19 февруари 2011 г.
18 февруари 2011 г.
Защото .....
Ядосана съм ти ...
Защото се оказа същия бездушен задник като всикчи ...
Защото те мислех за един , а се оказа съвсем друг...
Защото ти ме мислеше за една и се оказа прав...
Защото мисълта за какво беше преди , и мисълта за какво е сега ме разрязва от вътре....
Защото обикновенно имам правилна преценка за хората , а при теб явно сгреших...
Защото ти не си заслужил уважението ми , което беше толква дълбоко...
Защото не си заслужил любовта ,която имах към теб, детската , нежна ,платонична, уязвима любов....
Защото ти разби тази любов с цинизъм и високомерие...
Защото мислех че мога да достигна душата ти , но ти я затвори и не ми позволи...
Защото сърцето ти е от камък ....
Защото явно не разбра , но ти беше най-важния за мен тогава...
Защото ние бяхме най-добрите ....
Защото уважавах името ти....
Защото ти защити моето и стана още по-важен ...
Защото ти пукаше за мен , някога...
Защото веднъж разбито , затвори сърцето си и не позволи на никой да достигне до него ...
Защото не повярва ,че аз не съм като всикчи останали...
Защото не видя , истинската ми същност ...
Защото не ми даде шанс, да ти докажа ....
Защото нещо ме накара да се върна назад и да си спомня....
Защото осъзнавам как все още ми пука ...
Защото чакам само знак и съм готова пак да ти дам усмивката си ...
Защото ти никога няма да разбереш ...
Защото ти никога няма да прочетеш това...
14 февруари 2011 г.
Сега ще ви кажа нещо...
Не обичам Свети Валентин, истината е ,че не съм и влюбена.. Но дори когато съм била влюбена на този " Празник " (така да го наречем) , пак не съм го обичала .... Например на последния Свети Валентин, един бивш ми подари плюшена играчка във формата на Crazy frog .. и човека очевидно много се кефеше на това създание ... Всъщност като се замисля , това май ми е бил най-хубавия подарък от момче за 14-ти февруари ... Преди това е имало, картички с любовни обяснения , балони-сърце.. керамични ангелчета .. все комерсиални неща ... Не че не ми е допадала идеята , че на някой все пак му пука за мен , но по дяволите ЗАЩО .. ЗАЩООО през всички останали месеци и дни в годината никой не прави такива мили жетсове към половинката си ...
А какво се случва на свети Валентин ??Излизаш на разходка из града и навсякъде балони във формата на сърца , украшения с купидон и разни англечета... И какъв е смисъла...?!?!?! Нужно ли е да дойде този "празник" за да покажеш на човека ,който е до теб , че го обичаш и държиш на него ... Нужно ли е да чакаш 14-ти февруари за да признаеш на човека ,който обичаш ,как се чувстваш ... ? Нужна ли е цялата тази лигавщина ? Та за влюбените , не трябва ли всеки ден да бъде празник ..? Нима любовта , обичта , доверието и уважението се нуждаят от "празник" за да се показват ?!?!Нужно ли е пощата ми да е пълна с разни лигави картички , нужно ли е Фейсбук профила ми да е залят само с лигави и комерсиални пожелания ….. Нужно ли е хора ,които не съм чувала от месеци ,да ми звънят и да ми честитят празника, и между другото да се сетят и да попитат как съм… И аз вдигам и за милионен път днес обяснявам , че аз празнувам Трифон Зарезан .. Празнувам ако щете , че е Понеделник … празнувам за всичко останало но не и , че е Свети Валентин..Та този „празник” дори не е български …. На мен не ми е нужен празник за да кажа и покажа на близките си колко ги обичам ( и смятам , че го правя всеки ден )….
И най-тъпото , е че тази масова истерия не е само в този ден от годината ... Същото е и когато наближават Коледните празници ... всеки започва да говори за това как трябва да сме по-добри , да помагаме околните , да се грижим за нуждаещите се , и започват да се организират благотворителни концерти , дружества и т.н И какво се случва след това .. Коледа минава , всеки е забравил за това ,че трябва да бъде добър и пак се започва с този егоистичен начин на живот .... И никой не се сеща било то за сираците , било за бездомните и клошарите ... И какво доказва това ... тези празници са само една масова поза , всеки да покаже колко е добър и състрадателен само в един два дена от годината , а през останалото време продължава да бъде задника ,който плюе бездомните хора по улиците , който подритва мръсните циганчета ,които просят... Задника , егоистичния задник ,който гледа само на него да му е добре и думите доброта , състрадателност , милосърдие изобщо не фигурират в речника му .....
Защото Коледа и Добротата са около нас , само когато е.. нали се сещате Коледа... Същото нещо е и с Любовта , тя е около нас , само когато дойде този определен от някой си ден на Любовта ( опа Ден на влюбените двойки) Свети Валентин ...
И ще дойде утре , и ти пак ще си същия задник, който си бил и вчера...
6 февруари 2011 г.
11:28 h
Няма такъв мъж, няма такъв глас, няма такава музика, няма такова нещо ... Кърт Кубейн е велик.
21 октомври 2010 г.
ААаааАААААаааааААаААаАаА…….
Омръзна ми от това тъпо време……….
Два дена всичко беше перфектно – слънцето грееше , птичките пееха, а сега отново дъжд, вятър и мъгла… направо вече ми писна … ще се карам с този който отговаря за времето , който и да е той ще го намеря…
Хората са толкова по-добри , любезни и усмихнати когато времето е хубаво… днес пак ще ми се наложи да гледам киселите и намръщени физиономии на хората по улиците …. Ако има нещо което може да повлияе на настроението на хората, да кажем в един град или област, то това определено е времето.
Естествено ,че не може всеки ден всички да щастливи, напротив.
Когато пече слънчице и времето е хубаво пак има нещастни хора, но в крайна сметка не може всички да сме щастливи през цялото време, всеки си има своите мъки и неволи, но поне когато при хубаво време се събудиш и погледнеш през прозореца ,видиш как слънцето грее весело,каквито и проблеми да имаш ще се усмихнеш , ще разбереш че си струва да живееш именно заради такива моменти…
А в гадното време какво става?!?! Един, да кажем депресиран човек, се събужда става с нежелание от леглото и поглежда през прозореца, навън вижда как се сипе дъжд, как дърветата се огъват под порива на вятъра, хората тичат насам-натам с чадъри и дъждобрани ,кой както може да се спаси от дъжда и вятъра , това си е доста добър стимул депресирания човек да си остане такъв,и да не намери за какво да усмихне и да си каже животът е прекрасен. А той наистина е , трябва само да погледнеш със сърцето си.
Когато човек е щастлив намира красотата и в малките неща, и да вали, и да гърми, и трещи, пак ще намери за какво да се усмихне, но проблема е че много малко хора по света за щастливи…и в тази масова депресия аз се депресирам… времето ми е виновно за всичко, затова ще намеря чичкото който отговаря за това и , обещавам ще си има сериозни проблеми....
6 октомври 2010 г.
Why~!?!?
Аз едно не мога да разбера за себе си..! Ето започвам да пиша, някакъв си блог, да разказвам някаква си история от близкото ми минало,която ме кара да страдам всеки път когато помисля за нея .... и защо..??? Никой не може да ми отговори на този въпрос, дори аз самата, затова от днес спирам да мисля за НЕГО,спирам да плача за Него..и ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД!!! Колкото и да ми коства това!!!! И какво се оказа , пича си хвана шамандурката под мишница , отиде си от България,от Балканския полуостров ,от сърцето ми, от погледа ми и си продължи напред живота.. а аз сега година по-късно още си стоя тук, още мисля и плача за него, и цикля на едно място.. НЕ!!! СТИГА ВЕЧЕ!!! В живота има много по-важни неща от един БЕНГТ РОСЕН от няква си Швеция, който ми разби сърцето... В крайна сметка започнах да си мисля че съм няква мазаохистична шматка... та аз самичка се наранявам , самичка се карам да страдам , с моите постоянни погледи назад..а жовота си продължава да тече покрай мен....и вече година ме подминава , а аз си седа все на едно и също място...И ЗАЩО!!!! Имам приятели, истински приятели,които ме обичат и биха дали всичко за мен, а аз в моята всеотдайност да страдам за нещо безвъзвратно изгубено ,карах и тях да страдат с мен , да стават свидетели на моите кризи, та накрая и едвам не ги загубих...!!!! Така че БЕНГТ РОСЕН ОТ ШВЕЦИЯ, знай че ти ЗАВИНАГИ си изтрит от живота , съзнанието и сърцето ми...СБОГОМ!!!!!!! Никога повече няма да плача за теб, никога повече няма да мисля за теб , ти си едно ЗАБРАВЕНО МИНАЛО... Колкото до моята психика , е... ясно е че е малко нестабилна предвид обстоятелствата в живота ми напоследък, но навън е красива есен , макар и малко студена , която ме очаква да излезна и да и се порадвам.. да събера последните слънчеви очи за тази година и да очаквам зимата заредена само с положителни емоций... (rock)
1 октомври 2010 г.
Любовта и нейните етапи на развитие...
Всъщност има два изхода от това състояние:
-Да споделиш прекрасното чувство и да се успокоиш..
-Или да чакаш в бели нощи с отворени за него очи , той да признае първи..
Е...при мен ситуацията беше друга, нито ми се наложи аз да призная , нито съм чакала бели нощи .. всичко се случи за една вечер...!
Беше 29.05.2009г.. последната луда вечер на Слънчев Бряг. Със съучениците ми бяхме там по случай завършването на средното ни образование, и както повечето абитуриенти и ние решихме да не оставаме по-назад и тръгнахме към морето веднага след бала ни..
След като прекарахме последния си ден от почивката на плажа , вечерта се озовахме в един бар на плажа...
Стоях си кротко на масата ,когато го видях... беше седнал на бара .. с червена тениска , изтъркани дънки , още по изтъркани кецове и небрежно рошава коса..нещо в мен се обърна , стоях и го зяпах без дори да озъзнавам..интересът очевидно беше взаимен..
Когато разбра ,че колкото и да ме гледа , няма да се притесня и да отместя поглед от него, той отмести своя и започна да говори нещо с приятелите си . Разбира се, знаех че говори за мен, всичките му дружки хвърлиха по един поглед към масата на която бяхме сендали"уж случайно" , по-няколко пъти..
Исках да говоря с това момче , да разбера кой е, от къде е , с какво се занимава.. знаех, че не беше българин ,личеше му от километри.. а и възможността да срещнеш чужденец в Слънчев Бряг е 1000 пъти по-голяма от тази да срещнеш българин.. все пак Там е алкохолната столица на Балканите , всички Европейски чеда , идват за да се напиват и друсат до припадък , но той беше различен... виждах го, усещах го..
Докато приятелите му се наливаха с какви ли не коктейли, шотове и т. н. , той се лигавеше над една бутилка бира.
Докато се усетя , вглъбена в интереса си в това момче не бях осъзнала че всичките му приятели , вече си бяха хванали по една моя приятелка и танцуваха разгорещено на дансинга..
Осъзнах , че и той ме гледа . Бях прекалено задълбочена в това да разглеждам идеалните черти по лицето му, да ги изучавам макар и от разстояние, макар и на фона на премигващите светлини, димът който се изпускаше от време на време също изобщо не помагаше на моето изследване.. имаше почти перфектен овал на лицето,като изключим силно изразените скули всичко беше просто съвършено. Устните му, носът, формата на очите , веждите, косата…
Бях съсредоточила поглед върху широките му рамена ,когато забелязах че мускулите на ръката му се стегнаха , отместих поглед – даваше ми наздраве, и ме гледаше право в очите. По устните му разчетох приветлива , но сдържана усмивка... Грабнах коктейла си толкова бързо и непохватно с цел да не загубя погледа му от себе си , че за малко да го разлея. Той отново се усмихна,когато забеляза очевидната червенина по бузите ми. Тя винаги се появява в най-неподходящия момент. Усмихнах му се и смутено отместих поглед, към вече общата ни компания.Всъщност моите приятелки, и неговите приятели си бяха допаднали всеки един от неговите беше , хванал една от моите в силна прегръдка и танцуваха . Пет момчета на пет момичета… В един момент осъзнах че всъщност аз и той бяхме сами- аз на масата , а той на бара.. всички се забавляваха вече по двойки.
Изпитах нужда да изляза на терасата за глътка свеж въздух , тъй като този газ, който се изпускаше незнайно от къде на всеки 5 минути , вече не ми понасяше, но се спрях точно преди да се изправя от стола…ами ако като се върна него го няма , ако си тръгне без дори да разбера името му? Поех дълбоко въздух, в най-неподходящия момент-точно когато поредната доза газ се изпускаше и задими цялото помещение…естествено се задавих... Разбрах че не мога да отлагам повече и почти се затичах към вратата която водеше към терасата.
Докато вдишах и издишах съсредоточено усетих ръка на рамото си…
“Are you, ok?”- Кадифения му глас направо ме вцепени
Знаех че е той, и ръката му все още беше на рамото ми..погледнах го плахо.. очевидно чакаше отговор- а аз стоях и го гледах безмълвно, та дори името си не можех да кажа в този момент. Поех дълбоко въздух :
„Yes , I’m fine’’
‘’Good’’-отговори с облекчение в гласа си той.
Стоях и го зяпах сякаш бях някое бездомно куче, молещо за милостиня… той също ме гледаше с очевидно недоумение. Наклони главата си като не изместваше поглед от мен… сякаш ме изучаваше , както аз него до преди малко. Неговия метод беше доста по-добър , разстоянието помежду ни беше доста скъсено , осветлението много по-добро, а и ме беше хванал с двете си ръце за рамената сякаш щях да побегна всеки момент. та къде можех да ида … Изведнъж се отдръпна от мен сякаш го удари ток. ..