формата на очите , веждите, косата…

Бях съсредоточила поглед върху широките му рамена ,когато забелязах че мускулите на ръката му се стегнаха , отместих поглед – даваше ми наздраве, и ме гледаше право в очите. По устните му разчетох приветлива , но сдържана усмивка... Грабнах коктейла си толкова бързо и непохватно с цел да не загубя погледа му от себе си , че за малко да го разлея. Той отново се усмихна,когато забеляза очевидната червенина по бузите ми. Тя винаги се появява в най-неподходящия момент. Усмихнах му се и смутено отместих поглед, към вече общата ни компания.Всъщност моите приятелки, и неговите приятели си бяха допаднали всеки един от неговите беше , хванал една от моите в силна прегръдка и танцуваха . Пет момчета на пет момичета… В един момент осъзнах че всъщност аз и той бяхме сами- аз на масата , а той на бара.. всички се забавляваха вече по двойки.

Изпитах нужда да изляза на терасата за глътка свеж въздух , тъй като този газ, който се изпускаше незнайно от къде на всеки 5 минути , вече не ми понасяше, но се спрях точно преди да се изправя от стола…ами ако като се върна него го няма , ако си тръгне без дори да разбера името му? Поех дълбоко въздух, в най-неподходящия момент-точно когато поредната доза газ се изпускаше и задими цялото помещение…естествено се задавих... Разбрах че не мога да отлагам повече и почти се затичах към вратата която водеше към терасата.

Докато вдишах и издишах съсредоточено усетих ръка на рамото си…

“Are you, ok?”- Кадифения му глас направо ме вцепени

Знаех че е той, и ръката му все още беше на рамото ми..погледнах го плахо.. очевидно чакаше отговор- а аз стоях и го гледах безмълвно, та дори името си не можех да кажа в този момент. Поех дълбоко въздух :

„Yes , I’m fine’’

‘’Good’’-отговори с облекчение в гласа си той.

Стоях и го зяпах сякаш бях някое бездомно куче, молещо за милостиня… той също ме гледаше с очевидно недоумение. Наклони главата си като не изместваше поглед от мен… сякаш ме изучаваше , както аз него до преди малко. Неговия метод беше доста по-добър , разстоянието помежду ни беше доста скъсено , осветлението много по-добро, а и ме беше хванал с двете си ръце за рамената сякаш щях да побегна всеки момент. та къде можех да ида … Изведнъж се отдръпна от мен сякаш го удари ток. ..

И сега к'во?!?!

Създадох си блог... и сега се очаква ,че трябва и да започна да пиша.. ясно..Въпросът е , че не знам от къде да започна.. дали от началото на цялата тази история която ме вдъхнови да пиша, или от този момент, с цел връщане назад във времето? А наистина имам какво да кажа(по-скоро да напиша) И всичко се ражда в крехката ми душица , зажадняла за малко разбиране.. И всъщност колко са хората ,които четат блогове, и най-вече колко ще са хората ,които четат моя ? Може би само избрана група от приятелите ми , на които ще се престраша да им кажа за създаването на МОЯТ БЛОГ! Останалите просто ще са в неведение какво върша нощем пред лаптопа...за тяхно добро е!