5 март 2013 г.

16 месеца без 5 дни.


Изпълнени  предимно с целувки, усмивки, и някоя и друга сълза. В света на връзките това може би не е много време, но в моя свят е доста.  Достатъчно по един или друг начин да нараня, достатъчно да се изгубя и намеря отново, достатъчно да обичам. Да обичам с онази луда, изпепеляваща,  лютива, горчива обич.
Онази, която те изгаря бавно от вътре на вън и прави само един човек, център на цялата ти вселена. И понякога не е лесно. Но кой  е казал, че трябва да е? И тъй като отново съм в период на равносметки, мога да заявя: „Майната му на всичко, когато обичаш нараняваш без да искаш, тръшкаш се, ревеш и пак се тръшкаш, но не спираш до обичаш.Осъзнаваш всички онези грешки, които си допуснал. Понякога казваш неща , които не мислиш, и чуваш такива които не знаеш дали са мислени. И може понякога да боли, но никой не е казал, че любовта е проста и лесничка. „
И всичко си заслужава, когато копнееш само за две простички думи, казани от среща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар