6 септември 2016 г.

Because the system!

Седейки в офиса и опитвайки се да накарам любопитното си аз да престане да рови в сайтове за астрология, и да започне да си върши работата стигнах до прозрение. Прозрение е силно казано, след като съм почти убедена, че съм знаела това цял живот, но е било заровено някъде дълбоко в мен.
Смисъла на живота не е да изградим стабилна кариера, не е да имаме добре платена работа, безброй дрехи и ненужни неща, скъпа кола, апартамент, яхта,хеликоптер, частен самолет, вила в Аспен, вила на Малдивите, последния iphone, и последния да затовори вратата. Смисъла е да да бъдем щасливи. Просто да бъдем щастливи. Дори осъзнавам че нещата сочени за смисъл на живота-пръстен, семейство, брак, деца НЕ са гаранция за щастие!
Никой не трябва, и не може да бъде отговрен за ТВОЕТО лично щастие или нещастие! ТИ трябва да си човека, който определя дали да бъдеш щастлив, или не!
И след като се превърнах в типа хора, срещу които до преди 5 години негодовух - робот , работещ на пълен работен ден, в офис, пред компютър и с може би никаква перспектива за развитие, защото знаете ли - ВСИЧКО Е ШУРОБАДЖАНАЩИНА! ( и не само тук- НАВСЯКЪДЕ)
Когато започнах работа в тази фирма, бях толкова щастлива, бях горда, казвайки на хората къде работя. Към този момент това не е така. Позвилих си да забравя за мечтите си, да се превърна в поредната пионка на Системата, поредния данъкоплатец, който ще излезне от нея, когато вече е много болен, и негоден за работа, или още по-лошо с краката напред! Тъжна съм, защото за това стечение на обастоятелствата съм виновна само и едниствено самата Аз!  Защото както казах щастието е вътре в нас, никой не може нито да ни го вземе, нито да ни го даде! Ние сами го градим! Трябва сами да разберам какво ни прави щастливи, и ако дадено нещо ни кара да се чувстваме по-скоро зле от отколкото добре, просто не трябва да го правим!
Писането ме прави щастлива! Яд ме е на самата мен, за всички изпуснати моменти, в които ми е идвало просто да седна и да пиша, но винаги съм си казвала "Това не е важно сега! Свърши си първо работата!". А на края на работния ден вече съм емоционално, психически и физически изтощена, и съм почти убедена че мозъкът ми това време е по-скоро боза, отколкот нещо друго! Тогава вече съм забравила това което съм искала да напиша,и колкото и да се опитвам да сетя, не се получава... Because the system!

Няма коментари:

Публикуване на коментар