Back in time.....

Искам да се върна две година назад.. точно в този момент , когато си лежах спокойно в хотелската стая и търсех интерсен филм за гледане ... всичко беше толкова просто..
Беше последния ден от почивката ни , и единствено аз бях взела решението да се въздържа от "задължителния" като за последно купон в някоя дискотека.
Взех си отпускаща вана и се проснах на леглото, премяйтаки каналите говорех по телефона с баща ми , когато част от компанията нахлу в стаята ми с гръм и трясък. След около час уговорки се съгласих да излезна с тях , но само за по един коктейл . Естесвено единия коктейл се превърна във втори , а после и в редица шотове.. Тогава го видях за първи път.. Нищо след това не беше същото ...
Затваряйки очи , виждах лицето му. Поемайки дъх усещах аромата му , а когато си легнех вечер чувтсвах ръцете му около себе си . Ставах и лягах с мисълта за него . Той бе моята нощ.. моето слънце , моята Луна (както веднъж ми беше казал "Погледни луната , и когато го направиш мисли за мен , аз ще направя същото") Все още поглеждайки луната аз се сещам за него. Все още лягайки се вечер в леглото се надявам да затворя очи и да го видя, да поема въздух и да го усетя , одеалото ми да се превърне в ръцете му, с които ме обгръщаше преди...
Подари ми незабравими момени изпълнени с любов и щастие, но болката след това беше достатъчно силна за да изтрие всичко ... Научи се да ме познаваш такава каквато всъщност съм... Обикна ме точно толкова , колкото те обичах аз , или почти ... а аз те обичах повече от всичко на този свят , повече от себе си...
Знеш ли, че записвах всеки твой смс в една тетрадка? Паметта на телефона ми се пръскаше от многобройните смс-и, а не можех да си предтсвавя думите да бъдат изтрити завингаи от лицето на земята, точно 1578 смс ... Каква ирония , сега ми се иска ти да бъдеш изтрит от паметта ми ....
Ти продължи напред .. замина си завинги... и прдължи живота си , по старо му , все едно никога не бях съществувала в него.... а какво стана с моя живот ??? Ти си тръгна заедно с него.. Помниш ли какво ми каза веднъж " Пази сърцето ми , защото сега то е твое" А ти опази ли моето..... дадох ти го , защото не исках да стоиш без сърце , нали твоето бепе при мен, все пак кой може да живее без сърце , и затова ти дадох своето... а ти го смачка ,изцеди го и после го захвърли , поне да ми го беше пратил обратно Швеция не е чак толкова далече...
Да днес стават точно две години от както се запознахме , искам да се върна назад и никога да не бях, излизала от тази стая... сега всичко щеше да е толкова по-лесно .. нямаше да има безсънните нощи , нямаше да пресуша очите си ...
Всеки път, в който заплача за теб си казва това беше за последно , нали си има доза сълзи които можеш да пролееш за един мъж .. Е явно не е така , явно моите сълзи за теб никога няма да бъдат пресушени..или поне не докато не намеря някой , който да ме накара да забравя за тях , да ме накара да се усмихна така както се усмихвах на теб.... Колко жалко нали... дори след 2 години да продължавам да плача... е поне аз знам колко те обичах и на какво бях готова за теб , въпроса е ти разбра ли го...?

People always leave ...

Изобщо не ме бива в сбогуванията… да не говорим колко ми е трудно …

Общо взето , съм изгубила всичките си скъпи хора , затова мразя сбогуванията ….

Когато на 14 години видях за последен път майка ми жива тя ми каза „ хайде майче , умната и много те обичам „ беше една лятна ваканция , която прекарвах при баба си… Все едно е знаела , че нещо лошо ще се случи , и се сбогуваше с мен … Това беше първия път в който ми каза обичам те … и последния . Просто никога не съм имала нужда да го казва , защото го знаех… човека , който ме е обичал на-много на този свят …моята майка ...

Когато на 18 години за последен път видях брат си, той ми каза „прекрасна си сестричке , обичам те”.. след 2 месеца останах и без него.Утешава ме мисълта , че двамата с майка ми са там някъде и бдят над мен ....

На 19 години , момчето , което ми даде сила да живея , смелост да се боря и мечтая ,любов ,която ме вдъхновяваше, издигаше, изпълваше,поглъщаше… неизмерима.... ако щете луда любов … Обичах го повече от живота си … повече от всичко и всекиго… Просто си замина и повече не се върна ….

Сега на 20,почти 21 казвам чао на един от най-скъпите ми хора на този свят … Тя утре заминава за Америка , на бригада само за 3 месеца.. а не мен ми е толкова трудно да я пусна . Такава празнина се отовори в гърдите ми , куха и тъпа болка ме изпълва… Толкова ми е трудно да кажа чао … просто ме е страх , наистина ме е страх , когато разбера че някой трябва да ходи някъде за по-дълго време , ме побиват тръпки и косата ми настръхва.....страх ме е да го пусна …. Защото винаги загубвам тези на които каза чао .. затова препочитам думата довиждане….

Довиждане Ели , ще се видим на края на лятото ..пожелавам ти наистина вълшебни моменти .. Обичам те! ~Flory

My heart is a flower...

Искам да кажа на приятелите си колко много ги обичам ..на старите , които познавам през целия си смислен живот , и на новите , които се появиха малко по-късно но за кратко време доказаха колко са страхотни ...
Обичам ви , не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми ако не бяхте вие ... ако не бяхте до мен в дългите дни на депресия и самота, ако не бяхте с мен в шастливите ми мигове , които с радост споделях с вас...
Блогодаря ви за това, че пренебрегвахте собствения си душевен мир за да помогнете на мен да открия своя , блогодаря ви , че ми показавате пътя всеки път , когато се изгубя. Всичко това значи много за мен.
Всеки човек има нужда от приятел , дори да е само един ... но да е истински , с радост споделям ,че аз имам повече , и всичките до един са страхотни и аз просто ги обожавам .. Всеки един от вас ми е дал накаква насока , всеки един вас ми е помагал да избърша сълзите и да продължа напред , всеки един от вас ме е подкрепял в новите начинания ...
Вие повярвахте в мен , тогава когато никой не го направи ...
И сега за всеки поотделно ..
Г- Страхотна , усмихната , доборсърдечна ... Ти ми помогна, когато бях забравила , че трябва да уважавам себе си , преди всичко. Научи ме да се ценя , и да съм горда с това което съм . Обичам те.
Л- Ти си до мен през висчките тези години , във всеки един труден момент .. Даваше ми обич и подкрепа .. Имеше период , в който бяхме забравили колко много значим една за друга, радвам се че те имам , без теб нямаше да съм това което съм сега.
К- Най- не депресирания човек , който познавам :) Във всеки един момент , в който изпадам в някоя дупка , той е този който ми напомня че всичко се оправя и , че нещата винаги си идват на мястото... винаги ми дава надежда да продължа и да очкавам нещо по-добро :)Човека , който когато се самозабравя ми напомня кой и кое има смсиъл и кое не .
Е- НАй-силния човек , който познавам .Момичето , което разбира личността ми напълно , по-добре от колкто самата аз се разбирам. Винаги напомняща ми коя съм аз, и какво искам , и за какво мечтая , защото понякога забравям ... Момичето на което се възхищавам за смелостта в преследването на мечтите , надявам се някой ден да имам твоята смелост .
Кр.- За теб , каквото и да кажа ще бъде малко , застана до мен , когато бях напълно сама , въпреки че не беше длъжна , тогава се роди и истинското приятелство между нас ... Винаги ме караш да мисля позитивно и да вярвам... Помогна ми да запазя вярата си в хората ...
Много лигава станах нещо , с една дума обичам ви приятели и се надявам да не загубя нито един вас... И отново Благодаря ви :* В сърцето ми винаги ще има място за всеки един от вас :)

Толкова ли лесно даваме сърцата си под наем ?!

Казват , че всяка раздяла е малка смърт . Мисля , че човека който го е казал е бил доста прав . Независимо дали си обичал до лудост ,или не човека , с който си се разделил , сърцето ти все пак кърви , къс от него те напуска завинаги . Отива си заедно с човека , за който е било предназначено , а най лошо е когато си отдал цялото си сърце .. тогава нещата стават наистина лоши.
И колко е трудно след края да кажеш " ДА обичах те повече от живота си , бъди щастлив" . Можем ли наистина да бъдем толкова силни и да пожелаем щастие на човека разбил сърцето ни. Лично аз не успях преди 2 години , и все още не мога ... пожелах му просто да живее ...
Та все пак , когато той си отиде остава празнината в теб , кухина в гърдите ти ...отново се превръщаш в изоставена порутена къща , чакаща следващия си наемател. А само до вчера къщата беше , с бяла оградка , градинка отпред, перденца , и комфортна веранда с люлка ....

Запази статуса за себе си ...

Вчера си мислих за мъжете в България. Осъзнах , че всъщност изобщо не си падам по тях , по някои даже никак. Всички ми изглеждат еднакви, някак си селски , някои даже мърляви. Вървя по улицата и ги гледам , и се чувствам все едно съм в матрицата . От време на време ми се случва да зърна спретнат мъж, но в повечето случаи спретнатите мъже в България са или заети или изобщо не си падат по жени…
Повръща ми се от селския манталитет , които вече е станал неизменна част от ежедневието ни. Качваш се в автобус , или шофьора ще е надул до дупка някоя мазна чалгия и лапнал фас в уста ще кара автобуса все едно вози картофи, или ще има група ученици прибиращи се от училище и си длъжен да слушаш разговорите им , кой я коя е е**л ,и колко пъти ,къде и т.н.
Повръща ми се от това , че всичко живо е забравило духовната си част и се е отдало на плътски удоволствия наляво надясно с всеки , който срещне.
Повръща ми се от младото поколение … момичета и момчета които от 12-13 годишни , започват да се ч***т неистово …. Повръща ми се от жените, които не си знаят цената и позволяват на всеки да прави щяло и не щяло с тях , повръща ми се от това , че именно заради такива жени , мъжете мислят, че всяка жена е готова да си легне с тях за едно питие , или едни обувки …
Повръща ми се от това цялото масово чифтосване. И не го казвам , защото съм задръстена или пък имам желание да ставам монахиня . Напротив и аз обичам секса , но смятам , че това какво се случва между двама души би следвало да си остане само между тях . И ти с кого се ч***ш , и по-колко пъти на ден си е лично твоя работа и не смятам че трябва да го обявяваш публично , или да си го пишеш като статус във фейсбук , или да се хвалиш наляво надясно само и само да разберат колкото се може повече хора каква курва си .
И тук ще направя определение : КУРВА е жена , която ляга с всеки който я пожелае, защото си мисли че това я прави по-готина и популярна . Курва е тази ,която ляга с някой за да получи я нови обувки , нови очила или нещо такова. Курва е жена , която не оценява себе си , няма достойнство.
И това от което ми се повръща най-много , което е някакъв неписан закон в извратеното и малоумно общество : Мъж ,който е преспал с много жени е пич, а жена която е спала с много мъже е курва” По-горе уточних какво е курва, за недоразбралите …. Извода си е направо еби му майката …. Еби му майката... Не... не ти, ти не можеш да го вдигнеш... и ти не, ти не харесваш секса... и ти не, ти не харесваш майките... всъщност... ти изобщо не харесваш ЖЕНИ.......
И така , скъпи ми момичета , ако някакъв дебил или умствено изостанал ви нарече курва , не се обиждайте. Един мъж нарича една жена курва , кучка,мръсница и т.н. само ,когато ТОЙ не може да я има. Ако бяхте курва нямаше да му се налага да ви го казва като обида , защото вече щеше да ви в получил . Лично аз даже се кефя , когато някой ме нарече безчувствена кучка , или мръсница ,даже напоследък ми се случва много често … Мръсница съм и к’во..Кой не е мръсник в днешно време , и какво точно значи думата мръсница . Може би съм и кучка , но само когато хората ме провокират да бъда такава, за останалите съм малката изследователка с голямата лупа .
Какво изследвам и търся не знам . Може да са птичките и пчеличките, може да са мъжете , може да е секса , а може и всичко това …. Не знам но рано или късно ще разбера…