Material Girl

След дългата творческа почивка, която си дадох, най-накрая ми дойде вдъхновението да пиша отново.
За изминлата година, в която се бях изгубила от полезрението ви, животът ми се промени изцяло, но днес няма да ви занимавам с това.
Ще говоря за любовта и отношенията между хората, или за отношенията между хората, където няма любов, а просто интереси.
Не много скоро се запознах с момиче, което след втория проведен разговор с мен ми обясняваше как когато била на 14 години си мечтаела да си намери богато гадже с кола, и задължително апартамент.
Разказваше ми за брат си, който живее на квартира в София, и го оплакваше,че не може да си хване святсна приятелка, защото няма собствен апартамент и кола.
В ролята на емигранти от друга страна, израстнали в бедно семейство( или поне така твърди), и двамата явно са отглеждани с идеята, че парите са най-важното нещо в този живот и едва ли не без тях не биха могли да живеят щастливо.
Макар че израстването й в бедно семейство е доста съмнително, и звучащо неправдоподно,но това е отделна тема.
Жалко е, и съм тъжна.
Тъжна съм, защото мозъците на тези двама млади хора са обременени от идеята да търсят само материалното в този живот.
Замислям се и за себе си, когато бях на 14, та тогава единствено нещо за което си мечтаех бе да намеря голямата си любов, и да бъда щастлива. И до ден днешен мечтата ми е това, да бъда щастлива (любовта смятам,че я открих).
Тъжно е, защото това така да го нарека "материално момиче", е с едно наистина добро момче, момче което ще я обича, и ще бъде до нея дори да и да живеят на пода в някое мазе. ( или поне така смятам)
Аз съм на 24 години, и съм преживяла доста лоши неща в живота си, видяла съм и хубавата и лошата страна на монетата. Имала съм много, и съм нямала нищо, и на всички тези "материални момичета" мога само да кажа ПАРИТЕ, АПАРТАМЕНТИТЕ, КОЛИТЕ и всичко материлно не са нищо, не са нищо ако очакваш тези неща да ти бъдат осигурени от друг, не са и нищо ако ги имаш, а няма с кого да ги споделиш.