10 януари 2013 г.

Who am I?


Не отдавна си зададох въпроса „Коя съм аз?”.
Подозренията ми са следните: Или никога не съм знаела, или понякога имам нужда от напомняне. Просто в един момент  става така, че забравяш кой си и за какво по дяволите се бориш. Животът ти се превръща в сиво, скучно ежедневие. В един момент животът на другите ти става по-интересен от твоя собствен, и тогава разбираш че имаш отчаяна нужда от промяна. От голяма промяна, кардинална промяна. Само че промяната не идва, и няма да дойде докато ти самия не я направиш.
Затова съм станала прекалено крайна последните дни. Търпимостта ми, която до преди известно време беше на ниво „аз съм като тоя камък тук, нищо не може да ме разклати” сега е на ниво „ аз съм глухарче, трябва само лек полъх и направо се разпадам„. Търпението ми към околните, та дори към самата мен изчезна. Защото на мен ми се омръзна да търпя всичко и всички останали, а на никой да не му се е наложило да търпи мен.Просто защото характера ми явно е изграден от търпение, компромиси и такт. А някои глупави човечета просто не знаят, че ако не можеш да кажеш нещо смислено, или мило е по-добре да си държиш устата затворена.
Осъзнаваш как си спрял дори музика да слушаш, как всички онези дребни неща, които преди да ти доставяха удоволствие сега по-скоро те дразнят. Осъзнаваш как си загубил вдъхновението си и се превърнал в онези сиви човеци, които всеки ден стават за работа с една и съща цел, всеки ден минават по един и същи път, общуват с едни и същи хора,говорят и се държат по един и същ начин, а вечер се прибират и правят същото каквото всяка предишна и следваща вечер. Това не може да продължи още дълго, защото продължи ли, има голяма опасност да избухнеш като атомна бомба и да заличиш всичко ,което ти се изпречи на пътя.
Идва момента в който си ядосан освен на живота, ядосан си и на самия себе си, затова че си позволил това да ти се случи. Но единствения шанс за промяна си самия ти. Единствения шанс да намериш себе си отново си самия ти. Единствената възможност да разбереш кой си, е да се създадеш. Отивам да творя. 

5 коментара:

  1. ... супер яко ... този пост не е мислен, той е усетен ...

    ОтговорИзтриване
  2. Да, така е. Понякога разбираш, че имаш нужда от промяна, всичко в теб крещи: "осъзнай се! какво правиш с живота си?! вземи се в ръце!" , но просто в теб самия няма достатъчно сили да се изправиш сам. Имаш нужда от приятел, от човек, на който му пука за теб, който да ти подаде ръка. Но какво да правиш, когато тези, които са ти се пишели за приятели са на километри от теб и не се сещат дори да ти звъннат един телефон, а това са били хора, с които си споделял мислите и живота си? Какво да правиш, когато около теб хората се интересуват само от битовизми. Колкото и да си ядосан на себе си и да знаеш, че ти си ключът към загадката, все пак имаш нужда от някой, който да те подтикне да завъртиш ключа.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване